Стоян Едрев, човекът-легенда

Веселин СТОЙКОВ

Всеки народ в своята многовековна история има дати и личности, които въпреки превратностите и нежеланието на някои особи да бъдат споменавани, си остават в народната памет за вечни времена.
Само преди седмици отмина една велика дата за българския народ. Това е 9 септември 1944 г. По медиите нищо не се чу за тази преломна дата. А някои вестници срамежливо я отбелязаха.
Девети септември 1944 г. е дата и събитие, рожба на антифашистката борба, която беше наложена историческа необходимост за прогресивното човечество в целия свят. Тази борба роди и своите герои от местен, национален и международен мащаб. Един от тях за Ловешкия край, а и за България, е Стоян Едрев.
Роден е на 21 септември 1915 г., така че вече се навършиха 95 години от рождението му.
Другарят Илия Атанасов от с. Прелом, Ловешко, разказва следното:

Една нощ и един ден с партизански ръководители

Беше втората половина на септември 1942 г. Започна учебната година в Ловешката гимназия. Учениците от селата пак са в града.
Предстоеше отново активизирането и организационното стабилизиране на РМС. За целта част от гимназиалното ръководство бяхме извикани на среща с партизаните. След съответна подготовка една събота следобед Георги Енев Вълев, Дано Цоков Балевски и аз се отправихме за срещата в района на с. Радювене. "Легендата" беше, че отиваме на гости на Дано в с. Угърчин, откъдето той е родом.
Минахме през с. Гозница и продължихме по пътя. На един завой, където течеше малка рекичка, се отбихме надясно в една стара рядка върбова гора. Дадох уречената парола с жабешко крякане и пред нас застанаха трима въоръжени мъже. След съответните приветствия се отправихме към билото, където отседнахме в една изоставена колиба.
Срещата беше с Дочо Шипков, познат от предишни срещи, Христо Добрев, наш съученик от гимназиалното ръководство на РМС, и Стоян Едрев, когото виждах за първи път. Настанихме се по партизански и вечеряхме. Ние носехме хляб и малко салам, а Стоян Едрев извади глава воден лук. След вечерята, която премина и в разговор, се настанихме за спане.
Какво ти спане при това вълнение! Спахме по пет души и един бодърстваше "на смени". Рано сутринта в неделя, тогава бях на пост, всички станаха и след съответните пожелания Стоян Едрев ни напусна. Останахме петимата и се отправихме към склона с южно изложение в една дребна гъста гора с малки пътечки в нея.
Започна деловата работа: Дочо Шипков говори за политическото положение и задачите по изграждането на Отечествения фронт. Христо Добрев даде указания по организационното и структурното устройство на ремсовата организация в гимназията. Основното беше ремсовите ядки от 5 души да се намалят на 3 - с оглед на по-сигурна конспиративност. Дочо Шипков отделно беседва с Георги Енев и му възложи създаването на бойни диверсионни групи. Така в разговори, указания и отчети премина денят. Дочо Шипков се преоблече с носените му от мен прани дрехи. Привечер след сбогуване ние тримата се спуснахме към шосето и се отправихме за Ловеч. Прибрахме се без приключения. Започна нова усилена работа в съответствие с получените указания.
Със Стоян Едрев съм се срещал още няколко пъти. Запомнил съм го с наметнатия сив шаячен ямурлук и пушката под него. Той загина в схватка с полицията в с. Беглеж като началник-щаб на ХI Въстаническа оперативна зона.
В моите спомени той е човек смел, съобразителен, изобретателен и безстрашен. За мен той беше деец-легенда. Такъв ще го помня завинаги.

* Авторът Веселин Стойков е отговорник за Ловешкото землячество