В Пантеона на възрожденците

Тази година отбелязахме 146 години от гибелта на Апостола, но ми се иска да напомня едни други годишнини - 185 г. от рождението на финансиста родолюбец Димитър Ценович (1834-1915) и 115 години от кончината на съпругата му Екатерина Ценович (1843-1904). Какво свързва Васил Левски с тях в борбата срещу поробителя и стремежите за една бъдеща свободна България? 

Известно е например, че Димитър Ценович, като финансира и организира кореспонденцията на в. "Свобода", се грижи и за разпространението на вестника, за да стигне до колкото се може повече читатели. Същата работа върши и Екатерина Ценович. Доказателство за това е съобщението във в. "Свобода" (бр.2 от 12.ХI.1869 г.), от което научаваме: "Г-жа Ценович подарява вестник "Свобода" на българските девици, които се учат в Белград". Любица Ценович (ок. 1860-1932), дъщеря на Ценович, пък подарява същия вестник на българските девици в Одеския институт.

Най-известното съдружие на Левски с Димитър Ценович обаче си остават техните усилия за създаването в Браила на Българското книжовно дружество - бъдещата Българска академия на науките. девет години преди да имаме самостоятелна държава, тези "хъшове" мечтаят за научно дружество, което "да се обърне в истинна академия наук" по подобие на европейските! В Букурещ организаторът на спомагателните членове на дружеството е Ценович. От запазените архивни материали е видно, че между членовете под №3 е Димитър Ценович, под №23 - Екатерина Ценович, под №24 - Любица Ценович, и под №42 - Васил Левски. 

За съществуването на научното дружество са необходими средства. Основният начин за тяхното набиране тогава са даренията. Димитър Ценович внася 400 франка, Екатерина Ценович - 100 австрийски жълтици, Любица Ценович - 50 франка. Въпреки голямата си немотия и Васил Левски внася 22 франка и 70 бана "пожертвование" за Българското книжовно дружество.

Всеизвестно е, че в дома на търговеца Д. Ценович често се събират букурещките хъшове. И в дома, и в кантората един от посетителите е Васил Левски. В кантората на Ценович се провежда и оня разговор между домакина и Апостола за потребността от вътрешна революционна организация за борба срещу турското робство, както и за кредитирането на Васил Левски с "големите" 30 турски жълтици, за да тръгне и направи първата обиколка из Българско. 

Безспорна, доказана с много документи, е истината, че в центъра на дейността на читалище "Братска любов" в Букурещ е Д. Ценович. Няма да се спирам на зараждането му по идея на Г.С. Раковски още през 1861 г. и на отделянето му след 1866 г. с ново наименование и с членове предимно из средата на "младите". Същественото е, че лектори в това културно учреждение са Любен Каравелов, Христо Ботев, Ангел Кънчев, Васил Левски, преподаватели и ученици от медицинското училище и др. 

Говорейки за читалище "Братска любов" и позовавайки се на Захари Стоянов, когато Стилиян Чилингиров съобщава имената на активистите в него - Д. Ценович, Гръмников, Русевич и други, добавя:  "Душата на този комитет (читалището "Братска любов" - б.а.) ставал Левски, който често дохождал в Букурещ от България и сичките членове гледали в негово лице истински герой."

Към съдружното дело на Апостола със семейство Ценович трябва да посочим и създаденото от Екатерина Ценович Българско благодетелно дружество в Букурещ, датирано от 1 юли 1876 г. Целта на дружеството е събиране на средства и оказване на помощ на "славянските сиромашки фамилии". Начело на дружеството е самата Екатерина Ценович, която огласява съществуването на организацията и изпраща на министър Уилям Гладстон в Лондон апел с благодарност за изразените от него протести в английския парламент против "варварските и безчеловечески золуми и кланета по време на Априлското въстание".

В тон с възрожденския дух е и дъщерята Любица Ценович, която между другото се вписва като автор на подготвено знаме за Ботевата чета и е всеотдайна при организирането на начинания в читалище "Братска любов" и други изяви на българите в емиграция в северната ни съседка.

Посочените отделни моменти за стореното от семейство Ценович в годините на Възраждането са показателни за тяхната любов и всеотдайност към Отечеството по време на емиграцията им във Влашко. И това е само част от стореното от тях, но то е предостатъчно, за да им бъде отредено видно място сред българската възрожденска интелигенция и имената им да бъдат записани в Пантеона на възрожденците.