Коалиционна политика, традиции и съвременност

На 16 юли 1942 г. Георги Димитров отбелязва в дневника си, че на среща, на която са присъствали Коларов, Червенков и Белов (Георги Дамянов), е предложил "прередактирания текст на програмата на Отечествения фронт в България за предаванията по радиостанция "Христо Ботев". Автор на програмата е Васил Коларов, в неговите лични ръкописи тя съществува под заглавие "Проект на антифашистка платформа." На 17 юли той лично я прочита по микрофона на радио "Христо Ботев", така както я е приготвил Георги Димитров. Оттогава са минали 70 години. Програмата има за цел да организира българския народ на борба против фашизма, в условията на победоносния ход на Червената армия и съюзниците, да свали фашистката власт и предприеме първите мерки за възстановяване на демокрацията, икономическия и социален живот в България. Демократичната антифашистка коалиция в България е на фона на международната коалиция на Сталин, Рузвелт, Чърчил и Де Гол.
По-късно Отечественият фронт е

организиращата политическа сила в България

която в продължение на десетилетия изгражда социализма в страната такъв, какъвто е бил. Отечественият фронт не е съветско творение, такава организация не съществува в Съветския съюз, не е присъща на съветския тип социализъм. В България освен Отечествен фронт имаше и друга партия освен комунистическата, имаше партия Земеделски съюз. Това бяха отлики на социализма тип народна демокрация за разлика от социализма съветски тип. Колкото и да се отрича сега особеният оригинален характер на социализма - тип  народна демокрация, той беше, макар и в някаква степен, различен. Автор на теорията и практиката на народната демокрация и народните фронтове, какъвто беше Отечественият фронт е българинът Георги Димитров. Известно е, че той е водил спорове със Сталин дали народните фронтове, съюзите със социалдемокрацията да се изграждат с ръководствата на социалдемократическите партии или пряко с народните и социалдемократическите маси зад гърба на ръководствата им.
Още от лятото на 1942 г. в България започва организирането на нелегални отечественофронтовски комитети по градове и села и във военни поделения. Активна роля в тази дейност играят Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев, постепенно

към тях се присъединяват десетки, стотици българи

Около две трети от участниците в Съпротивата в България не са били членове на комунистическата партия. Още преди девети септември в Отечествения фронт се включват Българската работническа партия (комунисти), Политическият кръг" Звено", Българският земеделски народен съюз" Пладне", Социалдемократическата партия. Видни буржоазни политици и общественици участват непосредствено преди 9 септември и след това  в Националното ръководство на Отечествения фронт, като Кимон Георгиев, Димо Казасов, Никола Петков, Григор Чешмеджиев, Димитър Нейков, Стоян Костурков и други.
Основните цели на Отечествения фронт в началния етап са антифашистки и демократични, служат на задачите за възстановяване на живота в условията на мира. По-късно Отечественият фронт поема курса на строителството на социализма в България под ръководството на комунистическата партия. Отечественият фронт е политическа и по-късно правителствена коалиция. Тя е силно идеологизирана.
Голям е историческият опит на БКП от коалиционна дейност. Ако първите две-три десетилетия от своята дейност тя страни и дори воюва с всички други политически партии и организации, за да може, ограничавайки се, да се определи, след Първата световна война

партията започва да търси контакти и съюзници

най-напред в БЗНС и ВМРО, води преговори с Коста Тодоров и Тодор Александров. В навечерието на Втората световна война БКП изгражда Народен фронт в България. В създаването на Народния фронт в навечерието на войната участва и политикът от Демократическата партия Александър Малинов, който умира през 1938 г., когато държи реч на предизборно събрание.
Значителен е опитът на БСП в коалиционната политика. Какво, ако не опит за контакти и сътрудничество е кръглата маса след 10 ноември 1989 г. или какъв е характерът на правителството на Димитър Попов, в което има министри от БСП и СДС. Това не е ли форма на коалиция? А нали и прекратяването на пълномощията на правителството на Филип Димитров и насрочените парламентарни избори е също резултат на преговори между СДС и БСП. В Коалиция за България, класическата червено-зелено-оранжевата коалиция през 1994 г. и историческия опит от тристранната коалиция БСП-НДСВ-ДПС - успехите на коалиционната политика на БСП са били различни. Историческият опит от коалициите в България, в които участва нашата партия, е опит от успехи, коварство, разочарование. Всичко има в този коалиционен опит. Включително и присъда на Никола Петков - преди това коалиционен партньор.
Най-значителен е

