Срещи
НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ:
Вдъхновението идва от живота, спомена, мечтата...
Винаги съм обичал стремящите се и страдащите, споделя известният поет, който неотдавна навърши 95 години
/ брой: 175
Интервю на Боян Бойчев
НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ е роден на 30 август 1927 г. в с. Малка Брестница, Плевенска област. Завършил е Юридическия факултет в Софийския университет. Бил е редактор в сп. "Български воин", в. "Народна армия", сп. "Септември", сп. "Съвременник", главен редактор на сп. "Дарители". Дипломат през 1996-1997 г. Председател на Съюза на преводачите в България през 1989-1991 г. Автор е на над 20 стихосбирки. Публикувал е и произведения за деца. Неговото петокнижие "Попътни срещи" обхваща към 70 портрета на наши и чужди автори, с които се е познавал и е работил. Преводач е на много стихове от славянски поети. По негови текстове са създадени много популярни песни, сред които "Една българска роза" и песента към филма "На всеки километър". Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, на наградата "Димчо Дебелянов", наградата на Съюза на българските писатели и Съюза на преводачите в България, на "Златния Орфей", на високи руски и беларуски отличия.
- Как се чувства един творец на 95 и с какви размисли посреща тази годишнина?
- Като човек с добър шанс да доживее такава възраст и да благодари на природата, че го е наградила с този шанс.
- Продължавате да пишете. Къде и как намирате вдъхновение за това?
- Вдъхновението, настроението, възбудата идват от живота, от спомена или от мечтата и обиграният артист реагира: с радост, с възторг, с огорчение, с отрицание... Обективното ражда субективния образ, идеята, настроението, мелодията. А дали продължавам? Стига вече. Дойдоха, идват, да идват следващите.
- Човек ражда ли се или става писател?
- От младини имаш генно предразположение да чуваш музика, да виждаш образи, да те вдъхновяват мисли, идеи. Намираш ги в книгите, те те образоват, дообразоват те и един ден избухва в теб порив да напишеш ред, строфа, да нарисуваш профил, картина, да "чуваш" и внушаваш мелодия. Дотогава много да си чел, гледал и слушал. Ако си даровит и трудолюбив - нещата стават.
- Кога и как започнахте да пишете?
- Още в ранни гимназиални години, когато жадно четяхме, рецитирахме, подражавахме на автори, които ни допадаха и ги харесвахме. И ето, в литературния кръжок си, опитите ти са в стенвестника... Първото ми публикувано стихотворение беше в столичен вестник, когато бях абитуриент в Плевенската мъжка гимназия.
- Завършили сте Юридическия факултет, но не му останахте предан докрай... Как разбрахте, че перото за творчество ще надделее?
- И до днес твърдя, че Обща теория на правото, Римско право, История на дипломацията, Конституционно право са най-солидната основа за образован човек. Но настъпва втора част на пиесата, когато затрупват погледа ти членове и алинеи, срокове, постановления и обжалвания, Наказателно право, Търговско право, Следствие, Прокуратура, които не ме привличаха. И те боравеха с човешките отношения, но аз виждах тези човешки отношения в по-общ план, неподчинени на норми, и затова останах при тях. Да ги интерпретирам в художествен план.
- Името Ви все се свързва с "На всеки километър" и "Една българска роза"...
- Да, от 1970 година до днес. През целия ми живот. Ако бе възприет вариантът:
Нас родиха ни бури и ветри,
нас не ще ни уплаши смъртта -
ние сме на всеки километър
и така до края на света.
А не:
Нас червеното знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши смъртта -
ние сме на всеки километър
и така до края на света.
Навярно нямаше непрекъснато да ми размахват пръст. Но аз не съм участвал в избора на вариант. И двата са мои. Плакатът е победил, иди, че го спри.
Същото става и при "Розата". Сетнешната конюнктура не може да преглътне думата "другарю" и виновен е авторът. Не съм и не бих се отказал от нея. Тя е със своето време и нека със своята чистота си остане там. А двете песнички живеят благодарение на искрената им изповедност, на композиторите и на изпълнителите.
- При песните кое трябва да е първо: текстът или мелодията?
- Аз предпочитам думите да са разкрили идеята, случката, образа и тогава музиката да ги възвиси и понесе на крилете си. Възможен е и обратният случай, но аз съм си аз - нотите трябва да идват след буквите.
- Полифоничен човек - пленник на стиха, разказвач на преживяното с други автори от панорамата на културата, съавтор на песенните композитори, приятел на художниците - Вие сте и предан преводач.
