Водим битка за отстояване на духовните отечествени граници

БОЯН АНГЕЛОВ е роден на 27 август 1955 г. в Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Защитава докторат в Института за философски изследвания към БАН, а от 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва Академия за педагогически науки с признат докторат. Специализира и преподава в областта на валдорфската педагогика, историята на философските системи и социалната психология. Автор e на над 30 стихосбирки и други творби. От края на 2012 г. е директор на изд. "Български писател", а от юни 2014 г. - председател на Съюза на българските писатели.

- Г-н Ангелов, отбелязваме 110 години от основаването на Съюза на българските писатели. С какво трябва да се гордее най-голямата писателска организация за този период?
- Съюзът на българските писатели е създаден на 8 септември 1913 г. с идеалната цел да бъде спасен духовният облик на България след претърпяната Първа национална катастрофа, породена от недалновидната и трагична за страната ни Междусъюзническа война. Млади писатели офицери основават сдружение, което да съхрани достиженията на българската литература. Пръв председател става поетът и преводач Иван Андрейчин. Целта на това сдружение е подкрепа и защита на писателския труд, стимулиране на  българската литература и разпространението й в страната и по света.
За тези десетилетия СБП премина през немалко изпитания, особено в края на миналия век, когато политическият антагонизъм достигна своя апогей, а разделението се превърна в начин на живот. Тези контрапродуктивни процеси не са прекъснали и до днес, но все по-осезателно усещаме подкрепата на обществото, на определени държавни институции и на немалко общини, чиито кметове са доказали своето родолюбие.
- Какво е мястото на СБП в българското общество - днес и в исторически аспект?
- Нашият съюз отдавна е заел достойна позиция в културното пространство на България. През последните десетилетия той успя да се преобрази в наистина демократично сдружение, в което политическите конюнктури отстъпиха място на националните духовни каузи.
Както и останалите творчески съюзи, СБП трябваше да се регистрира като сдружение в полза на своите членове. Това обстоятелство го лишава от регулярна държавна подкрепа и го принуждава да съществува в рамките на екзистенц-минимума. Ето защо смятам, че е крайно време Съюзът да получи от властимащите нужната финансова помощ, защото той е неподкупен пазител на българската литературна традиция, създадена от стотици известни и не така известни родни писатели. Техните творби и написаното в наши дни оформят разнообразието на българската словесност,  създадена от светци, патриарси и царе.
- Как изглежда сега СБП? Пред какви проблеми и предизвикателства е изправен?
- Нашата организация е съюзила повече от 850 равноправни и равнопоставени писатели, избрани с тайно гласувано от действащите през годините управителни съвети. Ние се ръководим от устав, създаден и приет в съответствие с действащите в страната ни закони. В основната си същност СБП е творческо сдружение, което не може да извършва политическа агитация. Нашето ръководство се стреми да спазва тези конституционни и законови изисквания, но всеки от членовете му има свободата да членува или да симпатизира на избраната от него партия, без да използва сдружението като проводник на тези свои пристрастия. Ала това съвсем не означава, че ние трябва да стоим далеч от проблемите на Отечеството ни. Ето защо винаги сме заявявали своята непримиримост към неглижирането на българския език, към отпадането на емблематични творби на българската класика от учебните програми и замяната им с доста съмнителни като естетика и художествен потенциал произведения на съвременни автори.
Обществото ни трябва да знае, че чиновниците от Министерството на образованието и науката десетилетия наред не са се обръщали към Писателския съюз за мнения и предложения при съставянето на учебниците и христоматиите по литература. А нашият потенциал е голям, защото в СБП челнуват академици и член-кореспонденти на БАН, десетки професори и стотици учители. Процесът на обезбългаряване и обезличаване на образованието, на българска литература е равнозначно на нихилизъм, граничещ с национално предателство.
- Вие сте начело на СБП близо десет години. Каква е личната Ви равносметка за това време?
- Равносметката ми е, че се сдобих с немалко, меко казано, опоненти. По-важното за мен е спечелването на много приятелства, което винаги е било най-голямото човешко богатство.
Днешна България има много и изключително талантливи поети, белетристи, драматурзи, публицисти, ала в повечето случаи имената им са скрити за широкия кръг читатели, тъй като из най-популярните обществени медии "блестят" станиолените слънца на политкоректни литературстващи персони. Излишно е да споменавам имената им, тъй като ни се натрапват ежедневно, дори ежечасно. Може би затова като една от важните задачи пред ръководството на Писателския съюз е да бъде отстояван авторитетът на учредените вече литературни награди и да се разширява диапазонът им.
