Животописи
Войводите
/ брой: 159
Духът на войводите е жив, не само заради знаменитата балада на Христо Ботев за Хаджи Димитър, в която поетът провожда прелестните самодиви да търсят духа на Караджата. В народната песен двамата славни българи остават живи - Стефан Караджа пита, разпитва за Хаджи Димитър и заръчва много здраве да му носят, та нови чети да поведат. Вестник "Свобода" през 1870 г. съобщава, че кираджия от Ямбол срещнал в русокастренската планина чета, предвождана от самия Хаджи Димитър, та той му и рекъл: "Кажи на мойте братя българи: Хаджи Димитър е жив!" Вижда се, че е скъпа паметта на народните юнаци измежду народа. Макар, както казва Захарий Стоянов, Хаджията и Караджата са имали злочестината да мислят, че народът е готов да изтегли ножа като един човек и да започне борбата. "Нашата цел е не да превземаме Търново или Цариград, но да умрем за свободата на народа си, да турим основа на бъдещето" - казвал Хаджи Димитър.
Двамата са като близнаци, дори сиамски. От една утроба излезли - българската, побратимени от готовността да заложат лудите си глави за отечеството. Родени са преди 170 години - през 1840-а, отличават се един от друг по социален произход и по различния си нрав и характер. Хаджи Димитър е по-сериозен и затворен в себе си, а Караджата, с неговите жизненост и веселост, е душата на славната им чета. Техният олтар е България, техният идол - Раковски, който, за да докаже, че турският ятаган не е от провидението, изкова четническата тактика.
Хаджи Димитър е роден във войводския Сливен в семейство със състояние, става хаджия на двегодишна възраст. Майка му го наричала втори Желязко, защото досущ мязал на вуйка си Желязко Палабоюка, по обязаност отмъстител на османлиите за злините им. Когато горната му устна започнала да потъмнява и да поглежда към Балкана, преди да хване шумата и да се влее в дружината на Трънкин Георгия, една нощ той и негов другар, предрешени като кадъни, влизат в дома на хекимина Костаки, гръцки поданик, много злочинства сътворил, и го съсичат на място. Сетне става байрактар на Хитовата чета, с която се изтегля в Сърбия, живее в Крагуевац с Панайот Хитов, в Румъния се запознава с Г. С. Раковски. "Прецапал" Дунава и като байрактар на четата на Стоян войвода. Тези чети родиха ужасяващата за поробителя дума "комита", дума, която според летописеца Захарий е началото на турското пропадание.
Стефан Караджа е роден в с. Ичме, Ямболско, сега Стефан Караджово. Кръстили го още на другия ден, но кръщелката продължила три дни с кавали, гайди и хора, старците не спирали благословиите: "Дано да стане юнак като вуйка си Стоян войвода и майчините братовчеди Бинбеловци". Баща му Тодор бил "белалия", строшил главата на каймакамина, който не давал мира на селото, та трябвало още същата нощ да премине Балкана. Семейството стига до Северна Добруджа, там немотията го принуждава да обиграва селата да изкара нещичко за хляба. Докато спира в гр. Тулча. Стефан Тодоров Димов, още момък, преди да се назове Караджа, става известен с "върволица буйни и смели предприятия". А когато два пъти просва по очи Плиса Пехливан на тепиха, оставането му в Тулча става невъзможно. Годината е 1862-а, тогава бъдещият войвода преминава в Румъния. Оттам се отправя за Белград, където е четник в Първата българска легия на Г. С. Раковски, чийто знаменосец е Левски.
В отлика от много войводи и четници Стефан Караджа е учен и духовен човек и е могъл да избере и друго по-мирно поприще вместо хъшовския и горския живот. През 1966 г. той заедно с Хаджи Димитър и Жельо войвода с малка чета прошетва Западна и Средна Стара планина. През 1867-1868 г. Стефан Караджа е във Втората българска легия в Белград. На 6 срещу 7 юли 1868 г. 129 юначни българи начело с Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминават с гръцка гемия, която вместо дърва карала хъшове, Дунава при устието на Янтра, за да се обезсмъртят. Шепа смелчаци тръгват "срещу босфорския чалмоносен великан", за да обърнат вниманието на цивилизована Европа върху българите. След поредица от сражения обградената чета от башибозук и редовна войска при Канлъдере край Вишовград се разделя на две, за да пробие обръча. Едната група повежда храбрият Стефан Караджа, макар и ранен. Останалите продължават към Бузлуджа, водени от Хаджи Димитър. Единият "близнак", целият в рани, е пленен и откаран в Търново, а другият пада на старопланинския връх след петчасово сражение. Стефан Караджа умира от раните си на 31 юли 1868 г. в Русенския зандан. Погребва го баба Тонка. В смъртта им Ботев видя гръмен удар за падането на Турция и за възраждането на отечеството. И тръгна подире им...