Сцена
За наградите и наградените - 2
Най-добрата режисура е на Николай Поляков в "Анна Каренина" по Лев Толстой и на Диана Добрева във "Вълци" по "Трънски разкази"
/ брой: 111
Макар и театралният сезон да не е свършил, сезонът на наградите вече настъпи. В една от най-важните и от творчески, и от чисто професионален характер категории - режисурата, с "Икар 2017" е отличена работата на Николай Поляков в "Анна Каренина" по Лев Н. Толстой в театър "София", а с "Аскеер 2017" - работата на Диана Добрева във "Вълци" по "Трънски разкази" от Петър Делчев в Драматичния театър в Пловдив.
Интересното, а мисля си и достатъчно показателно, е, че и двамата режисьори са потърсили интересуващата ги проблематика, образност и сценично вдъхновение в произведения не на драматургията, а на прозата. И постановката на Николай Поляков "Анна Каренина", и "Вълци" на Диана Добрева извикват за живот на сцената герои и теми, създадени с изразните средства на романа, което ще рече пространно, задълбочено, психологически проникновено и достоверно. Решението и на двамата режисьори да се обърнат към прозата, струва ми се, ги поставя пред поне два сериозни проблема за разрешаване. Първо - проблемът как и какво да се изведе на сцената от многобройните и многопосочни сюжетни линии в романите, и второ - проблемът за "превеждането" на романовия разказ в сценичен разказ. А ето че тук изниква и още един проблем за решаване - какво се случва с героите от романа, когато те трябва да придобият плът и кръв на сцената чрез телата на актьорите и душа чрез душата на актьорите.
Явно е, че в тези постановки и Николай Поляков, и Диана Добрева са избрали най-сложния път в работата си, освен всичко и защото от тематичното и проблемно богатство на прозата е трябвало да изградят стройна и ясна драматургична конструкция, която да "работи" на сцената. И мисля, че именно смисленото, творческо и силно театрално решение на тези проблеми определя значимостта на режисьорската работа и в двете представления. Защото ако в "Анна Каренина" Николай Поляков изследва процеса първо на накърняването на личния свят и чувствата на човека от лицемерно "правилните" правила на обществото, а после и на самия индивид на психологическо и физическо ниво, то във "Вълци" Диана Добрева изследва тъмния криволичещ тунел, по който човекът минава по пътя си към словото, към света на хората и спасението. А това ще рече, че от романовите сюжетни и смислови линии и двамата режисьори извеждат нишката на дългия път и сложното пътуване на човека към себе си. Един вечен сюжет и едно вечно пътуване.
Това, което според мен отличава режисьорската работа в "Анна Каренина" е привидно студеният и рационален анализ на обществените процеси и хората в тях, който обаче се извършва чрез емоционалния и чувствен анализ на отделния човек. Това, което според мен отличава режисьорската работа във "Вълци" е емоционалният анализ на почти безсловесния човек, търсещ себе си и пътя към словото и бога, който се извършва чрез рационалния анализ на обществената група. И двата режисьорски подхода всъщност са доказателство за майсторство в професията.
Сцени от постановката на Николай Поляков "Анна Каренина"
Мила Банчева в ролята на Анна Каренина
Сцена от постановката на Диана Добрева "Вълци" Симеон Алексиев
Мария Генчева, Анелия Ташева, Русалина Чапликова и Костадинка Аратлъкова в сцена от "Вълци"