И пророчество повдига духа на въстаниците

Годината е 1876. В предходната бившият монах Полиевкт Рилец стига до съждението, че през 1876 г. Турциа ке падне. Това се получава, като се съберат числените стойности на буквите от черковнославянския език, а именно:

Т=300,
У=400,
P=100,
Ц=900,
И=10,
А=1
-------
= 1711.


K=20,
E=5
-----
= 25.

 
П=80,
А=1,
Д=4,
H=50,
E=5
-----
= 140.

Или 1711+25+140=1876!

Пророчеството добива бързо разпространение сред българското население и хората вярват, че е настъпил краят на робството. Това повдига духа, но само то не е достатъчно, необходими са и дела. С тях се заемат предимно апостолите на ІV революционен окръг. По тяхна инициатива се свиква

Народен парламент

На него присъстват представителите на местните комитети от Панагюрския революционен окръг. Делегатите трябва да носят пълномощни, данни за населението (съотношението между българи и турци), за подготвката на въстанието, за набавеното оръжие и още много други. Известени са да пристигнат на 10 април в Панагюрище, откъдето ще се отправят към определеното за събранието място.
Къде да се проведе то?
Георги Бенковски дава задача на Димитър Коклюв от село Мечка да избере подходящо място. Заедно със своя съселянин Петър Гребчов той обикаля затънтени места и накрая предлага на Бенковски местността Оборище. Бенковски посещава  мястото заедно със Стоян Пъков и го одобрява.
Оборище е в землището на село Мечка под сивата грамада на Разлатица, недалеч от най-високия връх на Средна гора - Лисец. Това е дълбок дол с гъста дъбова гора, където населението се крие при кърджалийските набези, заедно с добитъка и затова се нарича Оборище (от обори, б.а.).
Делегатите започват да пристигат в Панагюрище на 9 и 10 април и оттам са отвеждани в Оборище. На 12 април идват Волов и Икономов, заемат се с организирането на стражите и прехраната. Бенковски пристига на 14 април. Броят на делегатите не е точно установен. Според Тома Георгиев - първият секретар на Бенковски, те са 80, според историка Димитър Страшимиров - 67, а някои от доживелите до Освобождението сочат, че са били повече от 100.
Захари Стоянов първоначално посочва 56, но впоследствие се коригира. Така се стига до изписването на имената на 67 участници  на поставения през 1926 г. паметник в Оборище. Заедно с тях е имало и присъстващи без право на глас и те са били повече от 300.
По заповед на Бенковски стражите строго са проверявали пълномощните на делегатите. Поради открити нередности в тях са върнати дори известни революционни дейци като Васил Караиванов от Карлово и Спас Гинев от Перущица. Поради заболяване не пристига Тодор Каблешков от Копривщица. Не е уточнен и броят на селищата, които са били представени на събранието в Оборище. Според различни източници те са между 49 и 58.
Известно е обаче, че всички делегати са били грамотни, някои с добро образование и висока интелигентност. Те полагат клетва пред поп Грую, който е запасал сабя, и два револвера в посока над расото. Тя гласи:
"Верую во единого хъша балканского яко той есть твой бог и спасител".
Събранието открива Панайот Волов с кратка реч. След това говори Георги Бенковски. За писари са избрани Никола Караджов и Найден Попстоянов. Разглеждат се пълномощията на всеки един от делегатите. По предложение на Бенковски, Волов съставя писмо, с което се дават големи права на апостолите. Срещу това се обявяват представителите на Панагюрище, които го смятат за недемократично, защото дава на апостолите прекомерно голяма власт, като в същото време липсва контрол върху техните действия. Селските делегати обаче го приемат, а те са болшинство.
След това и панагюрци се съгласяват с него, дори техният водач Соколов се извинява на апостолите за отправените към тях обвинения.
Всички са единодушни, че въстанието трябва да избухне през пролетта на настоящата година. Но за начина на провеждането му има различия. Едни предлагат да се организират чети в планината, а жените, старците и децата да останат по селищата. Мнозинството обаче е за повсеместно масово въстание и това мнение надделява.
Определя се тактиката всеки въстанически пункт да се защитава сам, като жените, старците и децата се съберат в укрепени центрове. За център на въстанието е определено Панагюрище, където ще заседава Главният военен съвет. Точната дата за започване на въстанието не е определена, Бенковски съобщава, че денят, в който ще се развее знамето на свободата, не е твърде далеч.
Сред повечето от делегатите обаче остава убеждението, че това ще стане на 1 май. Взима се и решение, че въстанието може да избухне преждевременно, ако възникне опасност от разкриване на замисленото дело.
Изгражда се комисия, която да изработи устав и програма на въстанието, да уточни плана за провеждането му, да изработи военни инструкции и прокламации. В комисията са Васил Петлешков (председател), Тодор Душанцалията, Васил Соколски, Николай Караджов, Георги Нейчев, Искрьо Мачев, поп Грую и Нено Гигов. В комисията апостолите участват по право.
При закриването на събранието Бенковски прочита писмо от Врачанския революционен комитет:
"Ние сме вече готови, братя! Ако днес ни се предостави случай, т. е. че и други окръзи са също така готови, то ние ще развеем знамето на свободата".
Под председателството на Бенковски се съставя план за стратегията на въстанието. Според него Средногорието и Подбалканието трябва да се оформят като база, където да не се допусне противник. За тази цел следва да се преградят и организират за отбрана проходите Маркова (Траянова) врата, Ташкесен (Гълъбец), при селата Чукурли и Крушеджи, при Калофер и пътят от Пазарджик за Панагюрище при село Калугерово.
Предвижда се създаването на укрепени въстанически пунктове: Панагюрище, Копривщица, Батак, Брацигово, Калофер, селата Аджар (Свежен), Чукурли (Песнопой), Петрич, Бойково, Сотир, Дедово, връх Еледжик.
От тези замисли се създава впечатление за възприемане на напълно отбранителна стратегия по време на въстанието.
Основни слабости в плана са, че не са предвидени никакви действия за обединяване на силите на Средногорския и Родопския район, за връзка с другите революционни окръзи, за развоя на действията.