Искам да изкажа особена благодарност на редица общински ръководства, подкрепящи морално и финансово тези неръкотворни паметници на отишлите си вече от света родни писатели: Панагюрище (наградата за литературна критика "Нешо Бончев" и конкурса за поезия за деца "Стоян Дринов"), Първомай (наградите "Георги Караславов" и "Слав Хр. Караславов"), Своге (наградата за поезия "Александър Вутимски"), Генерал Тошево (поетичен конкурс "Дора Габе" и конкурс за разказ "Песента на пеещите колелета"), Стрелча (наградата за поезия "Богдан Овесянин"), Гоце Делчев (наградата "Людмил Стоянов"), Троян (наградата "Ламар"), Нови пазар (наградата "Калина Малина"), Сопот (наградата "Иван Вазов"). Разбира се, това е само част от успешното сътрудничество в областта на литературното наследство и съм убеден, че то ще се разраства.
- Как ще отговорите на хулите срещу СБП? Откъде идват те? И кой има интерес да ни няма?
- Нашето общество се раздира от противоречия и крещящи несправедливости. Проблемите са навсякъде - в областта на образованието, правосъдието, здравеопазването, политиката... Ние като съюз не можем да надскочим сянката си и да бъдем коректив на всичко. Ала имаме мисията да опазваме чистотата на българското слово от хулители и недоброжелатели.
СБП е наследил високите послания на създаделите му. Гордеем се, че в далечната 1919 г. патриархът на българската литература се е съгласил да стане почетен председател на Писателския съюз и този факт ни дава сили в битката за отстояване на духовните отечествени граници, които носим в самите нас, наред с прекрасната "омайна и сладка" българска реч.
А що се отнася до втората част от въпроса Ви, ударите и хулите идват от проводниците на чуждоземни глобалистични стремежи за превръщането на българския народ в безличен електорат от илитерати. Надявам се, че съществуват достатъчно сили, които няма да позволят да се случи. И СБП е част от тях.
- Вашето мнение за факта, че някои писатели, които са политкоректни към новото време, често пъти са фаворитизирани, за сметка на големи имена в нашата литература, които са оставени на забвение заради политическите си възгледи?
- Това обстоятелство ни дава основанието да полагаме всички усилия класиците на българската литература да не потъват в забрава. Битката е неравностойна и на пръв поглед обречена. Ала нима на Паисий Хилендарски е било по-лесно, когато е въстанал с паче перо и кандило срещу отродителите? Той се е обърнал към погърчилия се българин Евгений Вулгарис с думите: "О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин!..." За голямо съжаление наследниците на Вулгарис не са никак малобройни, а нов Паисий все още не се е появил. Затова всички ние с общите наши крехки сили е необходимо да въстанем като един срещу безродниците и отцеругателите български.
- Какво стана със закона за българския език, радетел за който е СБП?
- Ние не сме се отказали от приемането на Закон за защита, съхранение и употреба на българския език, писменост и книжовност. Надяваме се обществеността да подкрепи усилията ни, защото такъв закон ще бъде преграда против попълзновенията към българската литература.
- Припознават ли младите български писатели СБП? Какви качества трябва да притежаваш, за да станеш негов член?
- За моя радост вече имаме членове на Съюза, родени след 2000 г., но възрастта не е определящото, макар че бъдещето на всяко сдружение е в младостта. Ние не търсим нашите членове, а те търсят нас, и не можем да се оплачем от липса на кандидати. А условията за прием са публикувани в нашия сайт.
- Накъде отива българската литература? Какво е нейното място в европейската и световната литература - не само исторически, но най-вече днес?
- Българската литература има вековни традиции. Не може, а и не трябва, да поставяме граници между средновековната и новата литература. Те са едно цяло и като такова представят българската култура като неотменима част от световната цивилизация. Примерите за гордост са неизброими. А най-голямата наша ценност са създадените от Светите седмочисленици глаголица и кирилица. На българската кирилица, призната като една от трите основни азбуки на Европейския съюз, четат и пишат повече от 250 милиона души.
- Как СБП ще отбележи своя 110-годишен юбилей?
- Подготвяме амбициозна програма, подкрепена от Министерството на културата и Столичната община, а всички прояви ще преминат под патронажа на президента на Република България Румен Радев. На 15 ноември в столичната галерия-музей "Анел" ще се състои премиерата на поетичната антология "София - златото на думите" на издателство "Български писател". На следващия ден от 15,30 ч. ще открием пред Народния театър изложба "110 години СБП", а от 18 ч. във Военния клуб ще се проведе тържествена вечер, посветена на юбилея.
- Какви са Вашите виждания за бъдещето на СБП?
- Смятам, че рано или късно този съюз ще обедини всички талантливи творци на словото и междуличностните ежби и вражди ще бъдат минало, което няма да се помни от новите писатели. Мисля така, защото вярвам, че във всеки човек живее добрият човек и точно него трябва да търсим.
- Вашето пожелание към писателите, отправено чрез страниците на в. ДУМА?
- Колеги и приятели, не е нужно да се гледаме в очите и да си говорим колко сме незаменими и необходими. Важно е да гледаме към миналото ни, откъдето да черпим кураж и вдъхновение, но да не забравяме и днешния ден, от който зависи както миналото, така и бъдещето ни. А вестник ДУМА е давал и дава възможност за творческа изява на десетки български писатели, за което благодаря от сърце и душа!