Икономиката ни бавно се разделя с кошмара на дефлацията

Българската икономика постепенно излиза от стагнацията, в която бе повече от 4-5 години. Все още за видимо (най-вече от населението) "съживяване" е трудно да се говори предвид дефлацията, ниските доходи в сравнение с тези на останалите страни в ЕС и относително високата безработица. Независимо че реалният ръст на БВП за 2013 г. е 0,9%, производството (брутната добавена стойност) в повечето основни икономически дейности расте, спестяванията нарастват, а банките ни са стабилни, засега това не се отразява на жизнения стандарт на повечето български граждани. Налице е и обстоятелството, че годишният ръст на номиналната работна заплата продължава да е с по-бавни темпове и е под влияние на относително слабото търсене на труд.    

Оценките за подобрение на бизнес климата

в частния сектор са все още резервирани, но очакванията за неговото подобрение през следващите шест месеца са сравнително оптимистични. Анализ, публикуван на сайта на ББР, показва, че според данните от наблюдението на работната сила за четвъртото тримесечие заетостта продължава да спада, а нивото на безработица се повишава до 13,1%. Очакванията на експертите на ББР за икономически растеж през 2014 г. са в диапазона на 1,5-2%, което от своя страна ще съдейства за преустановяване на негативните тенденции на пазара на труда през следващите месеци.
Прогнозата на министъра на финансите Петър Чобанов е по-оптимистична - 2,1% ръст на БВП. За първи път за последните няколко години дефицитът на касова основа в края на 2013 г. е по-висок от този на начислена основа, което се дължи на нормалното възстановяване на ДДС, като от средата на миналата година то се извършва според поредността на постъпилите заявления, плащанията по европейските програми, както и на "изчистването" на някои забавени задължения. Наред с тези оптимистични прогнози все още са налице не особено позитивни нагласи за по-значителен ръст на БВП от 1-1,5% за 2014 г. в някои анализи на български и чуждестранни експерти, които проявяват несигурност за близки благоприятни перспективи пред икономическото ни развитие. Те са най-вече от средите на опозицията от ГЕРБ и Реформаторския блок и работещите за тях тинк-танкове. Със своя прогноза се включи и бившият премиер Борисов, който предрече, че през есента на тази година ще има парламентарни избори, тъй като правителството на Орешарски ще остане без пари, тъй като ще "закъса" с изпълнението на бюджетните приходи.
Налице са и някои позитивни явления в българската икономика в началото на 2014 г. През последния месец НСИ отчете, че най-после дефлацията в страната забави темпото си за пръв път от половин година. През март тя е 0,2% на месечна и 2,4% на годишна база. Все още отчитаме дефлация от началото на 2014 г. - 0,8%, а за последните 12 месеца до март спрямо предходните 12 тя е 0,6%. За наличието на дефлация са налице и обективни предпоставки, като дефлация в еврозоната, а у нас - понижението на индекса на потребителските цени от втората половина на 2013 г. То бе съпроводено с административно понижение в цената на електроенергията и последвало ново административно понижение от първия месец на новата 2014 година. По този начин тенденцията на понижение се запази през цялото първо тримесечие на 2014 г.
През април 2014 г. бяха приети от правителството важни документи като Средносрочната бюджетна прогноза (СБП) за периода 2015-2017 г., актуализацията за 2014 г. на Националната програма за реформи (НПР) и Конвергентната програма. В тях се показва изпълнението на конкретните ни ангажименти и приоритети в социалната и инвестиционната сфера, а също и разширяване на възможностите и капацитета на националния план за заетостта. Трите документа са част от т.нар. "Европейски семестър". Предвижда се увеличаване на минималната работна заплата и увеличението на пенсиите по т.нар. "швейцарското правило", както и през 2015 г. увеличение на надбавките за деца с увреждания. Предстои да бъде предоставен и по-голям ресурс на приемните семейства. Министърът на финансите пое ангажимент да се заделят 100 млн. лв. в проектобюджета за 2015 г., които ще бъдат предназначени за великденски и коледни надбавки за пенсионерите. В НПР е поставен акцент за засилване на социалните аспекти на политиките, борбата с младежката безработица, подобряване на бизнес средата и намаляване на административната тежест и увеличаване на събираемостта на приходите.
За текущата 2014 година в НПР се отчита    

