ЗА УНГАРСКАТА НАУКА ТРЯБВА ДА СЕ КРЕЩИ ВИСОКО

"Унгарската наука може да се гордее с изключителни постижения и за тях трябва да се крещи високо". Това заяви проф. Ан Глоувър, главен съветник на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу по проблемите на науката по време на неотдавнашното си посещение в Унгария, по покана на проф. Йожеф Палинкаш, председател на Унгарската академия на науките.
Говорейки силно за унгарската наука, проф. Глоувър изтъкна, че тя е удовлетворена да види една нация, която е поставила научните изследвания в центъра на своето внимание и е завоювала научни постижения, които могат да служат за пример на други европейски страни. Главният съветник подчерта значението на програмата Momentum за насърчаване на изследователската дейност сред младите научни работници в Унгария и за задържане изтичането на мозъци. "Унгарският принос в тази програма може да служи като международен модел", добави тя.
Проф. Глоувър съобщи, че една от основните й цели като главен съветник е да насърчава политиците, както и ръководителите, които вземат решения, да се допитват до последните постижения на фундаменталната и приложната наука и да си назначават научни съветници. "Добрата комуникация прави разлика между доказателства, основани на научни резултати, и твърдения, които са необосновани и безпочвени, които са безполезни. Работата по решаването на политическите проблеми трябва да включва най-добрите специалисти от дадената област в процеса на подготовката на всяко решение... И да се популяризират резултатите, защото научна дейност, която не се огласява и не се популяризира, не съществува", обобщи тя. В обсъжданията бе подчертана ролята на фундаменталните открития и приложните науки за нарастване на корпоративните резултати в областта на иновациите.
Успехите на унгарската наука са добре известни. Те черпят своите дълбоки корени от последните два века, когато след щедро дарение на граф Ищван Сейчени през 1825 г. се създава Унгарската академия на науките. Благородният порив веднага е последван от дарения на други патриотично настроени аристократи.
Седалището на академията днес се намира в Будапеща на прилежащия до река Дунав пл. "Ищван Сейчени", в построената през 1865 г. сграда в изящен неоренесансов стил. Тук се полагат основите на унгарската фундаментална наука, дала на Европа и света стотици открития.
Гениалният математик Янош Бояй например публикува труд по неевклидова геометрия едва навършил 21 години, без да подозира, че само 4 години преди него друг гениален математик -Николай Лобачевски, вече е създал същата теория. Аньош Йедлик е създател на първия електромагнитен мотор и откривател на идеята за динамото. Пътешественикът изследовател Шандор Кьорьоши-Чома е автор на първия тибетски речник и граматика.
Д-р Игнатиус Семелвайс открива причината за т.нар. пуерперална или родилна треска, след което смъртните случаи при родилките спадат с 80%. Наричат го "спасителя на майките". Днес неговото име носи Висшият медицински институт в Будапеща.
Измежду откритията на забележителния физик Йотвьош Лоранд са законът за капилярността, гравитационно торзионните везни и редица други. Днес университетът в Будапеща носи неговото име. Именно изчисленията на Лоранд подпомагат по-късно Айнщайн да достигне до теорията на относителността.
Денис Габор е изобретател на холографията. Алберт Сент Дьорд открива свойствата на витамин С и неговото значение за развитието на организма. Оскар Ашбот е изобретател на хеликоптера. Изследванията на Алберт Фоно за превръщане на топлинната енергия в механична му носят и първия патент за самолетен реактивен двигател.
Съвременната технология дължи невероятно много на "голямата шесторка" унгарци: Янош Нойман - наричан още "баща на компютъра"; Лео Силард, Едуард Телър и Йеньо Вигнер - "мозъците" на проекта "Манхатън" по разработването на атомната бомба; Тодор Карман - считан за баща на свръхзвуковия самолет, и Золтан Бай - един от създателите на радарната астрономия.
Няма единодушие по въпроса колко точно са унгарците, носители на Нобеловото отличие. В приложеното каре те са 18. Много от тях са родени извън унгарските предели, като "бащата на монетаризма" Милтън Фридман. Но родителите му емигрират в Америка в началото на ХХ век от унгарския град Берегсас. Корените на носителя на Нобеловата награда за мир Ели Визел пък са в бившата унгарска територия Трансилвания. Хърватинът Леополд Ружичка е роден в края на ХIХ век, когато Хърватско е част от кралство Унгария. Дейността на много от унгарските по произход нобелисти протича в лаборатории и изследователски центрове в САЩ, Англия, Швейцария, Израел. Основателно или не, унгарците продължават да си ги тачат като свои, слагат ги в списъка на унгарските знаменити учени, получили престижната награда, щом фамилното им родословие се корени в историческите унгарски земи.
"Откритието се състои в това да видиш в нещата, които всеки вижда, нещо, което никой не е видял", с елемент на самоирония казват унгарските учени, колчем се заговори за големите им национални постижения. "Откритието е случайност, срещнала подготвен ум". И подчертават, че научното откритие е резултат "само" от четири неща: ум, който мисли; очи, които виждат; уреди, с които се измерва; и четвърто - пари. Нека подчертаем последното. Защото без него науката се обрича на смърт. В българските условия явлението е познато под името "дянковщина", нали?