Прабългарите, старомаджарите и техните достойни потомци

Bulgarian Press Pool-Budapest

Десетилетие преди българското правителство да открие в Унгария официален Български културен център, българинът Димо Бойклиев създава в Будапеща със собствени средства дружество за популяризиране на българската култура чрез преводи, изложби и друга дейност.
В навечерието на унгарския национален празник - годишнината от революцията през 1956 г., припомняме позабравения принос на Бойклиев в Унгария за развитие на българо-унгарското културно сътрудничество. Започнал през 30-те години на ХХ век като лектор по български език, преводач, журналист, издател и разпространител на художествена литература, отначало работи самостоятелно, а впоследствие активно е подпомаган от неговата съратница - съпругата му Богдана Стайкова.
Специализираната литература сочи, че Димо А.  Бойклиев е роден през 1903 г. в с. Богданово, Новозагорско. Завършва гимназиалното си образование в България, после и висше (философия и педагогика с докторат, също Агрономическата академия) в Дебрецен. По-късно учи право и държавни науки в Будапещенския университет. От 1936 г. е лектор по български език и литература в университета в Будапеща; преподава и в университета по стопански науки, в Търговската гимназия, в Свободния университет и в Туранското дружество. През 1938 г. основава Български институт и започва издаването на библиотечна поредица. През 1948 г. отново е български лектор и за няколко месеца е директор на Българския културен институт в Будапеща. Член е на Съюза на унгарските писатели, на академията "Ла Фонтен", на Съюза на чуждестранните кореспонденти в Унгария.
Ревностен радетел за двустранно духовно и стопанско сближение. През 50-те години превежда главно художествена проза, някои от преводите са в съавторство със съпругата му Богдана Стайкова-Бойклиева.
Работи като двуезичен автор - превежда от унгарски на български и от български - на унгарски. Сред нашите най-бележити творби, които представя на унгарската публика, са "Под игото" на Иван Вазов, "Големанов" на Ст.Л.Костов, "Благословена земя" от Тихомир Павлов и мн. др. Съставител и преводач на "Антология на българските писатели", издадена като първа книга на основаната от него Българо-унгарска библиотека.
Липсата на данни за по-нататъшния живот на Димо Бойклиев неотдавна бе попълнена от д-р Стефан Стойчев, родственик на Бойклиеви, който е лекар в Окръжната болница на град Веспрем, Унгария. Ето какво разказа д-р Стойчев:
"Датата 30 септември 1939 г. за мен е знаменателна, не само защото тогава съм роден. На същата дата моята братовчедка Богдана заминава за Будапеща, за да "пристане" на Димо. Двамата се срещат случайно на журналистически бал в София през март с.г. Той - 36-годишен елегантен кавалер с европейски обноски, утвърдил се в Унгария като университетски лектор, публицист, преводач. Тя - 29-годишна чаровна дама, журналистка в женско списание, специализирала в Италия след завършване на Американски колеж.
У него любовта изглежда пламва от пръв поглед, както се казва, и той й предлага брак. Тя също го харесва, но му отказва с мотива, че имала вече краткотраен брак и била разочарована. Въпреки това всекидневно се разхождат в парка, вечерят в елитни ресторанти. Оказва се, че двамата споделят сходни естетически и морални гледища, взаимното им общуване ги сближава. Но той трябва да отпътува на 30 март поради неотложни дела в Будапеща. Раздялата им на гарата е сърдечна. Преди да потегли влакът, Димо казва:
- Богдана, давам ти шест месеца време за размисъл. Ако дотогава не дойдеш, оттеглям предложението си...
На 29 септември Богдана му праща телеграма с една дума в нея: "Пристигам!".
След година се ражда дъщеря им Емилия...
Та благодарение на тази роднинска връзка в края на лятото, 1956 г., аз се оказах в Унгария, записах да следвам медицина и както виждате - останах завинаги в тази страна..."
Интересна е съдбата на Димо Бойклиев. Семейството е бедно, едва свързва двата края. Годините са тежки - война, след това разгром... Но момчето е будно, влече го знанието. За да има с какво да се изхранва през зимата, Димо аргатува на чичо си в село Богданово: платата му е три чувала картофи.
След гимназията става селски учител. На път е да се раздели с мечтата да продължи образованието си, когато случайно научава, че унгарската легация отпуска стипендии. И веднага се качва на влака.
Късметът му вероятно се дължи на Геза Фехер. Направил първи успешни стъпки в изследване на историческите връзки между прабългарите и старомаджарите и свободно владеещ българският, през 1922 г. Фехер е назначен в София като преводач и отговарящ за културната дейност в Унгарската легация. Назначението му съвпада с подем в отношенията между двете страни, станали жертва на победителите в Първата световна война.
По силата на Версайския диктат България и Унгария се оказват единствените в Европа, които граничат с многомилионни маси от собствения си народ. Изолират ги чрез т.нар. Малка Антанта, така че отвсякъде са заобиколени с врагове. Опитвайки се да преодолеят изолацията и следвайки сходна политика на ревизия на наложените във Версай договори, правителствата на България и Унгария търсят взаимно сътрудничество, включително и на основата на далечното родство между двата народа и нерадостната им съдба в настоящето.
През 22-годишния си престой в България Геза Фехер работи всеотдайно за сближаването на двата народа. Занимава се с археологически и научни изследвания, но успява да издейства и правителствени стипендии. Унгарецът оценява достойнствата на младия човек и Димо Бойклиев получва стипендия да следва философия в Дебрецен.
Учи упорито, сам си прави българо-унгарски речник, пита, разпитва, до късно вечер чете в библиотеката. Завършва с отличие. Отначало е преводач, успешно се пробва и в журналистиката; след това преподава български език в университета "Петер Пазман" в Будапеща.
Освен посоченото в библиографията на проф. Йонка Найденова, според д-р Стойчев, Димо Бойклиев, в сътрудничество със съпругата си Богдана, е превел над 22 унгарски книги, между които е поезията на Дьорд Фалуди. Превежда на унгарски "Под игото" на Иван Вазов, "Антология на българската поезия" и др.
Спечелил си славата на вещ преводач, в края на 40-те години го канят да превежда на тогавашния унгарски лидер Матяш Ракоши. Но изглежда Бойклиев в нещо не се е харесал на Ракоши, след като без предизвестие го задържат и на следващия ден го екстрадират за България заедно с Богдана и Емилия. В София семейството се приютява у сестрата на Богдана на ул. "Гладстон" 46. Димо си намира работа в БАН като преводач.
През 1954 г. първото правителство на Имре Наги го реабилитира и семейство Бойклиеви се връща в Унгария. Дават им служебно жилище в центъра на Пеща, на "Сабатшагтер" 10. Двамата продължават народополезната си културна дейност до 1979 г., когато нелеп инцидент води до кончината им. Разхождайки се по хълма Гелерт, двамата съпрузи са връхлетени от автомобил, управляван от млад неопитен водач. Богдана умира на място. Димо я следва дни по-късно.
Дъщеря им Емилия завършва руска гимназия в Будапеща, след това филология. Перфектно владееща руски, италиански и английски, освен български и унгарски, тя успешно продължава семейната традиция на преводаческото поприще. Умира през 2000 г., без да остави наследници.

 

Богдана в Будапеща,                                                 Димо и Богдана с бебето Емилия
току-що пристанала на Димо


Българският храм                                                                 Нашият културен център в унгарската столица
"Св.св. Кирил и Методий" в Будапеща