Светски лъв раздава лингвистични съвети

Седмично издание публикува кратко съобщение, в което четем поредна изцепка на "лорд ъф Итън". Той укорил водещата на шоу по Нова телевизия Ев. Калканджиева, че била сгрешила: "Не може да казва пет дена вместо пет дни."
Може, може, уважаеми! Става реч за лингвистичното явление, наречено "бройни форми при съществителни имена от мъжки род". Освен всичко българският език се оказва май че единствен - поне сред славянските, който използва такива оригинални форми.

Ден - мн.ч. дни, но два дена

дублетна форма "два дни", така и "пет дена", ала и "пет дни". Тук ни идва спомен за кратка епиграма (може би на Радой Ралин): "Тумба, лумба два дни - цяла година гладни." В нея римата е определила предпочитанието към "два дни" (а не "два дена"). Обаче и в случая пак няма нарушение на книжовната норма - най-авторитетните ни речници от последните години изрично посочват: "два дена и два дни".
Ще рече - думата има т.нар. дублетни форми след числителни имена. Тоест всеки автор може да избере едната форма според нуждата на стила му - ако е разговорен, ще е "два дена", както е и в цитираните "пет дена" на Калканджиева. Да си спомним и Вазов: "Три дена младите дружини как прохода бранят." Изобщо (като всеки дублет) двете форми все още се борят за предимство. У Вазов дори е старата "три деня".
Така че "паркетният лъв" нека си гледа модните коланчета и блузки по ВИП-персоните, а да не се занимава с неща, които са далеч, далеч от познанията му. Човекът обаче съвсем не се отказва

да дава ценни съвети

- много съвети, много нещо се сипят изпод перото на лорд Генчо. То не бяха философски размисли за кризата, че през някаква певица, която виела фалшиво и неубедително и чупела токче на сцената (нерде Ямбол, нерде Стамбол!), та "Освен удобния вкус, който махалото оставА в устата (ало, лорде, оставЯ вкус, оставЯ!), то е и въпрос на вкус." Появяват се някакви орди, които са поведени от Махалото(?), па се търси позволение от "икономиката да направи още едно кръгче(?), да напълни със смазка(?) изпосталелия си организъм..."
Какви ли не "чудни и дивни" изречения точи като кадаиф - както казваше навремето Емилиян Станев (ако се не лъжа) - пряко съветва пенсионерите лордът: "Извикайте мисли на удовлетвореност, на богатство (айде де! - той може би съди по себе си!), на бъдеще..."
Идваме и до сакралните открития на Генчо: "Сменете днес връхната си дреха, отъркана от неподстригания ви врат или сплескана в яката от небоядисаните коси." (Чунким днешният нещастен пенсионер мечтае само за боя на косите и лак на ноктите!) И вече идва нещо

като финално изявление

което обаче малко намирисва на проникнала и през творбата на лорда чиста байганьовщина: "Представяте ли си как ще се чувствате, ако не сте си вземали душ три години..." Защото е явно, че "вместо собствените си чинии, които чакат да бъдат напълнени, купете си любимия си парфюм..." О, Боже, този списовател съвсем е изкрейзил: къде виждаш бе, лорде, тих човечец в градинката си да сади лук и домати, па да си вапцва ноктите с твоите лакове, а и да се ливосва с парфюми...
Уважаеми заслужили наши хорица, не ви ли остава горчилка в устата, че този може би наследник на Ав. Пейчинов се подиграва с вас с налудничавите си съвети? Или това е заради откровенията на самия лорд: "Лесно му е на него, може и Пейчинов да му е приписал нещичко" - май че това има аромата на лека подготовка на обществото баш така да се случи с прословутите богатства на Пейчинов...
Само че хич не се връзва с другия текст някаква дума "валута", която уж според "добрите психоаналитици" (? - откъде пък се взеха тия?) произлизала от латинското curere. Справка в речници показва, че има известна латинска сентенция (стегнато словосъчетание, петрифицирано в употребата си): Currente calamo - буквално "С тичащо перо - набързо, необмислено", както заслужава май че и това лордово твърдение за "валута" с корен curere. Защото всеки добър ученик от V клас ще опровергае лорда. Поне правописът на латинската дума смущава. А "валута" е италианска дума - valuta.
Ех, лорде, лорде, за етимолог нещо не те бива! По-добре си гледай блузките и рокличките на своите любимки. Защото по-обемистата латинска сентенция си е жизнена и в наше време, макар да са минали векове от блясъка на класическия език: "Qui fuit hic asinus, non ibi fiet equus". (Който е бил тук магаре, няма да стане там кон (мястото не променя човека).