С твърдостта на бетона

Творческата биография на чл.-кор. проф. инж. Йордан Симеонов е изключително богата. Той е основоположник на физико-химичната механика в България, виден специалист в областта на композиционните конструктивни материали. Автор и съавтор е на 56 изобретения, с изключително голям народностопански ефект, защитени в чужбина с 23 патента. Малцина днес си спомнят, още по-малко са онези, които знаят, че масивните стени на най-големите ни язовири са изградени с нискотермичен трикомпонентен цимент от оригинални строителни материали и свързващи вещества, създаден от български учени в областта на физико-химичната механика.
Изобретателят Йордан Симеонов е автор и съавтор на нов метод и технология за получаване на свръхбързовтвърдяващи се и разширяващи цименти на базата на оригинални комплексни добавки. Те бяха защитени с 12 авторски свидетелства. А на Международната изложба за изобретения в Нюрнберг (ФРГ) през 1980 г. бяха наградени със златен медал. Изследванията на учените върху механиката и технологията на композиционните материали "родиха" още десетки други изобретения: пенопласти за покривни и ограждащи панели, напълнени полимерни системи, високоякостни двупосочно армирани стъклопластикови тръби и на други високоефективни материали и технологии.
Журналистическите ми задължения през втората половина на ХХ век неведнъж ме срещнаха с проф. Симеонов: било то в Президиума на БАН или в Централната лаборатория по физико-химична механика, която той създаде и й бе несменяем директор до края на живота си, било то на научен съвет или на среща-разговор в редакцията на вестника, където работех. Срещали сме се и в складовете за строителни материали...
Днес всички сме свидетели как икономиката ни се свива, притисната от жестоката конкуренция. Даваме ли си сметка, че единствено качеството на българските стоки ще позволи на бизнеса ни да присъства на пазара?... Като директор на Научното обединение по основни проблеми на техническите науки към БАН проф. Симеонов бе отговорен в най-голяма степен за реализирането на научните разработки: от създаването им в лабораториите и институтите до внедряването им в производството. Препрочитам записките си от средата на 1983 г. в стария ми бележник и водя своеобразен "разговор с мъртвия"(ако мога така да го определя) за днешния ни ден.
- Професор Симеонов, как се формира качеството на продукцията?
- Формирането на качеството на всяка продукция започва още от научноизследователския процес. Добрата теоретична подготовка, високата обща научна и специална ерудиция на учения, неговата информираност за нивото на техническия прогрес в дадената област са първото задължение и изискване за създаване на нови прогресивни, конкурентоспособни технологии, материали и изделия.
Изключително важно значение има също така етапът на проектирането на една нова технология, защото проектът предопределя добрата организация, високата производителност и качеството на продукцията. Проектантът трябва да прояви творчество не само за добро решение на сградата - водоснабдяване, електрификация и отопление, но главно за най-стабилна технологична линия със съвременни машини, механизация, частична или пълна автоматизация на целия производствен процес.
И накрая самото производство - с осигуряване на суровини, ритмичност на процеса и качествен контрол върху продукцията!
- Какви са пътищата за превръщането на българската продукция в конкурентоспособна?
- Чрез последователно, но непрекъснато осигуряване на нови съвременни технологии, чрез използването на нови материали и висока технология, трудова и финансова дисциплина. Ако ръководството на предприятието не мисли за бъдещето, то днешната добра и търсена продукция утре непременно ще се окаже остаряла и неконкурентоспособна.
Използването на нови материали с по-високи качества, осигуряващи по-ниска себестойност, безспорно е най-прогресивният елемент за обновяване и издигане на нивото на продукцията. Но без технологична дисциплина и с най-добрите материали и съвременни модели няма да се осигури конкурентоспособна продукция.
- Какво може да повлияе най-ефективно за по-бързото внедряване на новото в производството?
- Никой не може да внедри едно изобретение или една нова технология, ако не е лично материално заинтересован... Не само материални и морални стимули при внедряването, но и икономическа зависимост при внедряването!
За по-бързо внедряване на новата продукция важен момент е оформянето на нормативните документи. Тяхното приемане обаче е един много бавен и много бюрократичен процес. Хората, които работят в тази област в министерствата, не са свързани материално с производството. Засега бавното придвижване на въпроса зависи само от тяхната акуратност. Има и нещо друго - едни и същи нормативни документи се изискват например за един електрокар и за една тенджера... Коментарът на отговорите на трите ми въпроса оставям да направи сам читателя. Моля го да си отговори и на още три актуални днес въпроса: Какво остана от българската наука и колко са истинските ни учени и изобретатели? Кога най-после бизнесът ще се обърне с лице към хората на научно-техническия прогрес? Ще изчезне ли мошеничеството, най-меко казано, от тъжната българска действителност?
Може да се твърди, че проф. Йордан Симеонов ценеше всяко творческо проявление на когото и да било. Вижте научните му публикации - неговото име, нищо че бе с най-високата титла, по-често се среща в колективен труд, и невинаги на първо място!... Той не бе учен-индивидуалист. Държеше много на груповото проявление в науката. И постигна забележителни успехи заедно с Н. Джабаров, Г. Божинов, с Я. Иванов, С Ж. Желязков и др. Колективно дело са и книгите му: "Строителни материали" - учебник за студенти, монографиите - "Полимербетон", "Методи за изпитване на строителни материали", "Ръководство за вземане на проби за изпитване на строителни материали" и др.