Икономиката е на дъното, служебният кабинет нехае

Бившият премиер Бойко Борисов поиска касиране на вота и нови избори. Освен че ще влезем в световната история как лидерът на партията, спечелила най-много мандати, иска нови избори, това е пагубно за България в този момент, предвид предстоящото подписване на споразумението с ЕК за следващия програмен период, което трябва да стане от редовно правителство, избрано от НС. Борисов малко го е грижа, че едни нови избори ще дестабилизират допълнително българската икономика, която неговото правителство докара до трайна рецесия. В края на март ръстът на БВП според НСИ е едва 0,1% на тримесечна и 0,4% на годишна база, т. е. от март 2012 г. досега имаме анемичен ръст.
2013 г. се очертава като

годината на негативните рекорди

в българската икономика и в тази на ЕС - най-дългата рецесия в еврозоната (шест поредни тримесечия) и най-високата безработица в България от 2003 г. насам - 13.8% през първото тримесечие на 2013 г. Тези данни, а и все още липсващият двигател на икономически растеж, означава, че ръстът ще продължава да е в рамките на статистическата грешка. Европейската комисия вече понижи очакванията си за ръста на българската икономика през тази година до 0.9%, а правителствената прогноза беше ревизирана до 1% (при 1.9%, записани в макрорамката към бюджета). Данните за първото тримесечие на 2013 г. показват ръст на годишна база едва с 3,3% в аграрния сектор и със символичните 1,3% в индустрията и с 0,3% при услугите. Налице е обаче спад от 0,8% на крайното потребление, което е твърде тревожно, а капиталообразуването в основен капитал се увеличава с 2,4%.
България е с дефлация втори пореден месец и през април НСИ отчете понижение на цените с 0.4% спрямо март, на годишна база те се покачват с 2%. След анализ на разбивката по отделни стокови групи се вижда, че цените незначително спадат при онези продукти и услуги, които формират основната част от потребителската кошница. Така например храните поевтиняват с 0.6% в сравнение с март, алкохолът и цигарите остават на равнището си от предходния месец, а наемите и разходите за комунални услуги се понижават с 0.9 на сто. Незначително поскъпват цените на домакинското обзавеждане и техника - с 0.3 на сто. Спадът на потребителските цени на пръв поглед изглежда като нещо положително, защото означава, че разходите на домакинствата за издръжка се понижават и те евентуално могат да увеличат спестяванията си. Но дефлация през първите два месеца на пролетта и особено когато рецесията е съпроводена с дефлация, е опасно за България явление и може да е индикатор за настъпването на негативни процеси за българската икономика.
Износът ни бележи по-слаб ръст от 2012 г. и е едва 1,8%, а ръстът на вноса 3,2%. БВП в стойностен обем по текущи цени е 16,16 млрд. лв. през първото тримесечие на 2013 г. Реализираната добавена стойност е 13,7 млрд. лв., като най-голям дял формира секторът на услугите (63,4%), следван от индустриалния (31,9%) и аграрния сектор (4,7%). Чувствително по-слаб ръст има българският внос на стоки и услуги, а спад се отчита и при крайното потребление с 1,6%. От една страна, е добре, че износът на сравнително малкото български предприятия, които са конкурентоспособни и са в състояние успешно да изнасят продукцията си, бележи сравнително добри стойности, но от друга - стоките, които се изнасят, са с ниска добавена стойност. Разбивката на НСИ показва, че основната стока, изнасяна през първото тримесечие, остават горивата. При липса на други осезаеми