Предателството

За съжаление и този сюблимен момент на всенародно въодушевление и порив за борба за освобождаването на поробеното отечество не минава без грозното предателство на един човек, който даже не заслужава да бъде наречен българин. Присъствалият на събранието в Оборище Ненко Стоянов Терзийски-Балдьовеца след разпускането му отива при Али бей в Пазарджик и подробно му разказва за решенията на народния парламент. След това е изпратен в Пловдив, където го разпитва мютесарифа (окръжен управител в Османската империя, б.а.) Азис паша и въз основа на дадените от Ненко Терзийски сведения подготвя донесение до Цариград. От столицата се подава нареждане за арестуването на водачите на подготвяното въстание и така се стига до преждевременното му избухване в Копривщица.
По време на Руско-турската освободителна война Ненко Терзийски е разкрит от български войници близо до Цариград и е убит при опита му да избяга в Османската империя. Въпреки това неговото име се появява на паметника в Оборище. Едва по-късно български патриоти заличават името на предателя от паметника.

Въстанието

То е краткотрайно и донася много бедствия и страдания на българите в Средногорието и Родопската област. Избити са около 30 хиляди мъже, жени, старци и деца, опожарени и разграбени са над 100 селища! Въпреки това верни са думите на Бенковски:
"В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее".

Международното признание

Светът узнава за решимостта на един народ да постигне своето освобождение дори с цената на огромни жертви. Затова свидетелстват изказванията на бележити дейци от това време - политици, писатели и поети.

Джузепе Гарибалди:
"Италианският народ храни към вашия народ заслужени симпатии поради неговите злощастия и поради неговия героизъм. Скърбя, че не мога лично да участвам във вашите борби. Пожелавам ви постоянство във вашата мисия и съм искрено ваш".

Виктор Юго:
"Стана необходимост да привлечем вниманието на европейските правителства върху един както изглежда смятан за толкова незначителен факт, че правителствата изобщо не го забелязват. А фактът е, че един народ бива избит. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Целият свят. Правителствата  виждат ли го? Не".

Джанюариъс Макгахан:
"Европа е потресена от зверствата на башибозука и решителността на един малък народ да се принесе в жертва за своето освобождаване. На издигнатото от него въстаническо знаме пише:"Свобода или смърт".

Фьодор Достоевски:
"О, цивилизация! О, Европа, която тъй много ще пострада, ако сериозно забрани на турците да дерат кожите на бащите пред очите на децата им".
 
Уилям Гладстон:
"Лорд Биконсфилд умря,
 изчезна в тъмний мрак
 и всичко честно се засмя
 от Лондон до Батак."

Оскар Уайлд:
"Исусе, наистина ли жив си още?
 Или костите ти са разпръснати
 под камък надгробен?"
             (Из сонета "Клането на християните в България").

Своето възмущение от турските зверства и  възхищение от героизма на българските въстаници изразяват писателите Лев Толстой, Иван Тургенев,  учените Дмитрий Менделеев, Иван Сеченов, Иван Мечников, Чарлз Дарвин, театралният деец Немирович-Данченко и още много други.


Хвърковатата чета на Георги Бенковски

"Български мъченици" - картина от Константин Маковски, изобразяваща турските зверства при потушаването на въстанието

Следи от османското "присъствие" в Батак

Оборище, 20 април 1876 г.


Апостолите и загиналите за свободата остават в българската история не като мъченици, а като герои

"Песен за Райна Княгиня", наречена днес Химн на Панагюрище, възпява славната българка