Поезия
Стихотворения от Десислава Стоянова
/ брой: 12
ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА - liulina е родена на 16.09.1978 г. в Сандански, икономист по образование и по професия. Живее в София. Пише от дете, но започва да публикува за първи път в интернет пространството през 2004 г. Има награди от няколко литературни конкурса за свои разкази. Често пише под псевдонима liulina. Автор е на сборника с разкази със заглавие "Теоретична мултивселена" и на романа "Обикновен живот". Участва в множество сборници, алманаси, списания и вестници. Член е на Конфедерацията на българските писатели - Бургас, Враца.
Ръцете на измяната
Ръцете на измяната са криви,
пречупени през мрак - вина,
продажни като жилки сиви,
подмамили деня.
Ръцете на измяната са черни,
поели своя дял порочен,
живеят във времена модерни,
където праведникът е нарочен.
Ръцете на измяната се честни.
Нима, но как така, човече?
Щом са в кръг делата грешни,
светилник стават блазнещ вече.
Ръцете на измяната нашепват,
ела, хвани се с нас на тази пранга
и няма вече правда да ти лепват,
хорото дълго ще ти сложи ранга.
Ръцете на измяната се вечни,
те в своята заедност се израждат,
от всички краища далечни,
характера на грешника изграждат.
Ръцете на измяната са страшни,
рисуват дух затворен във кутия,
потънал в свят от прахове домашни,
в който демоните свои крият.
Хора от кал
Под гръдта натежала от мляко на майката,
е земята пропита с кръвта на деди,
а в сърцето на скитника такава е драмата,
че е отскубнат от корен и няма следи.
Вярата в пламък от свещ се побира,
а в детството връщат се мъртви души,
безпътните бързо смъртта ги прибира
и илюзии въздушни с косата руши!
Под койката стара душата трепери,
а демони облачни идват отвред,
часовник парчето живот щом отмери
и танцът приключва и без пирует!
С достойнство турнира живот се печели,
със смелост и с открито лице,
но само малцина да устоят са успели
и да излязат от Ада с чисто сърце!
Днес
Днес е за плюсове и минуси,
Времето е преходно, дали?
Нали земята има полюси,
за това човека го боли.
Гласът ми е следа маркирана,
от вразумие клеймо и номера,
а съдбата ми е преизбрана
и от делата си плода бера.
Днес съм различна,
а всеки ден е нова песента,
съблича минутата - неприлична,
истината за човешките неща.
Днес осейва се и пътят с бъдеще,
само трябва да го избера,
без Божията воля аз не ще
мога да се сътворя...
Днес всички радости и разочарования,
се сбират неми в кръстопътища,
а всички блянове и упования,
са ветрове по избраните пътища...
Днес стремежите и границите,
имат своите лица,
а който раздава парчетата от баниците,
да ги даде на нашите деца!
Огледален лик
Огледалният лик на водата,
попивам в клетките свои,
тя се свива кристално самата,
в тишината след някой прибой...
Погалена дума разтваря,
всяко старо и ново разпятие
и от кръста окови събаря,
в твоето топло обятие.
Знам, че моите рани убиват
и не носят в очите покой,
но за тебе душата разкриват,
ти пред голата нея постой!