Нови Сад - знаци край пътя

Фирмата "Туристическа призма" ни покани на 46-ия международен туристически панаир в Нови Сад. На специална церемония нейният собственик връчи награди "За ново качество в туризма". Философията на фирмената политика е използването на богатите възможности за развитие на бранша чрез тесни контакти между държавите, бивши републики от Югославия. Ние, четирима колеги, се озовахме на поканата като съседи в качеството си на членове на FIJET (Международна организация на пътуващи писатели и журналисти).

Мостът

Влизаме в Нови Сад. Мярвам с периферното си зрение раздърпан предизборен лозунг: "Сърбийо, главата горе" (Србиjо, главу горе!). Добре звучи посланието на Сръбската социалистическа партия, спор няма. Ама и на Нови Сад му прилича. Веднага си личи, че има самочувствие този град. Главен на областта Войводина, с близо 400 х. жители, с история и характер. Уреден и чистичък. Жив. Пробол поднебието си с многобройни позлатени кули. Ажурни метални огради прегръщат дворовете му. Аристократични порти, цветни фасади на сградите, богато украсени със скулптури, обточени с разнообразни корнизи.
Три висши учебни заведения, галерии, театър.

Това наистина е нови Нови Сад

Площади, от които във всички посоки хукват улици. Те пък са отворени към пазвите на пасажи, в които хората потъват по свои си работи. Хем присъства великолепието на Хабсбургската империя, хем е в човешки мащаб. Заможен някак си. И уютен.
Казват, че и Войводина е най-развитата част на Сърбия. При това не от вчера. Най-толерантна била, поради щото е мултикултурна, подчертават нашите домакини. 28 народности живеят в тази автономна област на днешната Република Сърбия. Сърби, унгарци, хървати, словаци, чехи, немци, руси, буневци, горани, българи... Броя и трудно мога да ги докарам до 28. А цигани имате ли, питам и се издавам къде ни стяга чепикът? Оооо, имаме! Маджарски цигани, те са изключително музикални, с известна гордост дори ми отговарят. То за музикални и нашите са музикални, много даже, ама...

Кметството в Нови Сад. Сградата е от 1895 г. и е точно копие на кметството в австрийския град Грац.

Разположил се край Дунав като в бащиния, в богатата равнина Бачка, на Нови Сад с просто око му личи, че великата река е белязала не само неговия бит, но и дух. На левия бряг е баш нови Нови Сад. На десния, където още в бронзовата ера се е зародило селището, е романтичната Петроварадинска крепост с работилнички и дюкянчета, с покриви, вплели козирки един в друг с посивелите си червени керемиди. Тя е малко нависочко, та покровителствено може да се  кефи на истинската прелест на града. Заставаш до часовниковата й кула и няма насита на гледката. Реката си тече вечно. Кораби се плъзгат по нея. Облаци се къдрят във водите й.
По трите моста сноват коли, влакове и хора в двете посоки. Те са млади мостове. Не помнят последната война в Югославия. Родени са след нея и по причина на нея. Потръпват от всеки преминал влак, масажирани от автомобилите, гъделичкани от мравчите стъпки на хорския поток. За пришълеца са просто красив и полезен продукт на строителния гений. На тукашния човек може би всекидневието му се удря в спомена, ако не наяве, то насън. Като в оня сън на Иво Андрич - " ...разсечен наполовина каменен мост, а разполовените страни, болезнено устремени една към друга, с последно усилие показват единствената възможна линия на изчезналия свод."

