Президентът направи своя избор
/ брой: 24
Велизар ЕНЧЕВ
На 1 февруари президентът Румен Радев влезе в обувките на предшественика си Росен Плевнелиев и се поклони на Стената на репресираните пред НДК. В което няма нищо лошо, защото мъртвите не са ни врагове. Лошото са двойните стандарти, разделящи и без това разделеното ни общество. Както Плевнелиев, така и Радев отказва да сведе глава и пред другите жертви - убитите в периода 1925-1944 г., за които пряка отговорност носи монархическият режим на Борис Трети.
Много от тези жертви нито са комунисти, нито споделят комунистическите идеи. Комунисти ли са Гео Милев, Йосиф Хербст и плеяда български интелектуалци, изтезавани в Дирекция на полицията на Лъвов мост и убити без съд и присъда? Комунисти ли са всички разстреляни в Гарнизонното стрелбище в София?
Само едно изключение направи сегашният държавен глава, когато става дума за екзекутираните с царски указ в Гарнизонното стрелбище - поклони се пред паметника на поета Никола Вапцаров в градинката зад царския дворец. Защо обаче упорито отказва да стъпи в Стрелбището, ако е президент на всички българи, а не само на част от тях, наричащи се антикомунисти? Може би защото там е разстрелян генерал Владимир Заимов, когото десните клеймят като "съветски шпионин"?
"Грехът" на доблестния генерал е, че предава разузнавателна информация на Москва и така участва в съпротивата срещу хитлерофашизма. Съпротива, в която съюзници са СССР, САЩ и Великобритания. Това грях ли е?
Ако ще осъждаме шпионажа за Москва по време на Втората световна война, трябва да съдим и инж. Георги Вълков - радист на група, работила за британското разузнаване. Инж. Вълков също е разстрелян в тунела на Гарнизонното стрелбище, но като агент на Лондон. Нима е грях да работиш за съветското и британското разузнаване през Втората световна война?
Нежеланието на Румен Радев да постави венец на надупчената от куршуми стена е бягство от дълга му да е президент на всички българи.
Иронията е, че през 2016-а и 2021-ва той стана президент с гласовете и на българите, почитащи разстреляните в Гарнизонното стрелбище, а не мъртвите на стената пред НДК.
Иронията обаче прелива в гняв, прочетем ли някои от изписаните 7526 имена на черната стена.
Радев всъщност се поклони пред ген. Иван Вълков - министър на войната в периода 1923-1929 година. Това е генералът, пряко отговорен за кървавите "бели нощи" след атентата в софийската църква "Света Неделя" през 1925-а. Ръцете му са целите в кръв, на съвестта му лежат стотици екзекуции на напълно невинни хора, имали злата участ да попаднат в "черните списъци" на Разузнавателното отделение на военното министерство, по-известно с името РО-2.
Радев се поклони и пред името на палача на децата Васил и Сава Кокарешкови от Белица. Името му е капитан Николчев, наречен в Разложко "черният капитан". Двете овчарчета Васил и Сава Кокарешкови са ятаци на партизаните, заради което са жестоко измъчвани в полицейския участък в Разлог от Николчев. На 7 юли 1944-та са заклани от жандармериститe. Капитан Николчев прави следните признания пред Народния съд: "Двамата братовчеди Сава и Васил Кокарешкови побързахме да ликвидираме. Един от жандармеристите се вмъкна в стаята, където момчетата бяха задържани, и ги закла. Страхувахме се да не се открият телата им, защото бяха малолетни и ги унищожихме без съд. Затова дадох нареждане да не се оставят следи от убийството. По-късно ми докладваха, че с телата на момчетата жандармеристите са хранили цяла седмица кучетата. Така от ятаците не остана нито следа..." Имената на децата вече тънат в забрава, но името на палачът им стои на стената на репресираните. Президентът ще се поклони ли и пред детския обелиск?
На 1 февруари 2022-ра Румен Радев сведе глава и пред капитан Йорданов - палача на децата от Ястребино.
Апропо, на стената греят и имената на полицаи, рязали партизански глави в Родопите, както и на жандармеристи, убили майор Франк Томпсън. На 4 юни 1944 г. британският офицер за свръзка с българските партизани Франк Томпсън, заедно със заловените му другари, са осъдени набързо от импровизиран съд в с. Литаково и екзекутирани. Разстрелът е в нарушение на международното право, защото жертвите са военнопленници, носещи униформи с отличителните знаци на своята държава. Свидетели разказват, че до последния си миг те се държат геройски и загиват с партизанския лозунг на уста "Смърт на фашизма!" По извратените критерии на родната десница, заради предсмъртните му слова, майор Томпсън би трябвало да е анатемосан като "комунист" и "шумкар". Но тук антикомунистите мълчат политкоректно. За да не гневят британската корона, отличила с най-високо отличие своя герой на Балканите.
Президентът направи своя избор - почете репресираните от комунизма и отмина екзекутираните в Гарнизонното стрелбище.
Как ли се вписва това в генералската чест?
Епицентър