Великият реформатор граф Ищван Сечейни

Д-р Радко Ханджиев,
Bulgarian Press Pool - Будапеща

Една от най-забележителните фигури на ХIХ век е унгарският граф Ищван Сечейни. За него всички врати са отворени - поддържа приятелство и с Баварския крал, и с Уелингтънския херцог. Любим гост е в двореца на френския крал Луи Филип. Има чести контакти с Клеменс фон Метерних - всемогъщия министър на Австрийската монархия. Също с философи и учени, сред които големият естествоизпитател Александър фон Хумболт. Чувства се еднакво комфортно както сред галопиращите коне на пустата и топовните гърмежи на битката, така и в бляскавите салони на висшето общество, покорявайки сърцата на придворните дами.


Бил 23-годишен, когато на дворцов прием в Париж един от присъстващите дипломати попитал своя събеседник: "Кой е този очарователен млад хусар, който така изкусно общува с всички?"
"Унгарски аристократ, изключително богат, образован и остроумен, владее всички големи европейски езици и в същото време е изключително безплоден. Прахосва богатството и дарбите си по балове, вместо да ги използва за благото на своя народ", последвал отговорът.
Разтърсен от това, което случайно дочул, младият граф внезапно осъзнал, че дипломатът бил прав. Дотогава не се бил замислял за смисъла на живота. За дълга. За своя народ. Та той не можел дори да общува на унгарски, когато трябвало да се дават разпореждания на прислугата. А прислугата и десетките хиляди селяни заедно с обширни имения, простиращи се на 280 000 декара, Ищван наследил от баща си, граф Ференц Сечейни!
След този епизод младият аристократ твърдо решил да отдаде изцяло своите знания и умения, своя интелект и своето богатство в служба на народа. Но как най-добре да стори това?

Как най-добре да бъде полезен?

 Откъде да започне?
Заровил се първо в книгите на сбираната в продължение на два века семейна библиотека. След това обиколил именията си, за да установи с дълбока покруса мизерията на крепостните, ретроградните феодални порядки, непродуктивното стопанисване на едни от най-плодородните земи в Централна Европа. Не след дълго предприема задгранично пътешествие. Да се запознае лично с постиженията на икономически напредналите народи, да види как го правят в Европа.
Три неща го впечатляват в Англия - най-развитата тогава страна в света: законите, парната машина и коневъдството. Английският опит трябвало да бъде пренесен в Унгария и приложен на практика. "Феодализмът не понася миризмата на парата", ще отбележи по-късно младият граф. И през 1825 г. 34-годишният тогава хусарски капитан Ищван Сечейни напуска военната служба, за да се отдаде изцяло в служба на своя народ.
В Долната камара на съсловното Национално събрание от години се водят остри дебати. Опозицията постоянно критикува богатите аристократи, че нехаят за националната култура, не заделят средства за развитието на унгарския език. Официалните езици в Австрийската империя по това време са немски и латински. Дори образованите унгарци често общуват помежду си на немски.
С влизането на младия Сечейни в събранието нещата се преобръщат начаса. "Дарявам едногодишния доход от всичките си имения за създаването на унгарски национален институт!"

Краткото му слово взривява присъстващите

 По-младите представители на аристокрацията и на интелигенцията бурно аплодират постъпката на патриотичния благородник. Засрамени, граф Дьорд Андраши, граф Дьорд Карой и други богати земевладелци бързат да го последват. Даренията лавинообразно нарастват. Един час по-късно съсловното събрание обявява учредяването на Унгарската академия на науките! Денят е 3 ноември 1825 г.
Години по-късно богатата библиотека на рода Сечейни ще постъпи в дар на унгарския народ, за да постави началото на едно от най-големите книгохранилища в Европа - Унгарската национална библиотека "Сечейни". Колекцията от археологически находки, антични предмети и старинни монети пък, започната от стария граф Ференц Сечейни и неговите предци, също ще бъде подарена на унгарския народ, за да постави началото на Унгарския национален музей.
Загрижен за съживяване на стопанския живот на Унгария, в 1830 г. Ищван Сечейни написва книгата "Кредит". Според съществуващото тогава феодално право земята не можело да се продава, нито да се ипотекира, докато има живи наследници в семейството на земевладелеца аристократ. С малката си книжка Сечейни фактически

