Протестирам!

Симпатизирам на протестиращите. И винаги съм с протестиращите. Още от 1968 г. А може би от преди това. През май 68-а бяхме 20-годишни. Копнеехме да сме в Париж, на барикадите. Защото всички бяхме против консерватизма, авторитаризма, империализма и най-вече срещу войната във Виетнам. Всички бяхме "леви" и всички бяхме "против".
Какво се случи по-нататък? След няколко месеца президентът Де Гол беше принуден да подаде оставка. "Левите" в Париж ликуваха като победители. Но едва десетилетие по-късно разбраха истината...
Още от края на 50-те години Де Гол мечтае за обединена Европа в пространството между Атлантика и Урал. Съвременни аналитици вероятно ще сочат генерала като един от предтечите на евразийската идея. И сигурно ще са прави, защото в създаващия се тогава икономически съюз на европейските страни Де Гол вижда политическа алтернатива на "англосаксонския" военно-политически блок НАТО. Но точно такава политика не бе по вкуса на Big Brother. И най-вече - усилията на генерала за възстановяване на златния еталон. Защото това би означавало край на превръщането на хартията, наречена долар, в световна валута. Както и началото на края на статуквото. Опитите за физическо ликвидиране на генерала все не успяваха. Тогава в ход пуснаха студентите.
Студентските протести имаха своята обективна основа, повечето от исканията им бяха основателни. Но както се разбра по-късно, те бяха използвани като шпицкоманди за сваляне на генерал Де Гол. Националният герой на Франция, организаторът и вдъхновителят на антинацистката съпротива през годините на Втората световна война, създателят на Петата република бе принуден да се оттегли. "Левите" студенти обслужиха "десния" Big Brother.
Майските събития от 68-а не допринесоха за мечтаните фундаментални промени. Вярно, увеличи се работната заплата, намали се работното време и възрастта за пенсиониране, извоюваха се и други социални придобивки... Но статуквото, против което въстанаха студентите и трудовите хора, остана непроменено. В дългосрочен план събитията от май 68-а разчистиха пъртина за глобализацията.
Но продължавам да симпатизирам на протестиращите. И също протестирам. Протестирам, защото повечето от онова, което ни заобикаля през последните 23 години, пречи на развитието на нацията. Нещо повече - определено води към нейното загробване. Затова протестирам:
- депутатите да изпълняват клетвата си по чл. 76 ал. 2 да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа!
- министрите и всички държавни служители да бъдат изпълнители на волята и интересите на нацията, както е разписано в чл. 116 ал. 1 на Конституцията!
- съдиите да изпълняват задълженията си по чл. 121 ал.2 на Конституцията да осигуряват установяване на истината и само на истината в съдебното дирене!
- прокурорите да изпълняват задълженията си по чл. 127 на Конституцията да привличат под отговорност лицата, извършили престъпления, и да предприемат действия за отмяна на незаконосъобразните актове!
- властта стриктно да съблюдава разпоредбите на чл. чл. 18 и 19 на Конституцията, да възстанови суверенните си права върху доставката на комунални услуги (ток, вода, газ, телекомуникации и др.) и ефективно да предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и да защитава потребителя!
С една дума - всички ние - власт и протестиращи - стриктно да изпълняваме конституционните си задължения да зачитаме правата и законните интереси на другите! (чл.58) Да не допускаме злоупотреба с тези права! Защото основните права на всички нас - нашите права - са неотменими! (чл.57)
Протестирам протестиращите да не нарушават повече неприкосновеността на университета и незабавно да прекратят окупацията! Това тяхно задължение произтича от чл. 6 ал. 3 на Правилника за устройството и дейността на СУ "Св. Климент Охридски": "не се допуска насилствено възпрепятстване на дейността на университета". Ако не сторят това, властта е в правото си да наложи санкции: първо с предупреждение за прекратяване на самоуправството; а ако не се изпълни разпореждането - органите на сигурността и обществения ред могат да се намесят за предотвратяване на започнало престъпление.
Основание за такива действия дава чл. 22 на Закона за висшето образование, доколкото отказът да се изпълни императива на закона превръща окупаторите в престъпници за закона: когато самоуправството се осъществява чрез сила или заплаха, наказанието е до 6 (шест) години лишаване от свобода! (чл. 323, ал. 5 НК)

* *
Прося извинение за тази "скучна" тирада от законови цитати. Но трябва да напомним законността. Правилата, които всички сме длъжни да изпълняваме. Защото зад корупцията и кражбите; зад деградацията на политическата ни, божем, класа; зад нелегитимните връзки на политици с корпоративни и гангстерски групи; зад всичко онова, срещу което справедливо протестират студентите, надничат имената на днешни банкери и предприемачи, сътрудници на щедро финансирани отвън тинк-танкове, медийни босове и енергийни експерти, политици и бивши министри от правителствата на СДС, НДСВ, ГЕРБ - все персони, които в най-голяма степен допринесоха за развихрянето на същите тези корупция и кражби, на същата тази политическа деградация, срещу които протестират студентите... И не само надничат, но и открито ги подстрекават.
Протестирам и призовавам всички да излезем на протест. В подкрепа на правителството. Премиерът Орешарски по-смело да продължи с реформите. Днес всяко колебание работи срещу правителството. Затова призовавам цяла България на протест! Гаранцията за успеха ни е завещана пак от Велика Франция: De l'audace, encore de l'audace, toujours de l'audace! Смелост, смелост и пак смелост!