Килърът I. Генезис

Според любителите на заговорнически теории имало таен проект за дестабилизиране на България. Населението да бъде сведено до 5 милиона. Етническият облик на страната да бъде променен. Като аргументи изтъкват стореното през двете десетилетия след началото на прехода.
Разгромено е селското стопанство. Ликвидационните комисари на правителството на Фил Димитров (1991-1992 г.) се нахвърлят като скакалци върху труда на две поколения кооператори. Обработваемата земя е разпарчетосана. Масивите от овошки и лозя са изсечени. Добитъкът - изклан. Машините и селскостопанската техника - превърнати в скрап. 

Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Щиглиц

Преминава се към

разгром на стопанските мощности

здравеопазването, системата на социалната сигурност.
- Бързо и всеобхватно се ликвидират 2200 предприятия, 300 приложни отраслови научни институти, хиляди малки обекти в сферата на търговията и услугите.
- Рязко скача безработицата: от 470 хиляди, според Световната банка, до 1 милион, според прогнозната оценка на синдикатите.
- Драстично спадат доходите на 90% от населението.
- Социалното осигуряване е с мрачни последици.
- Отдавна ликвидирани болести се възраждат до степента на епидемии.
- Детската смъртност рязко нараства.
- Продължителността на живота драстично спада.
- Появяват се и получават широко разпространение такива социални бедствия като наркоманията и проституцията.
- Престъпността се развихря.
- Образованието е в упадък.
- В упадък са и националните ценности.
- Хората в активна възраст масово емигрират.

Президентът на Световната банка американецът Робърт Зелик

- Населението е обхванато от икономическа и социална безперспективност...
С други думи, тайният проект предвиждал българската нация да се постави при такива условия на живот, които да доведат обществото до методична дестабилизация и разруха така, че към 2010 г. чувствителна част от населението да бъде елиминирана. Което, ако се бе случило, навежда - ни повече, ни по-малко - за основни съставки на понятието "геноцид", дефинирани в Конвенцията на ООН от 1948 г. (http://www.hrweb.org/legal/genocide.html) и в гл. ХIV на Наказателния кодекс на Република България. Престъпление, което предполага умисъл и се прокарва чрез политиката на властта.
Българинът

се оказа обаче жилав народ

Все още сме 7 милиона. И все още дишаме. Ако е имало такъв проект, очевидно той не е сработил напълно. Очевидно туземният политически елит не е успял да се справи успешно с поставената му задача. Българската нация продължава да се възпроизвежда. Налице е и забавяне на процеса при правителството на Виденов и на тройната коалиция. И любителите на тайния проект смятат, че всичко това сериозно тревожи социалните инженери на Big Brother. Трябвало да се направи нещо. Да се тури край на това безобразие. Да не се допускат повече пробиви, като се потърси правилният терминатор, който да ускори процеса и да изпълни правилно ликвидационната програма. И през 2009 г. терминаторът е намерен и командирован в България в качеството на вицепремиер и финансов министър.
Нека прескочим за малко до един друг, не толкова таен проект - този на Световната банка, лицеприятно наречен "Стратегия за оказване на помощ". Какво представлява тази "стратегия"? Подробности научаваме от ексглавния икономист на банката - Нобеловия лауреат Джоузеф Щиглиц. След като през 1999 г. се осмели да изрази плахо несъгласие с методите й, той е изритан брутално от тази финансова институция и низвергнат публично. В поредица от интервюта за британския в. "Обзървър" и програма "Нюзнайт" на телевизия "БиБиСи", Нобеловият лауреат разкри действителните и нерядко скрити замисли и действия на Световната банка. Оказва се, че за всяка по-бедна държава съществува програма, изработена на основата на "внимателно проучване на нейната национална специфика", която се връчва за "доброволно подписване" на туземния финансов министър. С подписването швейцарската сметка на министъра набъбва чувствително.
Сърцевина на програмата е т. нар. преструктуриране, предвиждащо четири последователни стъпки. Започва се с приватизация. Според Щиглиц по-правилно е да се нарича "рушветизация". Държавните предприятия се разпродават на безценица, след като