обявява война на феодализма и Средновековието

 оспорва се правото на земевладелците да не плащат данъци; настоява се за отмяна на останките от крепостното право; земята трябва да може да служи като залог срещу така необходимите кредити за модернизиране на стопанството; обявява се в защита на производителния фактор, на деветте милиона унгарски селяни. С други думи, Ищван Сечейни издига глас за премахването на тази "вехта ръждясала система".
Измежду най-мащабните инженерни проекти на граф Сечейни е превръщането на река Дунав в непрекъснат плавателен път. Малцина знаят, че до 30-те години на ХIХ век реката не била корабоплавателна по цялото си течение поради коварните прагове в района на Железните врати. Граф Сечейни замисля и осъществява грандиозен за времето си проект. Както десет години преди това взривява Националното събрание с дарение за създаването на Унгарска академия, така този път с помощта на науката и съвременните му инженерни технологии взривява скалните препятствия, разчиства отломъците и река

Дунав за първи път става плавателна

 до устието си в Черно море.
По подобен начин граф Сечейни осъществява инженерен проект за корекция на река Тиса. Изградени са 101 преки канални връзки за избягване меандрите по течението на реката и за предпазване от сезонните наводнения. Други стопански начинания, проектирани и финансирани с помощта на граф Сечейни, са национално сдружение за кредитиране, параходна компания, корабостроителница, дружества за популяризиране на унгарските вина, за насърчаване на професионално животновъдство и коневъдство, за модерно мелничарство, за бубарство, за проектиране и строеж на железопътни линии, а заедно със шотландския инженер Адам Кларк изгражда първия мост на река Дунав между градовете Буда и Пеща. Това е прочутият верижен мост, носещ името на създателя си, който и днес е емблема на унгарската столица.
Младите представители на унгарската аристокрация и на интелигенцията търсят пътища за освобождение от абсолютизма на Виена, черпят вдъхновение от принципите на Великата френска революция. Един от тези "млади" е Лайош Кошут, превърнал се в знаменосец на революционните идеи. Политическите му възгледи са отражение на либералните идеи на епохата и ратуват за освобождаване на крепостните, забрана на привилегиите, свободно владение на земята и най-вече - национално освобождение от австрийско господство. Реформаторските усилия на Сечейни целят същото. Но съобразявайки се с политическото господство на големите европейски монархии след Виенския конгрес (1815 г.), той смята, че осъществяването им трябва да става с по-бавен темп.
Между двамата колоси на унгарската революция възниква напрежение. Всъщност това е

конфликт между либерализма и радикализма

 на епохата. В брошура, публикувана през 1841 г., Ищван Сечейни предупреждава, че политиката на "младите" тласка нацията към конфликт с Хабсбургската династия и революция преди унгарските институции да са укрепнали достатъчно чрез естествено развитие отвътре, преди да е завършил процесът на съзряване на самото общество. Сечейни се опасява, че една преждевременна революция може да погуби унгарската нация в перспектива.
Напрежението между двамата колоси не пречи те да продължат да работят заедно. Кошут високо цени интелектуалния потенциал и всеотдайността на Сечейни да служи на унгарската национална кауза и в една от своите речи го назовава "най-великият унгарец". Когато през пролетта на 1848 г. революционната вълна обхваща Европа от Париж до Виена и достига Будапеща, Сечейни застава редом до Кошут в революционното правителство на независима Унгария като министър на транспорта.
Мрачните предвиждания на Сечейни се сбъдват. Революцията е жестоко потушена. Кошут с част от армията си намира убежище в българските земи. За да не бъде екзекутиран, Сечейни търси спасение в психиатрична клиника. Делото му и всеотдайната му служба на народ и родина обаче остават и са пример за подражание и вдъхновение на поколения унгарци. И днес, щом стане дума кой е най-великият унгарец, поколенията не се колебаят да назоват името на граф Ищван Сечейни.