Пръв опит за пробив в статуквото

От дистанцията на времето все по-често се налага убеждението, че Унгарската революция от 23 октомври 1956 г. бе пръв опит за трансформиране на една тоталитарна система в социално общество с човешко лице. Ако беше успяла (както и Пражката пролет 12 години по-късно), светът днес щеше да е по-сигурен, по-стабилен, по-богат. Едва ли може да се оспори взаимодействието между властващите бюрокрации на Суперсилите и техните секретни служби - през 1956 г. с мълчаливо съгласие (tacit agreement), през 1968 г. с единодушно съгласие (consensus) - за провала на подобна възможност. Ще трябва да минат десетилетия, преди да узреят условията за отхвърляне на една международна система, основана на властването и насилието.
Авторитет като Раймон Арон коментира 10 години по-късно: "Имахме усещането за наличието на някакъв мълчалив руско-американски пакт, едно споразумение, далеч по-обвързващо от всякакъв вид договор. Не знаехме дали трябва да го аплодираме като гаранция за мира или остро да го осъдим като акт на несправедливост..."
Всяка от Суперсилите се опасява, че рухването на единия колос неминуемо ще повлече разлагане и постепенното рухване на другия колос. Затова всеки опит за самостоятелност се смята за заплаха на статуквото и се наказва най-сурово. Унгарската революция бе именно такъв опит и трябваше да бъде смазана. Не само защото започна "отдолу" и се радваше на подкрепата на почти всички социални слоеве, но и защото "едно решение, което обвързва социалистическите завоевания с гаранциите на институциите на свободата, би станало насърчителен пример за подражание", сочи Ищван Бибо, един от идеолозите на революцията. А примерът за подражание би насърчил не само Източна Европа и Съветския съюз, но и народите на Западна Европа, на целия свят.
Затова по-точната оценка според нас би трябвало да определи Унгарската революция от 1956 г. като пръв опит за пробив в статуквото, за дезавуиране на една международна система, основана на властването на Суперсилите, за трансформация към социализъм с човешко лице. По един сравнително мирен път. С действащ парламент, със социализирани средства за производство, с работещи институции за самоуправление. Накратко - с демократични средства. И без масовите ексцесии, съпътстващи всички предишни революции от ХVII век насам.
Свидетелство за това е "Проект за компромисно решение на унгарския въпрос", огласен на 6 ноември 1956 година. Негов идеен вдъхновител и автор е Ищван Бибо (1911-1979) - професор в Сегедския университет, министър в правителството на Имре Наги. Осъден на доживотен затвор, през 1963 г. той е амнистиран.
Проектът е подписан от представители на Работническия съвет на Голяма Будапеща, Социалдемократическата партия, Партия "Петьофи", Революционния съвет на интелигенцията, Независимата партия на дребните стопани. Месец по-късно той е връчен на Кришна Менон - личен пратеник на индийския премиер Джавахарлал Неру. Какво предвижда проектът?
1. Унгария е парламентарна република; 
2. Общественият строй е социалистически, преобладаващите средства за производство са обществена собственост, и по-точно:
- запазват се завоеванията на поземлената реформа от 1945 г.; частната собственост върху обработваемата земя се ограничава до 40 холда (200 дка);
- мините, банките и тежката промишленост са държавна собственост;
- заводите са колективна собственост, основана на принципа на работническото самоуправление; работниците притежават акции и получават дял от печалбата;
- свобода на частната инициатива и предприемачеството в рамките на плановото стопанство при забрана на експлоатацията;
- защита на труда и свобода на работническите сдружения;
- всеобщо обществено осигуряване;
3. Нанесените имуществени и морални вреди се възмездяват до размера на отнетите жилища, унищожения инвентар и отнетите резултати на личния труд, но в никакъв случай до размера на отнетите икономически позиции във властта; собствениците на одържавени имоти след 1945 г., на предприятия и акции, както и едрите земевладелци и техните наследници не се обезщетяват;
4. Реорганизация на държавната администрация съвместно с комитетите на местното самоуправление;
5. Пълна религиозна свобода при отделяне на църквата от държавата;
6. Тези правила имат силата на конституционна разпоредба, неотменяеми са за срок от 10 години; след това могат да се изменят само с референдум, при участие не по-малко на две трети от имащите право на глас (вариант: с две трети парламентарно мнозинство);
7. Конституционният съд провъзгласява за противоконституционна всяка партия, която не признава горните правила. Забранява се и всякаква дейност, провеждана чрез печат, събрания или по друг начин, целяща промяната на установения обществено-икономически строй;
8. Стратегическите интереси на Съветския съюз в Централна Европа да се гарантират с двустранен договор, който да утвърди излизането на Унгария от Варшавския договор.
