Върхове
"Ура!" и "Браво!" за инж. Румен Антонов, но... в чужбина
Създател на автоматичните скорости, световен изобретател, той силно обича Родината си, въпреки, че тя винаги се държи с него като мащеха
/ брой: 241
Здравко, роднинско момче, лудо по колите, извади душата на баща си за автомобил с автоматични скорости. И когато го питам защо непременно с автоматични, а не с ръчни, той ме поглежда леко пренебрежително, след което казва:
- Модерна работа! Баровска!
Проверявам го:
- А кой е измислил автоматичните скорости, знаеш ли?
Следва гримаса на недоумение и... мълчание.
- Българин!
- А, стига, бе!? - чуди се поклонникът на автоматичните скорости. - Никога не бих предположил.
Не само той - малцина са наясно, че откривателят се казва Румен Антонов, роден е в София на 21 януари 1944 г. и също като моето роднинско дете е луд по колите още от малък.
Той - малък, меракът - голям.
Този голям мерак си има своето обяснение: кръстник на Румен е знаменитият автомобилен и мотоциклетен шампион по онова време Димитър Соколов, който пълни главата му с истории за коли и мотори, с разкази за пътешествия по света и за състезания с най-добрите у нас и в чужбина.
Като деца ходехме да го гледаме около стадион "Васил Левски". И той, и другите, постоянно човъркаха моторите - изцапани с масло, напрегнати. Все нещо доизкусуряваха преди старта. Но не те - най-силно впечатляваше една жена - Паца Манчева. Мъжкарана и половина, тя обираше овациите на стотиците зяпачи, защото фучеше с мотора като фурия и винаги се класираше между първите, а повечето мъже пристигаха на финала след нея!
Тия гонки не се забравят - те така са се заболи в паметта ни на десетинагодишни хлапета, че ще ги помним и на 110 години!
Нещо подобно е станало с Румен Антонов.
Eдва на 16 той вече взема книжка за моторист. Мечта обаче са му колите. По това време зад витрините на търговското чудо ЦУМ в София вече се въртят няколко автомобила - москвич-403, вартбург и дори рено дофин. Реното струва почти 20 000 лева тогавашни пари и въпреки това е купено направо от витрината от българин късметлия, получил 40 000 от тотото. За сведение: една средна годишна работна заплата е около 8000 лева. Но Румен носи в сърцето си фиат 500 тополино (мишле).
Само че има много път да извърви: изключен от гимназията през 1961 г., заради спорове и разправии с учителите, завършва като частен ученик; иска да следва медицина, но не му разрешават - нали е "неблагонадежден", и записва ВМЕИ - двигатели с вътрешно горене; рисува отлично и завършва скоро откритата специалност промишлен дизайн в Художествената академия, което впоследствие ще се окаже много мъдър ход; изкарва курс при бележития наш философ и физик проф. Азаря Поликаров; негова научна теория прави много силно впечатление в Катедрата по ядрена физика на Софийския университет, където шефът на катедрата проф. Петко Стригачев го кани за асистент, но той отказва...
През тези години му хрумва идеята за автоматичната скоростна кутия.
Става художник в Кинематографията, преподавател по рисуване, дори хамалин по едно време! В характера му са вградени упоритост, твърдост, вяра в победата. Многото таланти, впечатляващите идеи, които сякаш извират от извор с жива вода, не му дават мира и той, щом разбира, че няма условия да ги осъществи у нас, прави 17 опита (можете ли да си представите) да избяга в чужбина! Все - неуспешни!
Докато през 1987 г. намира легален, вече успешен, начин да го стори - оженва се за французойка, получава френска виза и се озовава в Париж със 150 франка в джоба, без да знае нито дума френски!
Въпреки всичко, той вече стига там, където е бленувал, и трябва да покаже мъжество, воля и да пробие с фантастичните си на пръв поглед проекти. Пред него е западният пазар за технически изобретения. Успява - вдъхновението, талантът, късметът го съпровождат, неколцина богати мъже му се доверяват, дават пари и той най-сетне, 30 години по-късно, осъществява студентската си идея за автоматична безстепенна скоростна кутия. При това тя е с 18 процента по-икономична от други подобни, по-лека, по-динамична!
С холандски инвеститор основават компания в Ротердам. Тя тръгва трудно, но доста бързо ускорява подобно на колите с неговите автоматични скорости. На Лондонската и Амстердамската борса е оценена за 150 милиона долара!
Антонов продава своето изобретение на знаменити автомобилни компании: "Даймлер-Крайслер", "Хонда", "Рено", "Пежо", "Роувър", "Сузуки". Купуват патента китайски и индийски производители.
Успехът го окуражава, не - по-точно е да кажа окриля, и той се насочва към осъществяването на друга идея: Румен Антонов дръзва да създаде своя марка автомобил! По-късно колата е кръстена на него - "Румен".
Представлява едно малко, но много артистично, елегантно и авангардно произведение на автомобилното изкуство. Кола-ретро, кола-бижу, тя блестящо представя цялата палитра от таланти на своя създател: конструктор, художник, дизайнер, изобретател, майстор с изискан, аристократичен вкус.
Ето някои нейни характеристики: автоматична скоростна кутия, нова трансмисия с много достойнства - негов патент, общо тегло само 500 кг, каросерия от фибростъкло едва 18 кг, двигател с обем 700 куб.см, два варианта за мощност - 54 и 100 к.с., спортно двуместно купе, луксозно обзавеждане...
Автомобил за ценители, за колекционери, за заможни клиенти. Както казват, щом минеш с такава кола по улиците, движението спира, всички други шофьори излизат от машините си и крещят: "Ура!", "Браво!" и "Да живей!".
Същият е ефектът и на световния автомобилен салон в Париж през 2002 г. Автомобилът "Румен" прави страшен фурор!
Въпреки преживените злощастия в Отечеството, Румен Антонов си остава искрен родолюбец и много пъти се връща в България. Има желание да работи с наши заводи. При управлението на Кобургготски той получава подкрепата на тогавашния вицепремиер Николай Василев, като се надява цялата операция да потръгне и той да изработва автомобила си в България. Още повече, че у нас вече има опит с производството на рено-8, Рено-10, булгаралпин, роувър, москвич.
Среща обаче хиляди препятствия. Гледат го с недоверие. Авангардните за милата ни татковина идеи да прави алуминиеви шасита, каросерии от фибростъкло, интериори от скъпа кожа с метални орнаменти са много подранили за България и биват отхвърлени от евентуалните производители, а банките се страхуват да му отпуснат кредити. Така той не среща разбиране и търси реализация на проекта си в чужбината.
Намира я, разбира се, и то от най-висока класа.
Същата е съдбата и на неговите микробиологични изследвания за лечението на сърдечно-съдови заболявания. Пренесъл експериментите си у нас, доказал правотата на своята тези чрез получените резултати в Националния център за заразни и паразитни болести в София, той е смаян от завистта, злобата и агресията срещу себе си на "светила" в българската медицина.
Принуден е да се оттегли въпреки вложените от него 1 милион френски франка тук, да предложи откритието си на французите и след задълбочена проверка в Медицинския институт в Лион да получи техните адмирации и възхищение...
Както пише неговият изследовател Венелин Митев:
"Да му се чуди човек на този световен изобретател и откривател, удостоен с всякакви почести на Запад, откъде намира сили да продължава да обича Родината си, щом като тя цял живот се държи с него като мащеха?!"