Сватба под сенките на Хеопс и Хефрен
Опит за пътепис по пътищата на Черната земя, или колко може да струва една арафатка в Египет
/ брой: 168
Най-късото определение за мисленето на египтяните е: младото е вкусно, мокрото е чисто, шареното е... красиво! Изрече го Станислав, гидът ни, който като с гумичка изтри от спомените ми намусените екскурзоводки от някогашния "Балкантурист".
Иначе според официалните атласи Египет е страна с площ от 1.1 млн. кв.км и население малко над 85 милиона. Жените са с 5% по-малко от мъжете.
Годни за живот са 55 000 кв. км. Останалото е... Сахара.
Стъпиш ли тук, историята те дръпва 4 хилядолетия преди Христа. Вестникарската страница не стига само за изброяването на фараоните и божествата. В името на толерантността ще спомена поне името на един от най-ранните - Яхмос, и на богинята майка Хад Хор.
Почти като част от митологията е и настоящият президент на републиката Мохамед Хосни Мубарак, управляващ страната от 1981-ва насам. Нищо, че според Конституцията има право само на два 6-годишни мандата.
Догодина би трябвало да има избори и ако пребиваващият понастоящем в немска хирургична клиника 84-годишен съвременен фараон дочака датата им, със сигурност ще бъде преизбран с някогашното нашенско 99.99 на сто мнозинство.
Вторият гид Стефан обобщава политическата обстановка с фразата: "На кого му пука?!"
Това, за пукането, го отбеляза и Иви, шофьорът на таксито ни в Хургада, докато ожесточено клаксонира и благославя мустакатия ахуя (брат) зад волана на изпреварващия го камион.
Срещу 3 долара (литър бензин се харчи по 27 стотинки!) Иви ни разхожда часове наред по курорта, разпръснат на 40 километра по брега на Червено море. Симпатягата е категоричен, че се е родил при Мубарак и ако така вървят нещата при Мубарак (Аллах здраве и живот да му дава!), ще бъде отнесена душата му в райските селения.
Хубавото все пак било, че не се налагало да работят за изграждане на нова пирамида на платото Гиза.
Прескачаме за секунди от Гиза на брега на Червено море, колкото да научим, че Хургада е с население мeжду 35 000 и 350 000 души (според различните пътеводители!) и че се появил на картата през не толкова далечната 1974-а вследствие на политико-икономическата симбиоза между тукашните рибари и руски пилоти от намиращата се в съседство съветска военна база. Базата отдавна я няма, но руското присъствие го има и то в пропорции, немислими за епохата на Брежнев.
Колкото до името, пробутват ти две легенди: че произлиза уж от Хор-даг (земя на бога орел Хор) или от названието на дървото Гардан.
Дали ще приемеш някоя от тях е въпрос на настойчивост от страна на гида. Както и в случая с Кайро, където населението варира от 18 до 22 милиона.
Коя от двете цифри е по-достоверна навярно и шефът на полицията (а тя е буквално на всяко кръстовище, въоръжена с калашници, които носят щемпела на някогашния завод "Фридрих Енгелс" - Казанлък, сега вече "Арсенал"!) не би могъл да каже.
И докато съм на тема полиция - при 35-градусовата жега не зная как издържат с шаячената си, боядисана в черно униформа.
Споко, намига ми, сервитьорчето в хотел "Пирамидс вю", след като забелязва, че през цялото време, докато отпивам от чая си, не изпускам каишката на фотоапарата.
- Египет, ахуя (демек - братко!), не е полицейска държава (или поне не колкото Израел), но кражбата тук е рядко явление. Могат обаче да те отвлекат. С камила.
Оказва се, че те отвличат бедуините край пирамидите в Гиза. Предлагат ти да се снимаш, качен върху пустинния кораб, съвсем, ама съвсем безплатно. В случай че си наивник на средна възраст, се връзваш. След снимането идва пазарълъка за... слизането ти.