локомотиви на растежа

у нас (ГЕРБ на практика "замрази" големите инвестиционни проекти като АЕЦ "Белене" и др.) засега износът продължава да е водещ. Неговото представяне зависи до голяма степен от ситуацията на най-големия пазар за българските експортно ориентирани фирми - Европа. В прогнозата на ЕК от май 2013 г. се посочва, че възстановяването на европейските икономики се очертава да стане не по-рано от следващата година, въпреки че през есента очакванията бяха това да се случи още през втората половина на тази. Най-добър успешен пазар за българската продукция извън ЕС се очертава да е Турция, където през първото тримесечие са изнесени стоки за 942 млн. лв., а това е с една четвърт повече в сравнение със същото тримесечие на миналата година. На второ място по обем на износа се нарежда Русия, където са реализирани продукти за 247 млн. лв. (5.5% годишно увеличение), а на трето - Китай, закъдето износът е достигнал 229 млн. лв., но за Китай експортът намалява с 27% на годишна база, което е тревожно.
При вноса основен дял заемат суровите петролни продукти, чиято стойност се покачва с 2.6% до 2.33 млрд. лв. На първо място по внос от страните извън ЕС продължава да е Русия - с 2.26 млрд. лв., основно енергийни продукти и суровини, като увеличението е с 1.7% на годишна база. На второ място сред вносителите е Турция, откъдето вносът е на стойност 554 млн. лв., и нараства с 18.5% спрямо първото тримесечие на миналата година. При анализа на структурата на вноса обаче налице са сигнали за забавяне на икономиката ни. Вносът на инвестиционно оборудване бележи понижение с 26%, което е показател за сериозна криза в инвестиционната активност на фирмите ни.
Независимо че работи без заместник-министри, служебният министър на финансите Калин Христов успява да задържи нивото на добра фискална дисциплина засега и го прави доста по-успешно от Дянков. Въпреки не особено обнадеждаващите данни към средата на май 2013 г. малко вероятно е бюджетът да колабира до края на лятото, но трябва да се внимава много и трябва новото правителство да вземе спешни мерки за подобряване събираемостта на данъците и акцизите и за ограничаване на контрабандата. На фона на не особено добрата събираемост на данъците, звучат доста волунтаристично изказванията на президента след военния парад на Гергьовден, че трябва да се започнат процедурите по закупуването на нова ескадрила самолети. Първата вноска за тях следва да се осъществи през тази година, а пари за това няма в бюджета. Ситуацията в бюджетната сфера бе определена от кандидата за премиер на КБ и бивш министър на финансите Пламен Орешарски като "катастрофа в сравнение с предишния дефицит", както и че "това е много обезпокоително, ако се запази тенденцията до края на годината". Той е преди всичко технократ и това прави неговия избор сполучлив и за десномислещите ни сънародници.
Изпълнението на държавния бюджет през първото тримесечие на годината винаги е сравнително по-слабо в сравнение с останалите тримесечия по ред причини, като по-ниската икономическа активност през зимата, протестите през февруари, както и по-голямото потребление около празниците. Състоянието на фиска се подобрява обикновено през април, когато се внасят дължимите преки данъци - корпоративни и лични, от предходната година. От дължимия корпоративен данък се събират обикновено над 1 млрд. лв., а поне неколкостотин милиона лева са от превишението на приходите над разходите в бюджета на БНБ от предходната година, която се превежда като дивидент на държавния бюджет.
През следващите няколко месеца се увеличава сезонната заетост и нараства туристическият поток, които също генерират приходи. В 2013 г. има няколко важни особености в разходната част. В първите дни на януари бяха изплатени глобалните облигации в евро по номинал, Тази емисия бе пласирана през 2002 г. с отстъпка. Тази отстъпка се включва към лихвените плащания, което увеличава последните с над 54 млн. лв., а също изплатените лихви по вътрешни и външни заеми за първите три месеца на годината са с 30 млн. лв. по-високи в сравнение със същия период на 2012 г. Увеличение е налице и при вноската на страната в бюджета на ЕС, която е нараснала с 21 млн. лв. Това не е изненада, тъй като тя се формира на база няколко фактора, сред които брутен национален доход и приходи от данък добавена стойност, които се очаква да са по-високи през тази година в сравнение с предходната. Здравноосигурителните плащания за първите три месеца са по-високи със 74,8 млн. лв. в сравнение с 2012 г. Това се дължи на съкратените срокове за сключване на договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, в резултат на което разплащанията за извършена дейност през тази година са навреме, докато през предходната има изоставане. За 2013 г. са планирани със 163 млн. лв. по-високи здравноосигурителни плащания, а известно е, че редица скъпоструващи дейности, които досега се заплащаха от бюджета, се прехвърлиха на НЗОК.

Най-голяма слабост

на служебното правителство е, че то не прави почти нищо за справяне на драматично растящата безработица у нас. Критично остава състоянието на пазара на труда. Достигнати са вече нови рекорди и за първото тримесечие на 2013 г. безработните в страната са 456,4 хил. Коефициентът на безработицата се е увеличил с 0,9% и е достигнал 13,8%. Най-притеснителното обаче е, че продължително безработните представляват 55% от безработните, където има ръст от 10,6% спрямо първото тримесечие на 2012 г. Не е възможно да има съществено подобряване на пазара на труда без ръст на чуждестранните инвестиции и ако тази икономическа аксиома не бъде ясно разбрана от страна на което и да е правителство, много скоро са възможни ексцесии като през зимата на 2013 г.
Априлското увеличение т.г. с по-малко от 10% не компенсира по никакъв начин тежкото битие на пенсионерите. Пенсиите губят от покупателната си способност втора поредна година, независимо и от двете частични увеличения миналата година - на вдовишката добавка от 1 януари и на минималната пенсия от 1 юни. Първата нарасна от 20 на 26.5% и донесе около 10 лв. повече на пенсионерите. Втората пък беше повишена от 136 на 145 лв. Отчетът на НОИ за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., публикуван през май, показва, че номинално средният месечен размер на пенсиите е нараснал със скромните 2.2% и достига 271.21 лв. от 266.63 лв. година по-рано. Реално обаче парите за старост са намалели с 0.8% заради инфлацията от 3% за м.г. и през 2011 г. НОИ отчете за първи път от 2000 г. обезценяване на пенсиите, които тогава реално бяха намалели с 2.1%.
Преките инвестиции в страната за януари - март 2013 г. възлизат на 257.1 млн. евро (0.6% от брутния вътрешен продукт), при 672.8 млн. евро (1.7% от БВП) за януари - март 2012 г. Това показват предварителните данни на БНБ. Те намаляват с 415,7 млн. лв. в абсолютна стойност, което представлява спад от 61,8% на годишна база. Следва да се отбележи едно важно обстоятелство - твърде различната обстановка в Европа през 2012 г. в сравнение с 2013 г. Преди една година в разгара на дълговата криза в еврозоната в сравнение с настоящия момент бяха налице прогнози за негативен тренд на БВП, а сега прогнозите на водещите икономисти са за позитивен тренд, макар и за след около една година.
Служебният кабинет се опитва донякъде да "озапти" ръста на цените на еленергията и

да намери резерви

да спре увеличението, което искат трите ЕРП от 1 юли. Оказа се, че държавните дружества в енергетиката могат да съкратят разходите си общо с 239 млн. лв. Това се реши на петото заседание на Обществения съвет по енергетика към министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
В крайна сметка новоизбраното 42-ро НС трябва незабавно да постави под контрол икономическата политика на служебния кабинет и негативните тенденции, като екстремният ръст на безработицата, както и наличните дефлация и рецесия да бъдат поне частично овладяни. Впускането в спиралата на нови избори би довело до хаос и по-голям колапс на икономиката.