Трите стратегически провала на ГЕРБ

През юли 2009 г. ГЕРБ спечели изборите с гръмки обещания, че ще "гарантира" европейски доходи и ще се справи с организираната престъпност, което ще даде предпоставки за приемането ни в Шенгенското пространство и до преустановяване на мониторинга над България в областите правосъдие и вътрешен ред. През първите 6-8 месеца от управлението му - цел N1 бе и присъединяване на България към ERM 2 (т.нар. чакалня на еврозоната), респективно и към самата еврозона.
В средата на 2012 г. 3 години по-късно всеки читател, дори и да е заклет фен на премиера Борисов, може сам да си направи извода, че нито една от тези стратегически цели не е изпълнена. Няма и никаква вероятност поне една от тях да се осъществи до края на мандата на това правителство. То със сигурност може да се квалифицира като най-посредственото и безидейно правителство през последните 23 години демократично развитие у нас след 10 ноември. А неизпълнението на обещанията - като провал на управленската политика на ГЕРБ. Особено в икономическата и социалната сфера, в резултат на кадровата и интелектуална немощ на по-голямата част от често сменящия се екип в изпълнителната власт.

Дефицит на кадри

Стигна се дори дотам, че вече не се намират кандидати даже за зам.-министри. Нагледно доказателство за това е, че повече от три месеца не е назначен нов зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма с ресор "Икономика и еврофондове". Подходящ експерт за този пост все още не може да се намери, а няколко души са отказали. И как няма да откажат, като трима преди тях от началото на годината до средата на май 2012 г. на "бърза ръка" бяха уволнени или сами си тръгнаха, като видяха хаоса при управлението на евросредствата по ОП "Конкурентоспособност" или стачкуващите за неполучени заплати миньори и металурзи.
Министърът на вътрешните работи на Германия Ханс-Петер Фридрих пък попари надеждите на България и Румъния за бързо присъединяване към Шенгенското пространство, като пред германския вестник "Райнише пост" заяви: "Според мен в момента е изключено отварянето на границите за България и Румъния". Основен противник на присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство е и Холандия. Правителството й в края на миналата година обяви, че ще изчака два положителни доклада на Европейската комисия по механизма и сътрудничество и проверка, за да вземе решение за шенгенското разширяване, макар че двете неща не са обвързани.
Тези два доклада може да се получат в страната ни

най-рано в края на 2014 г.

предвид нелицеприятното заключение в последния, силно негативен доклад на ЕК от юли т.г. В него изрично се подчертава, че следващият доклад се очаква в края на 2013 г., т.е. Брюксел не желае повече да контактува по тези въпроси с настоящето правителство, а предпочита да се продължи мониторинга поне 6 месеца след парламентарните избори, когато у нас ще бъде сформиран нов кабинет.
При следващото правителство вероятно поне няма да има такъв безпрецедентен протест на съдиите пред сградата на Висшия съдебен съвет в защита на своя колежка. С други думи, по време на мандата на правителството на ГЕРБ нито влизането на България в Шенген ще се случи, нито ще се преустанови механизма за мониторинг в областите "Правосъдие" и "Вътрешен ред".
По отношение на третия приоритет пред нашата страна - влизането ни в еврозоната, перспективата също никак не е розова и със сигурност няма да се случи през първите 2-3 години от мандата и на следващото правителство. Тази стратегическа цел е преди всичко в ресора на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, на който през първите 6-8 месеца от мандата много му се искаше България да влезе по-бързо в еврозоната. След като Евростат го залови в манипулиране на бюджетната ни статистика, той сякаш забрави за този свой блян.
В Министерството на финансите за три години Дянков пък сътвори такива "чудеса" от грешни управленски и кадрови решения, че след края на мандата на ГЕРБ през лятото на 2013 г. неговият наследник на този пост едва ли може дори за цял четиригодишен мандат да оправи "батака" не само във финансовото ведомство, а и в публичните ни финанси.
Първо, бившият служител на СБ закри Агенцията за икономически анализи и прогнози и "прибра" в МФ ОПАК, като веднага отряза от финансиране неправителствения сектор, бизнес сдруженията и браншовите камари и рязко намали парите за обучение на държавната администрация. В средата на юли 2012 г. обаче напрежението сред служителите не само в МФ, а и в останалата държавна администрация ескалира и стотици митничари и служители от "Морска администрация" няколко дни протестираха под прозорците на кабинета на Дянков, категорично отказвайки да се преместят да работят и живеят в Русе и Варна. Представителите на бизнеса (над 70%), в специално проведена анкета от БТПП в края на юли 2012 г., също се обявиха против местенето на чиновници в други градове у нас, тъй като това ще затрудни техните ежедневни взаимоотношения с администрациите на Агенция "Митници"(АМ) и на НАП (за ЦУ на НАП се гласи преместване във Велико Търново).