Стартира се от космическите 150 долара. Ако не си стиснете ръцете с поредния Мехмед, или както там се е представил камиларят, следва команда и животното хуква към хоризонта с туриста на гърба си.
В крайна сметка те връщат обратно, но портфейлът ти е олекнал чувствително.
Както може да се случи, ако решиш да ползваш услугите на хотелския лекар - сметката не пада под 200 евро.
Нищо, че здравеопазването в Египет е гарантирано безплатно. Така, както е безплатно и средното образование. Почти безплатна е и бакалавърската степен, поне според Мина, художника в градината на хотел "Си Стар Бо Риваж", което в превод ще рече "Морска звезда - красив бряг"! С тази разлика, че след като се е дипломирал, му се налага да плаща месечно по около 100 долара, за да рисува физиономиите на туристите.
При положение че средният месечен доход на населението варира между 80 и 160 долара. Всъщност 80-те ги гарантират само таксите за преминаването на Суецкия канал. Макар египтяните да шушукат, че тези банкноти отивали еднопосочно по личната сметка на Мобарак. Кой да ти го потвърди?!
Всичко в Египет е бизнес, стига до прозрение буквално на втората минута от стъпването си в Ел Гуна (тукашната Венеция) журналистката от московския телевизионен канал "Експерт" Таня Голованова.
След като е прочела посланието на рецепцията: "Не се сърдете, ако на тръгване ви бъде начислена местна такса от 1% върху цялата сума, която сте похарчили! Парите отиват за подпомагане на бедуините!"
Мафия!
Стоп, това не го изрича московчанката, а мъжагата в едно от магазинчетата в огромния базар "Малката Москва", когато му казвам, че арафатката на главата ми е купена в Кайро само срещу долар. Докато той се опитва да ми продаде досущ същата, но за петарка в зелено.
В скоби ще запиша - Ел Гуна е разположена върху няколко десетки квадратни километра отвоювана от пустинята площ.
За един квадратен метър собственикът на курорта, където в момента има над 17 000 легла - 82-годишният милиардер Сами Савирис, е плащал само по долар. Днес този квадрат се оценява на 1650 долара.
Как да не позелеенеш от яд. Човекът е докарал вода от Нил (335 км), за да полива 12 892 палми, а ние в България затрихме кажи го 1/5 от орницата си, за да ядем ябълки и круши внесени от... Египет.
Слагам точката и се връщам в Гиза, където записах историята на Зулфия от Баку (потомка на съветски офицер и казачка), възпитаничка на Международния институт "Патрис Ломумба" в Москва.
В края на 80-те години на миналия век Зулфия се влюбила в каирчанина Хамет. Било в разгара на перестройката. Зулфия учела политикономия на социализма, а каирчанинът чакал диплома за инженер химик.
От пламната помежду им искра се появила русокоса и тъмноока дъщеричка, която нарекли Нефертити.
Египтянинът си заминал, но рускинята не паднала духом: пет години по-късно го открила насред мегаполиса в делтата на Нил (според историците, районът се казва Кемет - Черна земя).
Какво са си говорили двамата остава тайна, но една прекрасна вечер край пирамидите на Хеопс и Хефрен - на две педи от третата - на Мекерен, и Сфинска, разбира се, зазвучал на руски "Сватбеният марш" на Менделсон.
Двамата вдигнали сватба за чудо и приказ. Към Нефертити се добавили още три хлапета: Сергей, Сакара и Сейлун.
Днес Зулфия рекламира оригинални египетски балсами и парфюми в малката фабрика на Хамет. И е втората от 4-те му законни, според Корана, съпруги.
Историята всъщност ми разказа 61-годишният Юра, доктор от Брянск, с когото навръх 22 април, рожденият ден на Владимир Илич Ленин, на брега на Нил изпихме по няколко стакана египетска водка "Волга".
Ще пропусна по-цветистите квалификации за Зулфия от устата на Юра, но няма как да не отбележа финалното му, почти философско обобщение: "А Ленин си е имал само Крупская!"