Вувузелите и толерантността

В началото на световното първенство по футбол в Южна Африка запалянковците, пропуснали някой ден от програмата, се интересуваха не толкова как е завършил този или онзи мач, а продължават ли да вият дивашките тръби за произвеждане на непоносим шум и да притесняват, по-точно казано - да влудяват, потърпевшите участници в състезанията и горките зрители не само по стадионите, а и пред телевизионните екрани.
Първо всички нормално мислещи хора бяха сигурни, че този безумен местен каприз ще има край и първенството ще продължи в спокойната обстановка, позната ни от много предишни световни форуми на най-популярната игра.
После съобщиха за някакво обсъждане на въпроса на най-високо равнище, където за всеобщо учудване (мое и на хората край мен) се взело решение, че ако вувузелите са забранят, това ще е в разрез с някакви народни традиции и ще накърни националното самочувствие на домакините южноафриканци.
С риск никога да не получа виза за иначе красивата Южна Африка, където не се и каня да ида, ще поразсъждавам малко на тема "Вувузелите и толерантността".
    Всички знаем, че кандидатстването за получаване на домакинство не само за олимпиадите, а и за всяко световно първенство, особено пък футболно, представлява истинска битка между желаещите, тъй като спечелването на това домакинство явно носи големи печалби. При това положение необяснимо ми е безсилието или криворазбраната толерантност на международните висши спортни органи, в случая футболни, да решат този безумен проблем.
Вярно е, че омразният на мнозина глобализъм посяга към някои изконни традиции на народите в области като история, етнография и култура, но случаят не е такъв. И с всички ли капризи на този или онзи трябва да се съобразява и примирява международната общност? Не е ли редно сега, докато не е късно, да се намеси и световната здравна организация, а не когато ще трябва да харчи много пари за лекуване на оглушалите и полуделите?
Чел съм някъде за обичая на ескимосите да "черпят" своите гости със сексуалната близост на жените си. Да речем, че това с известен компромис и съответните предпазни средства е приемливо. Шегувам се, нали разбирате! Но представете си, че чуждестранна делегация посети племе от човекоядци, а те в името на дружеските взаимоотношения имат традицията да изяждат по един от членовете на делегацията. На въпросните дипломати не им остава нищо друго освен да хвърлят чоп и да спазят родовия обичай и националното достойнство на домакините си.
Може някой да не се съгласи с мен, но аз не разбирам подобна толерантност. А тя се промъква и у нас, понякога по гайдата и на сили извън границите ни. Имам предвид упреците, които ни се отправят например, когато не се присъединяваме към показните шествия на хомосексуалистите и не им се радваме достатъчно. А това, че бяха осакатени или дори умъртвени от свирепи чорбаджийски кучета не едно и две човешки същества - жени и деца! Скоро пак имаше такъв случай... Нека не продължавам с примерите, че ще трябва да нагазя и в етническото блато!
Прочетох в един вестник заглавието "В Америка още има роби". И братята отвъд океана май са прекалили с толерантността. Ето и цитат: "Почти половин век и половина след отмяната на робството в САЩ все още съществува търговия с хора", заяви американският посланик за особени поръчения Луис Сидебак, който оглавява отдела по борба срещу роботърговците към Държавния департамент. И по-нататък: "Държавният департамент препоръчва България да продължи усилията за съдебно преследване на служители, замесени в този вид престъпления, както и на самите трафиканти."
Не искам да има робство и трафиканти нито по света, нито у нас, но не обичам и да ми се препоръчва!
За финал ще цитирам още няколко заглавия от други вестници: "Вувузелите побъркаха зоопарка в Пазарджик", "Парагваец ще внася бръмчилките в Англия", "Вувузелите се нароиха и по улиците на  Франция", Вувузелите докараха 5 милиона евро на своя производител", "Вувузелите нахлуха и в американския бейзбол"...
Обратният ход на цивилизацията е в необратимо настъпление.