ГЕРБ не изпълнява предизборните си обещания

В края на изминалата година ръководството на НАП отчете 100% изпълнение на годишния си план (коригиран в актуализирания през лятото бюджет 2010), респективно събрани 11,956 млрд. лева. Тази сума е с 11% по-малка в сравнение с 2009 г., а събраният ДДС е със 17% по-малко. В същото време годишният план на агенцията е преизпълнен с 25,5 млн. лева. Агенция "Митници" също отчете преизпълнение на плана си спрямо актуализирания бюджет за миналата година и събрани 2,9 млрд.лв. приходи. 
Все пак, когато

част от икономиката не работи

на пълни обороти, вътрешното потребление е рекордно ниско, а немалка част от българския бизнес е преминал в сивия сектор, е твърде неправилно и лековато да се обвиняват данъчните и митническите инспектори за недостатъчните приходи във фиска. Друга не по-маловажна причина е хаотичното ръководство на държавните финанси на най-високо ниво, където отсъства целенасочена финансова средно- и дългосрочна политика по отношение на укрепване на данъчната и митническата администрация. Необмисленото ликвидиране на мениджмънта на регионално ниво в края на 2009 г. в НАП (частично от 29 териториални дирекции останаха едва 6) и Агенция "Митници" (изцяло) също оказа влияние на намалените приходи във фиска. При липсата на финансова полиция към министъра на финансите е правилно част от ресурса на 70-те хиляди работещи в МВР и ДАНС, вместо да участва в зрелищни полицейски акции, да съдейства за снижаване на обема на сивата ни икономика и най-вече в редуциране на контрабандата, която е достигнала напоследък 40% при търговията с цигари, а и при алкохолните напитки не е по-ниска.

Недостигът на приходи в хазната

можеше да бъде дискутиран и да се потърсят адекватни решения в несъздадения все още Съвет за финансова стабилност. Той се отлага повече от половин година по вина на министъра на финансите Симеон Дянков, който не за първи път игнорира приет по негово време нормативен акт. Създаването на съвета се предвижда с промени в Закон за комисията за финансов надзор (КФН), обнародвани в "Държавен вестник" (бр. 43 от 8.06.2010 г.). В  него освен финансовият министър участват управителят на Българската народна банка Иван Искров и председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Те са изпратили напомнителни писма в тази връзка до МФ, но отговор от министър Дянков засега няма. Наличието на Съвет за финансова стабилност е от изключителна важност в обстановка на световната финансова и икономическа криза, от която не е ясно кога България ще излезе. В закона е предвидено съветът да изпълнява ролята на щаб за управление и надзор на финансите у нас с оглед постигането на максимално ефективна политика за излизане от кризата. Той следва да съдейства за по-ефективно сътрудничество чрез обмяна на информация и оценка на състоянието и развитието на финансовата система и финансовите пазари в страната. Важна негова задача е наблюдението и анализа на системните рискове за финансовата стабилност. Какво обаче следваше да свърши още Съветът за финансова стабилност по отношение на функционирането на банките и на фондовата ни борса?
Независимо че е налице стабилност в банковата система, по отношение на относително високите лихви по кредитите бяха отправени доста критики. Обяснение за тях има в по-високия риск, който генерират българските кредитоискатели, съответно юридическите лица, поради ниската конкурентосопособност на икономиката и физическите лица, вследствие на ниските доходи. От друга страна, лихвите по депозитите са от най-високите в ЕС (5-7%) и в  момента у българина не само няма страх от банков фалит, а той с готовност спестява в банките, особено след като някои наши сънародници загубиха част от своите вложения във взаимни фондове, акции и облигации след 2008 г.
Банковата система запазва финансовата си устойчивост с подобряваща се ликвидност, добра доходност и привлечени средства и активи, но и тя е засегната от кризата, макар и не толкова силно, както е при някои промишлени предприятия, които отчитат през последните две години нетна загуба. Близо два пъти се е свила

печалбата на банковия сектор

у нас за последните две години - периода, в който кризата се усети най-силно. По данни на БНБ към края на ноември 2010 г. печалбата в сектора достига 584 млн. лв. за единайсетте месеца на годината, докато в края на 2008 г. тя е била 1.4 млрд. лв. Спадът във финансовите резултати на банките се дължи на няколко основни причини - нараснали разходи за покриване на загуби от необслужвани кредити, силно свити приходи от лихви и комисиони, заради слабото кредитиране, изплащане на все още сравнително високи лихви по депозити, наследени от времето на войната за привличане на клиенти. Въпреки неблагоприятните фактори банковата ни система отново ще завърши поредната кризисна година с печалба. През ноември общият финансов резултат отчита повишение с 67 млн. лв., но за 2010 г. се очаква печалбата да е по-ниска спрямо отчетените през предходната година 780 млн. лв.
Положително явление е, че независимо от кризата с над 4 млрд. лв. са се увеличили