Гората

Наглед ни е гора, ни е планина. Да, ама е богата на рядка растителност и животни. И за разкош - на минерални води. Тука някъде трябва да са и прочутите им минерални бани Йодно Копатило. Фрушка гора - много се хвалят се нея, видно е. Най-високата й точка е връх Цръвени Чот - 539 м надморска височина. Нищо връх. Но цялата Фрушка гора е най-старият национален парк в бивша Югославия. Манастирите, отворени за миряни и туристи в нея, са 16. Местните хора, подобно на нас, наричат монасите калугери. И тук значи важи Радичковото, че манастир, воденица и свраче гнездо няма на лошо място. И ето ни пред портите на манастир Гретек. Странно име. Така и не разбрах откъде идва. От ХV век датира, но бляскав надпис над входа на черквата показва съвсем прясното му обновяване.
Към хубостите на Фрушка гора одма се прибавя и Сремски Карловци. Разположен е по склоновете й на десния бряг на Дунав. Отвсякъде е заобиколен с лозя.
Красив пейзаж, богато културно наследство, плодороден край. Пълна хармония между дух и материя. А и сродени сме с този чаровен град. Жителите му има-няма 9000, но мястото му в духовната история на държавата е значимо. През 1751 г. за помощник-епископ в Сремски Карловци е ръкоположен Партений Павлович (1695-1760), български духовник и книжовник. Тук е идвал от Атон Паисий Хилендарски, за да дири, както сам заявява, в немската земя източници за историята на българите. И още един знак по пътя за родова близост. Любен Каравелов, женен за сръбкиня, е живял в Нови Сад, та е шетал по Войводина. Писал, печатал във вестници и списания на български език. Мрачни обстоятелства са причина тук да напише повестта си "От мъртвия дом". Оплитал се е в тукашния живот нашият писател и революционер, което му отрежда важно място и в сръбската литература.
Та като разгледахме красивите сгради на Сремски Карловци, като пошетахме по уличките му, нашите домакини ни водиха в една къща на дегустация. То в града винарни бол, те им казват подрум - ще рече под земята, тунел. Край ракията, от която не разбирам, поднесоха змиорки и... жаби. По желание. Не набрах кураж. Младежът от Осиек рече, след две ракии може и жаба да ручем.

Езерото


Суботица е най-северният сръбски град, на 10 км от унгарската граница. За пет века е бил част от над десет държави, сред които Унгария, Отоманската империя, Австро-Унгария, във всичките модификации на Югославската федерация. Бил е дори самостоятелен град-държава. Е, как да не е интересно такова селище? Как да не се напласти история, която да бележи хора и къщи, улици и храмове. Сега в него живеят 100 х. ж., една трета от тях са унгарци. Суботица - това е и Палич, езеро и едноименен градец, на един хвърлей от него. Палич - магнетично място за отдих и разтуха не само за сърби, за балканци, но и отвъд.
Местният парламент на Суботица заседава в истинско творение на художествения гений. Освен за работата на общинарите, тази разточително красива зала става и за концерти, представителни срещи, тържествени чествания и други културни събития.

Езикът

Около мен жужат на няколко езика. Сръбски, хърватски (а до неотдавна беше само сърбохърватски), македонски, словенски, чешки, словашки, български. Някои от езиците са първи братовчеди, други са втори, трети... И до четвърти пояс отиват. Стори ми се, че такъв е словенският. Трудно се разбираме с Драго от Любляна. Но като ни посочиха старата гара на Нови Сад, не разбрах думата и млад словенец ми помогна с ръце. Очерта върху хоризонта жп линия и вика: влак, влак. Рекох си, май не сме четвърти братовчеди. Знаех, че тази дума е измислена от академик Александър Теодоров-Балан. От глагола влача, за да се издуха от българския език трен, дума от френско потекло. Ама това, че се употребява и в Словения, ако и тя да си е в самата Европа, не значи, че не е изкована от нашия академик.
Чета на витрината юрган+ястак... струва не знам колко динара. Ястък е възглавница по нашенско. Може и от турски да е дошла.
Думите са като наследствеността - не се знае кое откъде по коя жила тече.
В това симпатично пътуване подсъзнателно търсех някакви "знаци край пътя". Иво Андрич, този художествен философ на балканското битие, както го нарича проф. Светлозар Игов, негов преводач и изследовател, ако би дочул това жужене на днешни балканци, скупчени на добра воля в Нови Сад, какво ли би казал?