Милиони в пясъка
/ брой: 34
Борбата с бумащината, хилядите излишни уверения, удостоверения и декларации, с които държавните чиновници водят битка с гражданите не е от вчера, но тя изведнъж отново стана актуална. Сегашната власт се сети,че ще трябва да промени 102 закона, за да отпаднат от тях излишните изисквания към бизнеса и гражданите и да се ускори работата на администрацията. Законите са записани в пореден план за намаляване на административната тежест. Така сглобката за пореден път доказа, че от нея не може да се очаква нищо друго, освен да преоткрива топлата вода. В плана ни се обещава да отпаднат от административен оборот ненужните документи, което и друг път ни е обещавано, да намалеят сроковете и повече използване на регистрите, водени от администрацията. Някои от тези цели обаче на теория трябва да са вече изпълнени, а в други се сблъскват противоречащите си позиции на различни ведомства. Видяхме например какъв хаос настана след намерението хартиените рецепти да отпаднат. Иначе в този сектор се наливат милиарди, които обаче потъват като вода в пясъка. Защото статистиката показва, че въпреки парите само около 5 процента от административните услуги са наистина електронни, като подаването на данъчна декларация например. Преди време в Министерския съвет бе създадена дирекция "Модернизация на администрацията". Тя направи анализ според който, за да има работеща електронна администрация държавата трябва да инвестира 2 млрд. лв до 2030 г. Времето минава, а краят му не се вижда.
А как го правят отличниците, в случая Естония. В момента тя разполага с електронно правителство, обединяващо повече от 900 информационни системи и над 5 хил. електронни услуги, повечето от които комплексни. Реално само 19% от българските администрации предлагат електронни услуги. В Естония 86% от гражданите имат електронна лична карта, 87,2% от населението използва интернет, а 96,3% от хората декларират своите доходи по електронен път. За сравнение, 34% от българите не използват компютър, спрямо 8% за Естония. 60% от българите ползват интернет и само 19% са общували онлайн с администрацията през последните 12 месеца.
У нас 27% от регистрите се поддържат единствено на хартиен носител. В България се забелязва куриозен факт. През всичките години, в които се работи за въвеждането на електронното управление броят на принтерите расте тройно повече от този на сървърите, вместо тенденцията да е обратна.