спестяванията на българина

Според актуалните данни на БНБ в края на септември 2010 г. депозитите на домакинствата в банките са на стойност 25,9 млрд. лв. В края на септември 2008 г., когато българските банки започват за пръв път да изпитват затруднения с привличането на нови пари, депозитите на населението са били 21,833 млрд. лв.
Стабилната ни банкова система не се нуждае особено от евентуални препоръки на Съвета за финансова стабилност. За капиталовия пазар обаче те са крайно необходими. Той за трета поредна година е в стагнация и финансовите деривати и останалите ценни книжа ще станат още по-непривлекателни за българските бизнесмени и граждани поне в следващите 2-3 години. Това не е случайно и след като се погледне графиката на водещия индекс на Българската фондова борса SOFIX, може да се разбере защо съвсем скоро сп. "Икономист" определи българите като най-тъжната нация в света. На фона на чувствителните ръстове на индексите при развиващите се пазари през 2010 г. нашата борса отчете спад от 15,13% и към 30.ХII.2010 г. е  362,35 пункта. За да има България конкурентна и ефективна икономика, е необходимо да се развива капиталовият пазар, както и небанковите финансови услуги.
Много малко са държавите в света, в които фондовите борси през 2010 г. имат спад, обикновено ръстът на индексите в тях през изминалата година е двуцифрен. Понастоящем, когато ни управлява дясно правителство, борсата ни е сред най-слабо представящите се в света, а най-добрите години за капиталовия ни пазар бяха през 2006 и 2007 г. (по време на управлението на доминирания от БСП кабинет). Само със смени на ръководството на БФБ и КФН и на практика национализирането на 7,26% от БФБ, с което държавата стана мажоритарен акционер в нея, не се стимулира капиталовият пазар, а точно обратно. Одържавяването на фондова борса в страна от ЕС е

повече от странно

С увеличението на капитала й Министерството на финансите стана мажоритаен акционер в компанията с 50.05%. В края на декември 2010 г. в "БФБ-София" постъпи заявление за допускане до търговия на емисия акции, издадена от "БФБ-София" АД в размер на 6 582 860 лв., разпределени в 6 582 860 книжа с номинална стойност от по 1 лев. По този начин фондовата борса стана публична и е логичен въпроса - защо? Очакваната са през 2011 г. тя да не реализира голяма печалба или дори да е на загуба. Тази прогноза не би стимулирала спекулантите да търгуват с тази емисия, което би рефлектирало евентуално върху ниската й ликвидност. В началото на търговията с книжата на БФБ може да има някаква незначителна еуфория, но вероятно това ще е за кратко. В случай обаче, че вече е договорена сделка с купувач на държавния дял (възможен е такъв вариант) при последващата препродажба от него, той няма да плати данък върху печалбата от такава сделка, защото дружеството ще е листвано на БФБ?!? Това ще стане обаче само ако новият собственик (ако се продаде държавният дял) и препродаде на печалба закупените от него акции на по-късен етап и ако фирмата купувач е регистрирана в ЕС. Абсурдното в случая е, че министърът на финансите (който следва да е пазител на държавната хазна) е предложил БФБ да получи публичен статут и с това би подпомогнал при последваща препродажба да бъдат спестени данъци от новия собственик, вместо те да постъпят в бюджета?!? Логичен е въпросът щом новият собственик можеше и сам да предприеме такива действия и пак да си спести данъка, защо се налага МФ да го подпомага за това?!?
Правителството на ГЕРБ сериозно допринесе за спада на цените на българските акции, като не само че не изпълни обещанията си за листване на борсата на миноритарни дялове от атрактивни предприятия, но и национализира 100 млн. лв. от професионалните пенсионни фондове. От няколкото имотни скандала напоследък следва, че инвестициите в имоти са на почит сред управляващите от ГЕРБ. Част от тях притежават множество апартаменти, магазини, вили, а инвестициите в ценни книжа вероятно не са им познати и за затова не са на почит за правителството ни. Поради това то неглижира пазара на ценни книжа, а дойде на власт с обещания за приватизация на миноритарни пакети от ЕОН и на някои енергийни компании, с които да се задвижи търговията на борсата. Поради незавидното състояние на капиталовия ни пазар на практика не е възможно набирането на свеж финансов ресурс от публичните дружества. Те разчитат за финансиране единствено на банките. Само преди 3-4 години (2006, 2007 и 2008 г.) фирмите получиха на борсата чрез емитиране на облигации или акции финансиране, което не бе никак малко - няколко милиарда лева. Част от средствата бяха инвестирани от бизнеса в реалната икономика и бяха вложени в разширяване и обновяване на производствените мощности.
Може би повишеният износ с около 33% и ръстът в туризма и в аутсорсинга у нас също допринесоха за допълнителното подценяване на възможностите за набиране на свеж паричен ресурс на БФБ през 2010 г. Поведението на някои публични компании също доведе до загубата на доверие в капиталовия ни пазар. "Мостстрой" АД обяви процедура по несъстоятелност, която засега не се прие от съда. Свързаният с него "Холдинг Пътища" продаде твърде евтино три от най-големите си дружества, което е доста странно. Абдикацията от намеренията за борсова приватизация, освен продажбата на държавния дял в БФБ, също влияе зле на капиталовия пазар. Ако "Булгартабак" или държавният дял на ЕОН се предложат на борсата, сделката с техните книжа може да съживи леко интереса към нея. През 2011 г. обаче, а и през следващите 2-3 години, със сигурност пикът на СОФИКС от 1952,4 пункта от 15.Х.2007 г. няма да бъде достигнат.