Измамата, наречена съдебна реформа

В ход е поредната съдебна реформа, което не е нищо друго освен поредната измама на властта. Част от депутатите може и да не знаят, че стават съучастници в измама, никога не са чели Конституцията. Но друга част знаят и въпреки това престъпват Конституцията. И двата сегмента депутати обаче съзнателно престъпват клетвата си по чл. 76 ал. 2 да спазват Конституцията и законите на страната. Защото ето какво е разписал върховният ни законодател Седмото Велико народно събрание при това императивно, в з4 от Преходните и заключителните разпоредби:
"Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по з 3, ал.2", а именно: "в едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила". Иначе казано, всички устройствени и процесуални закони, свързани с уредбата на съдебната власт е следвало  да бъдат приети преди 13.07.1992 г. Този срок е преклузивен! Което означава, че след изтичането му не могат да бъдат извършвани разпоредените от Конституцията задължителни действия, а действията, извършени след изтичането на указания преклузивен срок, са нищожни,

нямат правна сила

и не пораждат правни последици.
Очевидно, бащите-създатели на Конституцията, изразявайки волята на народа, който ги е избрал, са отчитали още през 1991 г., че:
- демократичната, правова и социална държава не може да се осъществи без нови устройствени и процесуални закони за уредба на съдебната власт;
- новата съдебна система трябва да се ръководи от процесуален ред, действащ в настоящето и насочен към бъдещето; както и че
- всяко забавяне може да доведе до необратим хаос и безпорядък в страната;
затова императивно са разписали създаването на такива закони да стане в едногодишния срок от влизането на Конституцията в сила.
Следващите "законодатели" обаче престъпват изричната разпоредба на Върховния законодател. Законът за правната помощ и Наказателно-процесуалния кодекс са приети през 2005 г., Административно-процесуалният кодекс през 2006 г., Гражданско-процесуалният кодекс през 2007 г. От което следва, че цялостното "законодателно творчество" на "народните избраници" след 13.07.1992 г. престъпва Конституцията, а заповяданата от Върховния законодател съдебната реформа не е осъществена.
Впрочем, у голяма част от гражданите цари убеждението, че

у нас няма правосъдие

и че в обществото цари произвол. И това именно е така, защото съдебната реформа не е осъществена, защото в нея работят лица, които са нелегитимни, неовластени, неоправомощени, неоторизирани от съобразени с Конституцията закони. След като делата в съдебната система са образувани от неоправомощени от закона, нелегитимни лица, то те са нищожни, а решенията по тях не могат да пораждат присъщите на легитимните съдебни актове правни последици. Този извод следва от факта, че Конституцията на Република България с прякото си действие обявява нищожността на техните съдебни актове.
Още един извод: императивният срок (до 13.07.1992 г.), заповядан от Върховния законодател за създаване на закони за организация на съдебната власт, прави напъните на сегашното 43-то Народно събрание смешни и жалки, защото то няма правомощията, компетентността, легитимността да създава/променя законите за съдебната власт. Иначе казано, сегашните му действия не са нищо повече от една измама! Този въпрос професионално е осветляван от депутата от 7-то ВНС Соня Младенова и от други автори в ДУМА (28.06.2010), "Ново време" (кн. 7-8/2010), но няма да го прочетете в публикации на грантовите медии.

Какъв е изходът?

Свикване на ново Велико Народно събрание, което единствено е в правомощията си да създава закони за съдебната власт. Само че, при съществуващия вопиющ упадък на националното правосъзнание, всекидневно демонстриран най-вече в законотворчеството, съмнително е, че в новия Велик парламент ще попаднат грамотни, национално отговорни избраници, поне на равнището на избраните през 1990 г. Затова считам, че изходът е в Граждански парламент, който да се учреди като Върховен законодател със задачата да възстанови действието на потъпканата демократична Конституция и да начертае пътя за възраждане на българската държавност. Имаме ли силите и волята да го създадем?