Как България възкръсна от византийско робство

През 1018 г. Василий ІІ успява да покори България и тя попада под византийско робство. Българите не се примиряват: през 1040 г. избухва въстанието на Петър Делян, през 1072 г. - на Георги Войтех, през 1078 г. - на Добромир, през 1084 г. - на Травъл. Но всички са неуспешни. Така идва 1185 г. Ето какво разказва за това време народното предание.
 
Легендата за Асен и Петър

Било по времето, когато ромеите владеели българските земи. В подножието на Балкана живеели братята Асен и Петър. Петър бил по-големият. Той бил мъдър и миролюбив, често отправял молитви към Господ да помогне на многострадалния български народ. В знак на смирение и вяра започнал да строи черква на десния бряг на река Янтра.
Асен бил буен и изпълнен с енергия и ентусиазъм. Събирал млади мъже и ги обучавал за войници.
С всеки изминал ден животът на българите под византийско робство ставал все по-тежък. Ромеите взимали почти всичко произведено в България и го изнасяли във Византия, а народът гладувал. За ромеите обаче ограбеното от България все изглеждало малко и затова императорът заповядал от българите да се вземат 10 хиляди глави добитък за изхранване на армията му. Селяните се опитали с вили и брадви да опазят добитъка си, но били безсилни пред мечовете и копията на византийските войници.
Голяма скръб и мъка настъпили по българската земя. Понесла се мълвата, че ромеите не са вече християни, а са се продали на сатаната, затова дори техният покровител Св. Димитър се отвърнал от тях. Когато норманите нападнали Тесалоники, града, на който Св. Димитър бил покровител, той не го защитил. Затова градът бил превзет, оплячкосан и опожарен, а жителите му - откарани в робство. 
Светецът решил да помогне на българите и изпратил знамение. Във все още строящата се черква се появила негова икона, на която той бил с вдигната дясна ръка в знак на благоволение. Това било прието като чудо, защото никой не можел да обясни появяването на иконата в храма. Стекли се 600 зидари, каменоделци, дърворезбари, зографи, за да довършат по-бързо строежа на черквата и всички работели от съмване до смрачаване, без да искат да им се плаща!
Братята Асен и Петър също възприели станалото като чудо. За тях това било знак, че е настъпило време да се възроди българската държава. При освещаването на черквата се стекли повече от 20 хиляди души от цяла Мизия, въпреки че не била направена разгласа за това. Черквата била кръстена Св. Димитър. Освещаването извършил търновският архимандрид Василий. След това той сложил на главата на Асен златен венец, наметнал го с пурпурна мантия, а в краката му поставил червени ботуши.
Присъстващите на знаменателното събитие в черквата започнали да викат: "Да живее царят!", към тях веднага се присъединили и всички, които били в двора. А под светлините на свещите и мириса на тамян от кандилата очите на светеца проблясквали великодушно.
Асен свалил златния венец от главата си и мантията от раменете си. Казал, че царщината първо трябва да се извоюва, а короната ще носи най-достойният. Излязъл пред множеството, събрало се пред черквата, и обявил, че му трябват войници. Всички годни да носят оръжие веднага се отзовали.
Асен бил подготвен за този момент. По негова поръчка ковачите вече 6 месеца правели мечове, върхове за копия и стрели. Те стигнали за въоръжаването на 6000 бойци. С тях Асен нападнал и разгромил ромейския гарнизон и така се сдобил с оръжие за още 10 хиляди войници. Той нападнал и прогонил ромеите, които се намирали на север от Балкана.
Едва тогава Асен казал, че вече има Българско царство, но по-достоен да носи короната е брат му Петър, защото е мъдър и справедлив, а той ще бъде военачалник. Петър процарувал две години и след това отстъпил трона на брат си.
Не се знае кога точно се е появила тази легенда, нито кои са нейните създатели. Има много основания да се смята, че е започнала да се разказва по време на турското робство, защото хората са се надявали, че пак ще се появят двама юначни братя, които да възкресят Българската държава и да освободят народа от агаряните.
Както всяка легенда, тя е плод на народното творчество, дори не е записана, защото нейните създатели навярно са били неграмотни, но удивителното е, че тя е изключително близка до
 
