Младото поколение влиза в политиката

Младежко движение се опитва да си възвърне публичното пространство чрез флаш-игри, хепънингс и други масови прояви. Това е в отговор на опитите на правителството да ограничи публичните прояви. Движението нарича себе си "4K", което означава Четвърта република (Negyedik Koztarsasag), а негов координатор е 30-годишният специалист по комуникации Андраш Ищванфи.
"Движението 4K" започва преди пет години като приятелски кръг, членовете на който споделят чувството на "всеобщо недоволство". През последните две години кръгът започва бързо да прераства в сдружение на независими активисти. Самото име "Четвърта република" подсказва стремеж за обновяване на страната. Основните ценности, прокламирани от движението, са свобода, общност на гражданите и патриотизъм. Обявяват се за леви и търсят реална публична подкрепа за изработването на нова конституция.
"Третата република навлезе в криза през септември 2006 г., след огласяване записа на речта на Ференц Дюрчани в гр. Ошьод", уточнява Андраш Ищванфи. Според този запис бившият премиер признал пред присъстващите на закрита партийна конференция, че излъгал за състоянието на икономиката, за да може да спечели изборите.
Нека припомним твърденията на някои медии тогава, че Дюрчани преднамерено допуснал изтичането на информацията, за да се насърчи обществена атмосфера срещу корупцията, която пък да му развърже ръцете да очисти правителството и коалицията от корумпирани елементи и лобисти. Каквито и да са били действителните намерения, огласяването на записа предизвика грандиозен обществен скандал и скоро след това Дюрчани бе принуден да подаде оставка.
Според Андраш Ищванфи, не става въпрос само за една лъжа. А за загуба на легитимността на цялата институционална система. Затова именно републиката трябва отново да бъде възстановена. А обществените дейности да се организира така, че хората да могат "да си възвърнат публичните пространства и да започнат да създават нещо за себе си", уточнява той целта на "Движение 4K".
В началото не е имало политика или идеология, "просто си прекарвали добре времето". Всички дейности в общността се осъществявали съвместно от членовете на движението, в което всеки можел да бъде организатор. Но когато през миналата година правителството пристъпва към изработването на нова конституция, повечето от текстовете на която застрашават чувствително фундаментални права и свободи, "Движение 4K" започва да се политизира и се включва в антиправителствените протести. Най-впечатляващите протестни акции, в които участва, са организирани от група във "Фейсбук", наричаща себе си "Един милион за свободата на пресата в Унгария" или съкратено МИЛЛА, за която "Дума" писа неотдавна.
"Първоначално си мислехме, че управляващата партия ще отговори на обществената потребност от нова конституция. Но начинът, по който започна ФИДЕС, показа, че новата конституция ще бъде по-малко легитимна от предишната".
Сегашната амбиция на "Движение 4K" е да създаде на квартално, общинско и национално равнище организационни структури, които да прераснат в социалдемократическа политическа партия с цел участие в следващите избори през 2014 година.
Хората които ги подкрепят засега са на възраст между 20 и 40 години. Незначителна подкрепа получават и от хора над петдесетте.
Акцентът в предизборната борба възнамеряват да поставят върху проблемите на младите хора, тъй като в Унгария, както и в цяла Европа, именно младежта е изправена пред колективни проблеми, като остра безработица, недостиг на жилища, семейно планиране. Това поколение, смятат от "4К", трябва да бъде обществено по-ангажирано и сплотено, ако иска да постигне промяната.
Младите хора в Унгария традиционно по-малко се интересуват от политика. Онези, които продължават да следват, предпочитат да живеят в затворения свят на университетите и по-малко са склонни да обсъждат политически въпроси, особено ако не ги засягат пряко. С действията си ФИДЕС направи така, че студентите започнаха да се политизират. Те са едни от най-засегнатите от политиката на правителството: закриват се специалности, орязват се държавни стипендии, а тези, които продължават да ги получават се обвързват със задължителни договори.
С разширяването на социалните мрежи възмущението и "скандалите" вече се разпространяват много по-бързо. Когато някой излива гнева си, тази информация попада в зрителното поле, дори човек да не се интересува. "Така се заражда културата на протеста", уточнява Андраш. "След 2006 г. тя постепенно се превърна в нормална практика. Хората протестират по въпроси, които ги засягат. Когато демонстрирате гражданска активност самостоятелно или в рамките на неправителствена организация, след време сам виждате резултата. Въпрос на лично решение е дали да продължите, дали да предприемете следващата стъпка".
Чрез социалната активност младите хора трупат умения и опит. "Кой би станал политик на 20 години?", пита Андраш, сочейки как младите хора, които се присъединят към утвърдените политическите партии, имат по-малко свобода да експериментират, принудени са да се адаптират към съществуващата организационна култура и започват да се държат точно както висши партийни чиновници. Андраш обаче признава като най-важни характеристики на един политик самодисциплината и самопознанието, същите качества, които са били необходими и преди сто години. Но, добавя той, днес трябва да вярваш, че нещата могат да бъдат променени и че ние като общество сме в състояние да постигнем повече.