туземните министри

смъкват "само" с няколко милиарда продажната цена на стопанските обекти. За отплата в швейцарските им сметки постъпват солидни комисиони.
Следващата стъпка се нарича "Либерализация на капиталовия пазар" и се мотивира с "благородната" цел за спасяване на икономиката. На теория инвестиционните капитали трябва да влизат и излизат свободно от страната. На практика обаче парите се източват еднопосочно само навън. Щиглиц нарича този процес "цикъл на горещите пари". Капиталите влизат с цел спекулация с валута и недвижими имоти и бързо побягват при най-слабия полъх от възможна несигурност. По този начин резервите на една страна могат да бъдат източени за дни. Когато това се случи, банката налага да се увеличат лихвите с 30-50-80 и повече процента, отново с "благородната" цел спекулантите да върнат обратно изнесените фондове. "Резултатът е предсказуем", обобщава Щиглиц. "Високите лихви опустошават промишленото производство и обезкръвяват националните валутни резерви".
В този момент изтощената държава трябва да прибегне до стъпка номер 3 - "Ценообразуване, основано на пазара". В действителност това е лицеприятен термин за драстичното повишаване цените на хранителните стоки, горивата, тока, парното, водата, битовата газ, за по-нататъшното ограбване на страната...
Това води до стъпка 3 и половина. Щиглиц я нарича "Предизвикани социални вълнения". Разследващи журналисти на в. "Обзървър" и телевизия "БиБиСи" успяват да открият директиви на Световната банка с гриф "поверително", препоръчващи вълненията да се потушават с полицейски репресии и "политическа решителност". Следва ново масово

бягство на капитали от опустошената страна

За да закърпи бюджета, властта е принудена да продаде на чуждестранни акули малкото останали държавни авоари, отново на смехотворни цени. Както и да прибегне до милиардни заеми с твърде висока лихва, ипотекирайки по такъв начин бъдещето на следващите поколения и държавността.
Стигаме до четвъртата стъпка, която се нарича "Стратегия за съкращаване на бедността". Всъщност става въпрос за свободна търговия, но по правилата на Световната банка. Бедните страни трябва да премахнат всички ограничения за достъп до националните си пазари и в същото време пред износа им богатите страни издигат многобройни бариери. Един от най-флагрантните примери е налагането на недостъпни тарифи и патентни такси в полза на фармацевтичните компании. Всичко това "обрича хората на смърт", но глобалните компании и стоящите зад тях банки хич не ги е еня дали хората ще измрат. Натискът за източване на държавата нараства. Получава се нещо като в Средновековието. Когато човек умирал, докторите казвали: "Умря, защото спряхме преждевременно кръвопускането. В пациента беше останала още малко кръвчица..."
Похватите и

прийомите на Световната банка

са идентични с тези на Международния валутен фонд (МВФ), Световната търговска организация и свързаните с тях институции. В действителност те са отделни части на едно цяло, "взаимозаменяеми маски на една-единствена система на управление", уточнява Щиглиц. Това прави възможно да бъде издадена заповед за финансова блокада на коя да е "неправилна" страна, което означава на практика тотално разсипване на икономиката й. Плановете на банката се изработват в обстановка на секретност, подчинени са на една "абсолютистка идеология" и никога не стават предмет на дискусии и критики. Навсякъде, където банката стъпва, резултатът е нарастване на мизерията и смъртността. "Програмите за намаляване на бедността" всъщност подриват демокрацията и унищожават държавността. В тези програми има много губещи и само един печеливш - Световната банка и свързаните с нея институции, заключава Щиглиц. Примери - колкото щеш.
В резултат на предписанията на банката през 90-те години са ограбени промишлените авоари на Русия, националното производство спада наполовина, предизвикани са депресия и глад. "Либерализацията на капиталовите пазари" в Аржентина, Бразилия, Индонезия и др. допринася за изтичане на валутните им резерви. "Ценообразуването основано на пазара" в Боливия, Еквадор и други страни на Латинска Америка смъква половината от населението под прага на бедността и предизвика остри социални сътресения. Правителството на Етиопия пък, по съвет на Световната банка, трябва да депозира в хазната на САЩ срещу жалката лихва от 4% средствата, получени като помощ и в същото време да вземе доларови заеми с 12% лихва, за да изхрани населението си.
                           
Следва: "Килърът. II - Битие"