Историческата истина

В края на 1185 г. се появяват междуособици в императорския двор в Константинопол.  Царедворецът Исак Ангел организира заговор, убива императора и заема неговото място на трона. Тези събития предизвикват смут сред народа и войниците. От това се възползват маджарите, те превземат без усилия Белградската, Браничевската и Сремската област. Тогава открадват и мощите на Св. Иван Рилски.
Следва нахлуване на норманите в Албания, Македония, те превземат Солун, стигат до Одрин и имат намерение да нападнат и завладеят самия Константинопол. Спира ги опитният военен стратег Врана. За да подобри отношенията си с маджарите, Исак ІІ Ангел се решава на дипломатически брак с дъщерята на крал Бела ІІІ - Маргарита. Новият император е обещал грандиозна сватба, след която населението на столицата и войската ще пируват цяла седмица.
За да осигури трапезата, Исак Ангел нарежда на войниците си да съберат, т.е. да вземат насилствено 15 хиляди глави добитък от българите в Мизия. Селяните се разбунтуват и братята Асен и Петър оглавяват тяхното недоволство. Те са лично обидени на императора, защото той е отказал да им даде исканите от тях пронии (поземлено владение във Византия през Средновековието, б.р.) за Трапезица и Царевец.
Тук следва да се изтъкне, че Асен като че ли е предвиждал подобни събития и се е готвел за тях. Поръчал е да му изковат 6000 меча, които сега раздава на разбунтувалите се селяни. Макар и необучени, те прогонват ромейските отряди, дошли да взимат добитъка им, поради което византийците се връщат с празни ръце. Тогава с какво Исак Ангел е гощавал сватбарите - не се знае.
Това са само стихийни действия, а на Асен му трябва организирана войска. Затова той обикаля разбунтувалите се райони, събира въоръжените селяни в десетки и стотни, назначава командири, които да ги обучават във военното дело.
Когато решава, че в общи линии това важно и сложно дело е завършено, при освещаването на черквата "Св. Димитър" в Търново той обявява всеобщо българско въстание против византийските поробители. Това става на 26 октомври 1185 г. В скоро време цяла Мизия е прочистена от ромейски войници. 
На 18 декември 1185 г. (по стар стил или 5 декември по нов) братята Асен и Петър обявяват възстановяването на Българската държава. Като по-възрастен, на Петър се полага да стане цар, но той отстъпва тази чест на Асен, който е по-млад, енергичен и най-вече е вещ във военното дело. А именно такъв цар е необходим в момента, защото битката за утвърждаването на новата българска държава едва започва.

И наистина се оказва така

През пролетта на 1186 г. Исак Ангел изпраща голяма войска, която преминава през Стара планина. Асен все още няма сила, с която да й се противопостави. Затова, заедно с Петър и по-голяма част от войниците си, се прехвърля през Дунав и търси съдействието на куманите. През есента се връща в Мизия и възстановява българската власт над нея. Но този път решава да не се ограничи само до Стара планина и изпраща два отряда отвъд нея - единият към Македония, а другият - към Тракия. Те нанасят големи поражения на византийците и продължават да настъпват.
За да омилостиви българите, Исак Ангел издейства от крал Бела ІІІ, който вече му е станал тъст, да върне мощите на Св. Иван Рилски и той прави това, но без едната ръка на светеца, която остава в Грац. Българите са благодарни за жеста, но продължават да настъпват. За да ги накаже, Исак Ангел изпраща голяма армия, която отново преминава Стара планина и обсажда Търново, но не успява да го превземе, защото Асен е взел мерки за неговата защита. Започват преговори и императорът признава властта на Асеневци в Мизия и като гаранция за мира взема заложник най-малкия им брат Калоян.
Този мир е много необходим на византийците, защото кръстоносците от ІV поход вече са в техните земи. Когато те са отблъснати, главна заслуга за това пак има стратегът Врана, Исак Ангел решава, че е дошло време да се справи с българите и отново да включи земите им в империята. Този път сам повежда войската, обсажда Търново, обявен за столица на българската държава, но градът вече е добре укрепен и твърдо устоява на опитите да бъде превзет.
Асен използва военна хитрост, за да смути византийците и успява. Той изпраща един български войник, представящ се за дезертьор, в лагера на византийците и войникът донася вестта, че от север идва 30-хилядна куманска конница! Исак Ангел се уплашва и тръгва обратно към Константинопол.
Разбира се, никакви кумани не идват, но Асен устройва засада на ромеите при преминаването им през Тревненския проход и им нанася голямо поражение. Исак Ангел се спасява като по чудо и когато се връща в Константинопол, нарежда да се отслужи благодарствен молебен за неговото оцеляване. Тогава той признава независимостта на Българската държава, но не и царската титла на Асен.

Съдбата на главните действащи лица
     
Само след една година Исак ІІ Ангел е свален чрез дворцов преврат. По същото време Асен е убит от Иванко, но той царува само няколко месеца. Петър, който се е оттеглил като игумен в манастир, се връща и го прогонва. След една година той става жертва на болярски заговор.
Докато болярите умуват и се борят помежду си кой от тях да седне на престола, в Търново се връща избягалият от заложничество Калоян. Събира останалите верни на братята му хора и започва чистка. Падат някои болярски глави, други боляри изпраща на заточение. По-късно и той умира от предателска ръка...
Асеневци обаче оставят династия, която управлява България до средата на ХІІІ в. Към нея се числи и великият български цар Иван Асен ІІ, син на Иван Асен І. Той управлява страната от 1218 до 1241 г. и под неговия царски скиптър тя се разпростира на три морета, достига небивал разцвет, изключително териториално и културно могъщество.
Потомци на Асеневци създават български владения и след падането на България под турска власт. Дори да не са били от династията, те прибавят към името си и Асен, за да се ползват с авторитета на възстановителите на Българската държава.






Борбите на българите за независимост от Византия

Българите се осланяли на своите крепости по "надоблачни височини" и се държали "високомерно към ромеите". Крепостта на средновековния град Червен

Храмът "Св. Димитър". Светецът е покровител на Търново и на рода на Асеневци

Поклон от признателните потомци - паметникът във Велико Търново

830 години от въстанието

Крепостта "Царевец"