напредък по 7 препоръки

отправени от Европейската комисия през 2013 г. Сред тях са подобряването на събираемостта на данъците и изсветляване на икономиката, реформите в пенсионната система, здравеопазването и образованието, качеството на бизнес средата, съдебната реформа и заздравяването на националните регулаторни органи. Независимо че напредъкът по тях се определя като скромен, са налице и известни успехи.
В сектор "Образование" се отчитат някои трудности, за които се набелязват и мерки за преодоляването им. Една от тях е приемането на новия проектозакон за училищното образование, който според националната програма за реформи ще бъде приет през последното тримесечие на 2015 г. През по-следващата 2016 г. ще се изготвят и правилници и наредби за прилагането му, а реално законът ще влезе в сила през учебната 2016-2017 г. 
След внимателен прочит на НПР става ясно, че с една година се отлагат и реформите в пенсионното осигуряване по отношение на ограничаване на ранното пенсиониране. Експертите от МТСГ проучват обективните критерии за промяната й и това ще бъде продължителността на живот след пенсиониране. В НПР се предвижда също изравняването на възрастта за пенсиониране за мъжете и жените да стане у нас не по-рано от 2020 г. Пред МТСГ стои и друга основна задача, която е свързана с националната цел за заетост. Първоначално се предвиждаше национална цел за заетост от 76% сред населението на възраст 20-64 години. За 2012 г. коефициентът на заетост в тази възрастова група е 63%, а очакванията са през 2014 г. този коефициент да достигне максимум 64%. Това означава, че коефициентът на заетост трябва да се покачва с по 2 процентни пункта през всяка една от следващите шест години, за да се достигне националната цел. Според отчетните данни през периода 2004-2008 г., когато базата бе по-ниска и при рязък ръст на заетостта в страната в условията на икономически бум, коефициентът на заетост нарасна с 10 процентни пункта. По-висока заетост може да се осигури и с изпълнението на предвидената Програма за строеж на социални жилища на Министерството на инвестиционното проектиране. За постигането й са необходими и допълнителни мерки за ускоряване на икономическото ни развитие.
В областта на здравеопазването в НПР са заложени по-съществени реформи. Досега този сектор бе един от най-критикуваните от ЕК. До октомври т.г. екипът на МЗ следва да изготви концепция за лекарствена политика, която трябва да въведе аптечни здравни карти за преодоляване на сегашното неравномерно разпределение на аптеките. Другата позитивна мярка, която е заложена в НПР, е преразглеждането на медицинските стандарти за болнична и извънболнична помощ, с оглед да се намалят ненужните хоспитализации и да се намали разходът за болнична помощ.
През следващите месеци следва да се преодолеят някои негативни явления в българската икономика, които са налице през първото тримесечие на 2014 г., настъпили най-вече заради усложнената външнополитическа обстановка в Източна Европа. През януари

износът на България за ЕС намалява

с 2,6% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 млрд. лв. (по предварителни данни на НСИ). Вносът на България от ЕС за януари нараства с 12,8% спрямо същия месец на предходната година и е 2,3 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за януари 2014 г. е отрицателно и е на стойност 365,6 млн. лева. През периода януари - февруари износът на България за трети страни (извън ЕС) намалява с 14,2% спрямо същия период на 2013 г. и е 2,4 млрд. лeвa, пак по предварителни данни. През януари - февруари 2014 г. у нас са внесени стоки общо на стойност 7,8 млрд. лв. (по цени CIF), или с 0,3% по-малко спрямо същия период на предходната година.

Прогнозите на правителството

са оптимистични по отношение на преодоляване на последиците от дефлацията. Според източници от Министерството на финансите у нас ще има незначителна инфлация, което ще се дължи на по-благоприятна конюнктура на международните пазари на суровини през 2014 г. Очакванията им са, че през 2015 г. инфлацията ще се ускори до 2,4%, след което ще се забави до 1,7-1,8% в периода 2016-2017 г. На противоположно становище са анализаторите от МВФ и според тях ще е налице дефлация от 0,4% за 2014 г., но за следващата 2015 година инфлацията ще се ускори до 0,9%. Цените в т.нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) се понижават минимално с 0,1 на сто, след като в първите два месеца на годината бяха без промяна. Дефлацията от началото на годината по европейската методология е 1,2%, а за последните 12 месеца до март спрямо предходните 12 - 0,6%. В крайна сметка инфлацията за 2013 г. е 0,9%, но този показател може да се окаже подвеждащ, защото пет поредни месеца през 2013 г. имаше дефлация на годишна база.
Доходите у нас обаче са извънредно ниски и печалбата на домакинствата не е голяма. Другите, които са губещи от дефлацията, са банките и държавният бюджет. Банките понасят известни загуби, защото теоретично при дефлация прехвърлят богатството си върху заемополучателите, а бюджетът - защото дефлацията увеличава стойността на държавния дълг и прави изплащането му по-трудно.

И в еврозоната повечето държави страдат

от ниска инфлация, а някои от дефлация. Ето защо и президентът на ЕЦБ Марио Драги и УС на ЕЦБ също си задават въпроса дали да използват пълния монетарен инструментариум, тъй като размерът на инфлацията се отдалечава твърде много от поставената цел от 2% и в част от големите страни на еврозоната е налице дефлация. В случай, че тази дефлационна тенденция се запази, това означава, че дефлацията засега си остава по-голямата заплаха за икономиките на страните от ЕС от инфлацията. За разлика от повечето от тях българската икономика е на път да се "отърси" от дефлационната спирала.