- Харесва ми думата Ви предан. Особено важна при художествения превод - поезия или проза. Аз съм превеждал преди всичко стихове - лирика, епос, драматургия, но и забележителна проза. При всички случаи трябва много да си погълнат от автора: творчеството му, живота му, времето му, съдбата му, стила му на художник. Отговорен си да съобщиш със свои думи неговите послания, да пренесеш багрите на неговата палитра, ритмиката, пулса, енергията и мелодията на неговия израз. Да сте станали духовни приятели, да отговаряш адекватно на неговото творчество и за себе си като интерпретатор. Преводачеството е в пълния смисъл на думата творчество.
- Разговорът ни се води в навечерието на 9 септември. Бяха години, когато този ден беше празник, а сега върху него се сипят ругатни и проклятия...
- Времена и нрави. Конюнктура. А най-тъжни думи трябва да се кажат за нея и за нейните носители.
- Защо у нас се опитват да отрекат антифашистката борба?
- В обществения живот е естествено да живеят да-то и не-то, но по-прав е Атанас Далчев, който стои над тях и казва:
Всички, паднали за свободата
дето и да е, са наши братя -
пак по кръв, но само че пролята.
- Да се върнем към поезията. Издателство "Захарий Стоянов" издаде не знам коя поред Ваша книга. С началните стихове от младите години, с късните строфи за Джина и за Ханс, за летящите лебеди, които търсят по-топъл приют. Защо книгата се казва "Лебед"?
- Защото моята симпатия е към простреляния лебед, който няма като другите да стигне до палмови простори, ще бъде като символ на неосъществено намерение, на несбъдната надежда, непостигната мечта. Обичал съм винаги стремящите се и страдащите. "Лебед"? Дочувам дихание на лебедова песен.
- Вашите думи към читателите на ДУМА?
- Хубаво е, че вестник ДУМА обича поетите и не се свени да публикува техните стихове. А какво по-хубаво послание от стиховете?
Стихотворения от Найден Вълчев
НАД ГРАНИЦАТА ЩЪРКЕЛИ
Над границата щъркели прелитат.
Минават без пароли и без страх.
Минават на ята във висините
и няма заграждения за тях.
И пролетта, и щъркелите бели,
и вятърът на Бялото море
кордоните до днес не са ги спрели.
И днес траншеят няма да ги спре.
Мечтая някога така свободни
и ние хората да бъдем тук,
да знаем и да помним прага родни,
ала открит да бъде всеки юг,
ала открит да бъде всеки север
и всеки път до всякоя мечта...
Къде ви, бели щъркели, къде ви?
Аз ида с вас, след вашите ята.
НИЕ СМЕ НА ВСЕКИ КИЛОМЕТЪР
Нас червеното знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши смъртта -
ние сме на всеки километър
и така - до края на света.
Пада другарят в смъртен бой,
пада за теб, свобода,
за да изгрее и стане той
малка червена звезда.
Нас далечни победи ни викат,
нас ни чака в зори радостта -
ние сме на всеки километър
и така - до края на света.
ЛЕБЕД
Студен задуха север
и залезът видя
как лебедово ято
над залива кръжи.
Накацаха за отдих.
Прегърна ги нощта
и може би момчешки,
внезапен и безсмислен,
но изстрел изтрещя.
Отдъхналото ято
на сутринта се дигна,
описа бавен кръг и
наново полетя,
та още по на юг
от зимата да бяга.
Един пронизан лебед
от изстрела случаен
след тях остана тук.
И колко много зими
над мене отлетяха,
а аз и днес усещам
дъхът ми как ще спре
на сън като ги видя:
угасващият залез,
притихналият залив
и оня мъртъв лебед
край синьото море.
ОДА
Поетът? Той навсякъде поет е:
зазидай го зад зид от тъмнина,
духни свещичката му - ще му свети
фенерът на среднощната луна.
КЪСЕН ОКТОМВРИ
Нещо става, нещо иде, друго е:
де се хорът птичи пропиля?
Гледай как раздират луди плугове
ризите на жълтите поля.
Рижо конче тупка зад каруцата,
пълна с едробузесто цвекло.
Бабка мъкне наръч съчки. Куца е.
Лятото - било какво било.
Сомът се потули из подмолите.
Глухо е. Светът се умълча.
И със златни копчета тополата
дългия си шлифер закопча.
БАГРИ
На Петър Караангов
Юни е,
а шапката на Рила си е бяла.
Юли е
и жълта, Добруджа поляга зряла.
Август.
Клюнът на щърчето вече е червен.
Струи Струма.
Странджа люшка дъбов гръб зелен.
Синьото море
искри от изгревни пожари.
Мили ми са
багрите на майчица България.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.