Езикът си отмъщава

Може да звучи почти като игрословица, но древната мъдрост "Език мой - враг мой", както и нейната противоположност "Език мой - брат мой", са еднакво верни. Не е случайно, че още П.Р.Славейков, като създава своите филипики по адрес на търновски големец, си спечелва неговите гонения. Ала още по-показателно е, че чрез поговорката, изречена от мъдър старец: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло", се запалва и любовта на книжовника Славейков към народната реч. И той извършва велико дело - събира на едно място подобни народни бисери: поговорки, пословици, изобщо народни мъдри слова. И най-важното - така ги запазва за поколенията в автентичен вид. Казано пак с подобен народен израз

всяко зло за добро

Само че днес май че малцина проявяват настойчиво старание да използват езика си като мощно оръжие. И се оказва, че и латински сентенции са отбелязали: De lingua stulta veniunt incommoda multa - ще рече: "От калпав език идват много неприятности"...
Ако го кажем по-драстично: простотията лъсва чрез езика! Може би прекалено би се сторило на мнозина, ако пак се върнем към онова златно време, когато онези близначки В., Н. и Л. бяха твърде актуални като участнички в някакъв "Биг брадър". И само ще цитираме жълт седмичен вестник, в който Н. Кънчев свидетелства следното: "Любов спечели голямата награда от "Биг брадър" и заяви - спечели е съществително, награда е глагол, а Любов е прилагателно"... В същото издание се доизяснява: "Една от близначките продава парфюми: "Все пак сме звезди... не точно, де, но популярни личностКи." И продължава разговора с журналисти: "Аре, да ви нема, дим! ... Сите журналисти да се пръждосвате!"
Е, да! Изискано общуване! Факт! И още по въпроса в друго издание - вече в седмичен сериозен вестник - близначките парадират с невероятно самочувствие. Една от русите нимфи прави изявление, че щяла била да учи журналистика или връзки с обществеността... Блазе на преподавателите й... На въпросите "Що е глагол?" и "Що е съществително име?" те вкупом отговарят: "Напримерно като се разхождаш. Спрягам глагола мотая се..."
Журналистът Н.К. продължава да пита: Кое е съществителното?
В., Н. и Л.: Спечели.
Н.К.: Кое е глаголът?
В., Н. и Л.: Голямата награда е глагол.
Н.К.: "От" какво е?
В., Н. и Л.: Местоимение...

Поразяващо самочувствие

и "перфектна" подготовка по роден език на тризначките.
Впрочем думата "тризнаци" липсва в наши речници, може би първоначалният "бум" на думата заглъхна. В българската езикова практика като че ли по-убедително звучат съчетанията "трима близнаци" или "три близначки" - тълковният речник ги обяснява като "две или повече деца, родени от една бременност на майката". В такъв случай трикратната употреба на думата "тризнаци" в информация от наш национален всекидневник като че ли остана самотна: "16-годишна роди втори тризнаци" (заглавие). "Аржентинка роди за втори път тризнаци. Първите си тризнаци тя ражда, преди да навърши 15. Тризначетата са момиченца" (в текста).
Разбира се, че употребата единствено на по-специфичната дума не показва какво точно - ясно и недвусмислено за носителите си - говорят силно вулгарните изрази. Културният читател сам ще се досети от текстовете, които цитира журналистката В. Дърева.
Става реч за

разправата в трамвай щ 20

обагрена дори с кръв! Авторката на коментара ни кани да прочетем "изящното слово" в неонацистките интернет форуми, които доста ярко информират за интелектуалното ниво на носителите си - запазваме правописа, изразните средства и дори пунктуацията - безобидните липсващи запетайчици. Ето част от "ярките евфемизми": "Бе да мрЪт бУклуците. Кво се Уплакват пред журналята // да са си сИдЯли утях си /,/ сега нямаше да са без зъби и с надути глави. Напред /,/ фашисти!!!!... морални червеногАзи павиани... За разлика от левите Утрепки ние спортуваме /,/,работимЕ..." И така нататък... Да добавим само "Нито миг за антифашис/Т/ката Зган..."
Трудно е да се квалифицират авторите на подобни "изискани" текстове като лумпени, обаче от ясно по-ясно е, че твърде често в училище те са сублимирали от часовете по български език.
Никой не е застрахован от слабости в езиково отношение, дори и хора с научни титли. Само че - както е допуснал в национален всекидневник такъв автор, който критикува говоренето на неприлични неща (нарича го скатолалия), той самият се увлича в драстичен уклон към фразьорство и лаладжийство. Личи от негово изречение, което не само обхваща 65 думи(!), но и от употребата на сухи, ненародни и непрепоръчвани деепричастия - цели девет! Ето впрочем това безкрайно изречение: "ПСУВАЙКИ, ГОВОРЕЙКИ нецензурни думи, сладострастно ОПИСВАЙКИ сексуални ситуации, ТЪРСЕЙКИ секссимволика навсякъде, безспорно НАЛАГАЙКИ тъпите си констатации във всички области като единствено правилни, постоянно ЗАБРАНЯВАЙКИ нещо и строго МЪМРЕЙКИ някого, ВЗЕМАЙКИ като висша инстанция последното решение, ДЕМОНСТРИРАЙКИ ексцентричност..." И т.н., съкращаваме продължителното "нищоказване", за да съкратим тягостното чувство за ужасен изказ на уж грамотен автор.
Да не наливаме още

масло в огъня

като цитираме подобна публична изява на тв водещ, която той сам е озаглавил "Някои изводи на М.Ц., изходящи от световните лъжи на К.К." - инициалите са автентични (на М.Ц.).
Та този автор сериозно е защитил липсата на свои стилистични умения за писмено общуване, като е използвал цели ШЕСТ ПЪТИ(!) едно и също обширно начало без буквичка да промени. Всеки абзац от неговите номерирани изводи започва с израза: "Никога, по никакъв повод не прави, не пиши, не говори, дори и не мисли нещо, което няма да се хареса на К.К." И пак в "Извод втори": "Никога, по никакъв повод не прави, не пиши, не говори, дори и не мисли..." Та чак до номер 6...
Явно е, че тв водещият няма и хабер от стилистика - може би само е чувал за тъй наречения похват "Анафора" - т.е. еднакво начало най-често на ТРИ израза(!), при това - начало кратко, ударно, релефно. ШЕСТ пъти да повтаряш някакво тегаво изречение - не чакай положителни резултати... Следва само досада!
Езикът си отмъщава. Той ясно говори за личността, нали?