Времена на разпад

Валентин ГЕОРГИЕВ

Животът поскъпва драстично. С галопиращи темпове, дори не можем да им хванем началото и края. С коронавируса някак не успяха напълно да съсипят всичко, но сега с реалната война изглежда ще успеят, като гледам колко унищожително и настървено се действа по всевъзможни фронтове. Светът свърши във вида, в който го знаехме и живеехме. Дори този, към който уж се примирихме и привикнахме само допреди две години, постепенно се променя и изчезва. А онзи отпреди това ни изглежда от друго измерение, безвъзвратно изгубен. Начинът на работа и мисловните ни навици също приключват. Изискват нова адаптация за оцеляване. 

Да погледнем какво се случва с природния газ

Обективно цената му би трябвало да се покачи, защото цените на международните борси скачат заради войната, ни обясняват разни експерти, сякаш не го виждаме и усещаме сами. И дори се опитват да ни успокояват: въпреки тази прогноза, сметките ни за парно идната зима нямало да достигнат... 1000 лева на месец. Хиляда лева на месец за парно?! Колко хора у нас могат да си го позволят, дори да е малко по-евтино - 700-800 лв.? И струва ли си да се отоплява човек, ако е изправен пред избор между студ и задаващ се глад.

Да, глад, истински.

"С войната в Украйна ще настъпи и голяма продоволствена криза, тъй като не се знае как страната ще прибере своята реколта. Това означава огромен проблем, но ние закъсняваме с дискусията за начина на решаването му... Имаме отстъпление от производството на зърнени храни, мляко, млечни произведения и месо. Може да настъпи потенциален глад." Зловещото предупреждение идва не от кой да е, а от българския президент Радев. Изречено вчера пред студенти и преподаватели от Аграрния университет в Пловдив. 

В основата на продоволствената криза е кризата с горивата. Особено след авантюрата да се откажем от руското синьо гориво, скокът му според различни оценки и прогнози може да е 30-35%, но може и да е двоен, както твърди Румен Овчаров. А той е от хората, чието мнение в тази област не е за пренебрегване. Всеки процент отгоре в цената му бързо се усеща по веригата. А след първия рекорден ръст от 30% от 1 януари т.г. се чакат нови скокове. И което е най-сигурно - 

сметката ще плати потребителят 

Резултатът вече се вижда в производството и преработката на храни, затова и ударът усещаме всекидневно от щандовете в хранителните магазини и сергиите по пазарите. Средно 10% от стойността на всеки продукт е цената на енергията за производството му. Очакванията са още нагоре да вървят цените на хляба, сладкарските изделия, месните и млечните продукти, плодовете, зеленчуците, различни услуги. Етикетите на някои от тях се сменят не с дни, а с часове. А с това драстично пада и тяхното потребление. 

Липcaтa нa пpиpoдeн гaз и/или пoвишaвaнeтo нa цeнaтa зa aлтepнaтивни дocтaвки e пo cъщecтвo пpeдизвикaтeлcтвo зa доста пpeдпpиятия и гoлeми пoтpeбитeли от химическата индустрия, на добивни и промишлени фирми. Ударът само за година досега върху производството на стъкларски изделия е 30%. При всички строителни материали се отчита ръст, като за някои той достига над 100%. Освен повишаването на цените, е затруднена и доставката им, като това поставя в изключително сложна ситуация все повече строителни компании и инвеститори. Цели обекти са под заплаха от спиране, алармират от браншовата камара на строителите. 

Силно негативен ефект ще има и върху земеделието ни, защото по веригата на добавената стойност има директна връзка между газ-тор-добив в селското стопанство. 

Същото е и с тока и последствията, които влече след себе си. "Ако парите за ток, гориво и издръжка не бъдат увеличени, има опасност от затваряне на училища и детски градини", предупредиха тия дни от Съюза на работодателите в системата на просветата и от КТ "Подкрепа".

Финансовото положение на болниците също е утежнено от растящите цени на консумативите, електроенергията и газа. "Предстоят фалити на болници, тъй като при тези цени лечебните заведения няма как да осигурят договореното между синдикатите и здравното министерство 100 процента увеличение на основните заплати", твърди директорът на областната болница "Св. Пантелеймон" в Ямбол д-р Панайот Диманов... 

Струва ли си да продължаваме 

с апокалиптичните примери и предупреждения?  Забелязвате ли, че сме изправени пред разпад на цели системи! А по всичко изглежда, че нямаме стратегия как да се справим с неочакваните предизвикателства, които ни връхлитат. Утре, заради невъзможност да се издържат, много хора ще ограничат достъпа си до образование, здравеопазване, застрашени ще бъдат различни фондове в държавата, от които се плащат пенсии, болнични, обезщетения и т.н. Какво правим тогава?

Бедата е, че всичко това в една или друга степен се случва не само у нас, но и в останалите страни, с които сме пряко свързани.

Информации за дефицит на продоволствени стоки и снимки с полупразни щандове се появиха и от САЩ, и от богатите западноевропейски държави. Светът едва се бе възстановил от коронавируса и миналогодишната суша, а цените на хранителните продукти вече чупят нови рекорди. В момента те са достигнали невиждани от 32 години върхове - само през март са се увеличили с почти 13%, а през годината до март - с една трета.

И това не е пределът: ООН очаква те да нараснат с поне още 8, ако не и с над 20%. Заради войната горивата за селскостопанските машини, транспортът на стоки по море и суша, кредитите, торовете и складовете стават все по-скъпи. Зърното е недостатъчно както за хората, така и за добитъка, поради което цената на месото и другите хранителни продукти се повишава непрекъснато. Скъпите коли, електроника, модерна техника, задгранични почивки, които до вчера бяха част от всекидневието, занапред дори за по-заможните ще изглеждат като вид екстри.  

Според оценките на ООН Украйна няма да може да обработи 20-30 процента от обработваемите си площи заради войната. Други прогнози на анализатори са още по-мрачни: в най-лошия случай всички култури ще останат у дома, а износът ще спадне до нула, смятат от базирания в Брюксел мозъчен тръст "Брюгел". В най-добрия случай той ще намалее с една трета. Но само 

ако войната приключи възможно най-скоро

Германският канцлер Олаф Шолц също се тревожи за заплахата от световен глад. Западните страни въведоха голям брой ограничения върху вноса на минерални торове, без да се замислят за последствията. И сега започнаха притесненията за предстоящия глад. Освен това, ако сега говорим за най-голямата продоволствена криза в историята на човечеството само в по-бедните страни, някои вече мислят за глобалния глад, който ще обхване и богатите.

"Вече трябва да се тревожим, че има хора, които ще гладуват, че има страни, които вече не могат да си позволят зърно. Цялата тази военна ситуация води до глобален глад", казва Шолц, като подчертава, че Русия не е изправена в тежка степен пред този проблем.

И чужди, и наши експерти неведнъж са писали, че в резултат на санкциите, колкото и силно да удрят руската икономика, Москва е съумяла да изработи и продължава да изгражда затворена верига на самозодоволяване "от фермата до трапезата". Защото в условията на война между реалната ресурсна икономика и тази на финансовата олигархия всички ще ядат това, което са си произвели. Едните ще се радват на газ, петрол, храна и "безкрайни полета от пшеница и други култури", а другите ще ядат и ще се топлят с виртуалните пари "от въздуха".

Дали това не е началото на новия световен ред?