На фона на стагнацията

в българската икономика и недоимъка в науката, където бюджетът на БАН бе орязан наполовина, екстравагантната идея за местене на централни ведомства из страната не само създаде напрежение, съпроводено с улични протести, но ще натовари допълнително доста поизпразнената държавна хазна най-малко с няколко десетки милиона лева. Само преместването на ЦУ на АМ, към която е акредитирана Централната митническа лаборатория с модерни сървъри, ще струва най-малко 7-8 милиона лева по изчисления на ръководни митнически служители. Държавата пък ще загуби милиони от дела, предвид новата акредитация в Русе на лабораторията, която ще се забави поне няколко месеца.
Няма да помогнат съществено за влизането ни в еврозоната и хвалбите относно емитираната на 3.07.2012 г. емисия облигации на стойност 950 млн. евро при лихва от 4,25%, с доходност 4.436% и с падеж 9 юли 2017 г. Министър Дянков, а и редица приближени до него анализатори, ни я представиха като изключително успешна и като предвестник на бъдещо покачване на кредитния ни рейтинг и на сваляне на лихвите, които са важни условия за приемането ни в ЕРМ 2. Очаквания за скорошно повишение на кредитния рейтинг на страната и за понижение на банковите лихви у нас даде самият Дянков пред БНТ, непосредствено след осъществената емисия. И досега тези мечти на министъра все още не са се случили, а и няма подобни индикации да се осъществят в близко време.
Засега МФ все пак запази непроменени ниските ставки на основните данъци и по този начин донякъде осигури предвидимост за бизнеса, но това не важи за акцизите. През 2010 г. то вдигна акциза на цигарите и горивата значително над  договорените ставки с ЕК с повече от предвиденото според договора ни за присъединяване. По този начин вместо да увеличи приходите в бюджета от акцизи, то ги намали под нивата на 2008 г. и приходите от акциз върху тютюневи изделия спаднаха с 15%. Ефектът беше точно обратният, увеличи се контрабандата до рекордното ниво от 35%.
При осигурителните вноски МФ подходи твърде противоречиво. След като през 2010 г. бяха понижени с два процентни пункта, то на следващата година те бяха повишени отново с 1,8%. С оглед да се запълни част от дефицита в бюджета на НОИ с "лека ръка" бяха национализирани и част от парите на частните професионални пенсионни фондове. Това не само е лош знак за чуждите инвеститори, но се оказа, че е и противоконституционно според решението на Конституционния съд.
МФ с министър Дянков започна

с повод и без повод да задържа ДДС

на фирмите и го използваше като безлихвен кредит. Това обаче бе за сметка на бизнеса, и то във време, когато липсата на оборотни пари реално може да доведе фирмите до фалит. Работодателските организации като БТПП и БСК остро възразиха на тази порочна практика и направиха предложения за законодателни промени като въвеждане на съдебен контрол в тази насока, регистър на некоректните платци на ДДС и т.н. БТПП напомни, че НАП и АМ следва да санкционират недобросъвестните данъчни субекти, но и да улесняват коректните данъкоплатци, тъй като над 90% от приходите в бюджета са вследствие на доброволното им деклариране и плащане. Подходът на администрацията на Дянков към фирмите е като към априори виновни и до доказване на противното на около 3900 фирми неправомерно им се задържа ДДС, според данни, изнесени от БТПП.
По отношение на разходната част на бюджета има много какво да се желае от администрацията на МФ. Бюджетните ведомства и общините получават средства от бюджета не според очаквания резултат от съответните програми при т.нар. програмно бюджетиране, а според размера на миналогодишния им бюджет, актуализиран с инфлационен индекс. Част от парите на данъкоплатците продължават да се изразходват непрозрачно, а твърде често и без решение на парламента. Това констатира неотдавна и Сметната палата, но наказани няма. Недотам обмислени промени, които скараха кабинета и синдикатите, бяха направени единствено в пенсионната система, като от 1.07.2012 г. престана да функционира системата на класове за прослужено време. Това намали обаче заплатите на служителите с повече от 10 г. стаж.
Твърде неприятно е, че в областите образование, здравеопазване и сигурност на практика реформа нямаше и се направиха

редица неразумни съкращения

в тях, като закриване на болници и училища, за сметка на липса на съкращения в МВР, което стана "свещената крава" за кабинета на партия ГЕРБ.
В името на незабавното влизане в еврозоната през есента на 2009 г. и зимата на 2010 г. Дянков  не разплати около 1,5 млрд лв. държавни и общински поръчки, платени по-късно на фирмите, които ги бяха изпълнили чрез ББР с дискаунт от 7%. Номерът, който Дянков приложи с отчитане на бюджета на касова, а не на начислена основа пред Евростат, ЕЦБ и ЕК, не мина и през април 2010 г. България "лъсна" пред тях с бюджетен дефицит от 4,3%. Тогава влизането ни в ЕRM 2 бе снето от дневен ред за по-добри времена и през пролетта на тази година се появи отново чрез едно съобщение на сайта на МФ, че България изпълнявала критериите от Маастрихт и че ЕЦБ била готова да препоръча страната да бъде приета в ЕRM 2. После се оказа, че такова нещо няма и говорител на ЕЦБ по БНР опроверга това твърдение.
Кабинетът, и в частност МФ, са призвани от Конституцията и законите ни да подобряват бизнес средата у нас, респективно да стимулират коректните предприемачи. Те обаче гледат на тях априори като закононарушители и дори пращат ДАНС, Икономическа полиция и НАП да търсят причините за повишаване на цените на храните в мандрите, фермите и търговските обекти на малкия и средния бизнес. В другите страни от ЕС това е недопустимо, но не и у нас.