Исканията на унгарците от 1956 г. са дълбоко демократични по своята същност и социалистически по характер. Проектът отхвърля всякакви опити за реставрация на капитализма, гарантира реформите, осъществени след 1945 г., както и стратегическите интереси на Съветския съюз. Впрочем самият Ищван Бибо подчертава: "Младежта, работничеството и войнишките маси, които извършиха революцията, в най-голямата си част са привърженици на социализма". Онова, което революцията категорично искаше да отхвърли, не е социалистическата ориентация, а "потисническата бюрократична диктатура".
В хода на революцията се създават работнически съвети, които възстановят реда и стопанската дейност. Оказва се (както и в Чехословакия през 1968 г.), че промишлените предприятия могат да работят без строг партиен контрол, без апарат за насилие. Нещо повече,  именно отсъствието на бюрократични и други подобни пречки води до рязко повишаване на производителността и доходите на работниците.
Подготовката за политически промени в Унгария започва още през 1953 г. "отгоре", от ръководството на комунистическата партия. На 4 юли Имре Наги е избран за министър-председател. Месец по-рано, на среща в Москва със съветските ръководители, Имре Наги остро критикува политиката на Матияш Ракоши, обвинявайки го, че превърнал унгарското правителство в "правителство в сянка" на една "полицейска държава". Новата правителствена програма предвижда радикални реформи като намаляване цените на основните хранителни продукти; увеличаване на дела от БВП за потребление; намаляване тежестите върху селските стопани, включително възможност за излизане от кооперативите; частична амнистия; закриване на лагерите; толерантност спрямо религиозните дела и т. н. На партиен конгрес през май 1954 г. Наги настоява за нарастване на политическата роля на Народния фронт и въвеждане на ограничена многопартийна система.
Втвърдяването на съветската линия през март 1955 г. довежда до отстраняване на Имре Наги от премиерския пост. Като че надделяват хардлайнерите и властта, основана върху полицейско насилие. Но през октомври 1956 г., в разгара на започналите въстанически действия, той отново е изтикан на върха. Този път - от студентите, от работническите съвети, от интелигенцията. От революцията, която започва "отдолу". И Имре Наги поема пътя към своята Голгота...
Революцията показа на целия свят, че тоталитаризмът е несъвместим с всякакъв вид демокрация. Репресиите се изсипват най-вече върху ляво ориентираните унгарци, социалисти, ръководители на комунистическата партия, които вярваха и продължаваха да вярват, че социализмът може да бъде само и единствено демократичен. Смъртни присъди получават Имре Наги (министър-председател); Пал Малетер (министър на отбраната); Йожеф Силадьи (началник на кабинета на Имре Наги); Миклош Гимеш (журналист); Геза Лошонци (министър) умира в затвора. На дългогодишни срокове затвор са осъдени Михай Фаркаш (бивш министър на отбраната и член на Политическия комитет на УКП); Шандор Харасти (журналист, главен редактор на в. "Непсабадшаг"); Миклош Вашархей (журналист, прессекретар на Имре Наги); Дьорд Фазекаш (журналист, съветник на Имре Наги); Ференц Яноши (генерал); Шандор Копачи (директор на полицията на Будапеща); Ференц Донат (икономист, член на провинциален комитет на УКП).
В пепелищата на пожара обаче унгарците защитиха правото си на национално достойнство, извоюваха на практика относителна независимост. Поражението на революцията "отдолу" ги научи как да победят с революция "отгоре", да постигнат други, по-малко драматични, но по-ефикасни средства за "вътрешно" освобождение. Предпазливо, но настоятелно, от 70-те години на миналия век Унгария започва да се отваря политически и икономически към света: отначало към социалдемократическите партии, после и към други политически среди. Това дава възможност на унгарското ръководство да се запознае с функционирането на многопартийната система, на пазарната икономика, да оцени и други фактори, характерни за ценностите на западната демокрация.
Саможертвата на унгарците от 1956 г. не бе напразна. Революцията бе поразена физически, но не и морално. Идеите, които отстояваше, останаха живи, защото бяха бяха действени и боеспособни, както би ги характеризирал Хегел.