натрупаният съвременен опит

на тристранната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС. Министър-председателят на правителството на тази коалиция Сергей Станишев така го оценява в доклада си пред 48-я конгрес на БСП: "Смятам, че натрупахме безценен опит, и положителен, и отрицателен, от работа в реална коалиция". Тази коалиция извърши историческо дело, тя създаде условия България да бъде приета за член на Европейския съюз, това само да свърши и то е достатъчно коалицията да влезе в историята с положителна оценка. Има и различни критики - БСП не съумя да посочи, че правителството не е на БСП, а на коалиция, че партията има друга политика по редица въпроси, които не съвпадат с интересите на коалиционните партньори, ръководството на БСП допусна всички негативи на правителството да се припишат на БСП, макар за много от тях отговорност да носят коалиционните партньори и т.н.
Тристранната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС е най-силното доказателство, че в политиката коалициите не стават по любов, а по интереси. В случая заедно се събират, за да управляват партии, които имат всичките исторически предпоставки да бъдат смъртни противници. Даже изчисляват интереса  - 8 към 5 към 3!
 По-различно стоят нещата с коалициите на местно равнище, за спечелване на кметско място или за мнозинство в местния съвет. Те невсякога отговарят на националните коалиции и често има

 примери за странно сътрудничество

На местно равнище се коалират партии, които водят тежки борби на национално ниво. Интереса клати феса, казват в нашия балкански регион.
 В съвременните условия коалициите, в които влиза БСП, не носят идеологически характер, това не са коалиции тип Отечествен или Народен фронт. Това е история, днешните коалиции, когато са правителствени, се сключват на основата на парламентарното представителство, те имат управленски характер и се сключват не на основата на идейнополитически програми, а за изпълнение на управленски програми. Те са на основата на политически интереси за постигане на определени решения от общ интерес. Макар че една мощна лява народна коалиция на всички леви социалистичеки, комунистически, земеделски, екологични, профсъюзни и други партии, организации, движения и личности ще помете десницата в България, но и, разбира се, ще отвее и социаллиберализма. Но това не е само български, а и европейски международен въпрос.
Разбира се, идейни и политически предпоставки могат да благоприятстват създаването на коалиции. "Сред нашите партньорства, коалиции, на първо място, естествено са нашите партньори от левия патриотичния спектър... На второ място, са синдикатите... На трето място, са широк кръг партии и граждански организации от целия политически спектър... На четвърто - зелени и екологически движения и сдружения..." Така Сергей Станишев разглежда бъдещата коалиционна политика на БСП в предстоящите парламентарни избори през 2013 г. Но това е, както изглежда, визия по-скоро за предизборна коалиция, за съставяне на листи и мобилизиране на електората. А иначе всичко е възможно. Прави се коалиция след изборите в резултат на преговори и политиците заявяват:

така решиха избирателите

Предстоят редовни парламентарни избори  след една година, ако събитията не наложат предсрочни, нещо, което ще се изясни в близките няколко месеца. Въпросът за коалицията става актуален. Последният конгрес на БСП взе курс на остра борба с правителството на ГЕРБ. Свалянето на управлението на Бойко Борисов е най-важната задача на БСП днес. Коалиция с ГЕРБ е невъзможна. БСП и ГЕРБ са като огъня и водата - несъвместими. Тогава какви са възможните коалиции? Предизборните са очертани в дискусията на конгреса, следизборните ще се определят от изборните резултати. Задачата е БСП и предизборната коалиция да получи най-голям брой депутати, за да има мандат за съставяне на правителство. Това е изключително трудна задача, която изисква обединение на всички леви сили и, разбира се, социално ориентирана предизборна програма.
Отечественият фронт може да е вече далечна история, но той е и завет...