Една друга Европа е възможна

ЖАН-ФРАНСОА ГОУ е 62-годишен парижанин. Роден е в семейство на служещи, не комунисти, хора с по-скоро дясно мислене и умерени възгледи. Като студент през 1968 г. встъпва в редовете на Френската комунистическа партия. И си останах в нея до днес, категорично отсича Жан-Франсоа Гоу. Член е и на УС на Европейската лява партия (ЕЛП), координатор е на работната група за европейската гражданска инициатива за създаване на европейски фонд за социално развитие и солидарност. В България беше за еднодневен семинар, организиран от ЕЛП и "Българската левица", на тема как партиите и организациите от страните членки на ЕС могат да се включат в инициативата.

- В България сте за учредяването на Европейски социален фонд. За какво става дума, нали вече има Европейски фонд за финансова стабилност?
- Става дума за европейска гражданска инициатива, чрез която да създадем Европейски фонд за социално развитие и солидарност. Става дума и за конкретни алтернативи на провежданата днес от ЕС политика на "спестяване", на подчиняване на господството на финансовите пазари. Задача на левите хора е да се намесим там, където се разрушават придобивките на социалната държава, да се застъпим за промени в полза на трудещите се, на обикновените хора. Помислете - наложената неолиберална и антисоциална система води до нарастване на безработицата, пенсионната възраст се покачва, пропастта между бедни и богати става все по-дълбока. Затова ни трябва фонд за социално развитие и за солидарност, който да има за предназначение финансирането на публичните инвестиции, осигуряването на работни места, разработването на учебни и научни изследвания, насърчаването на обществените услуги, развитието на полезна инфраструктура, опазването на околната среда.

За ДУМА Жан-Франсоа Гоу написа:
Европейските трудещи се, европейските народи имат да посрещнат общи предизвикателства. И когато са заедно, техните борби и дебати ще им позволят да се справят успешно с тези предизвикателства

- Кой би се заел да финансира такъв фонд и как може да стане?
- Финансирането се основава на въвеждането на данък върху финансовите транзакции, на нисколихвени или дори безлихвени кредити на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на средства от бюджета на ЕС, и е независимо от финансовите пазари, чиито спекулативни практики са несъвместими с целите на истинското социално развитие и солидарността между членовете на ЕС.
- Говорите за гражданска инициатива?
- За европейска гражданска инициатива, която ще даде възможност на гражданите да участват в европейския политически живот с конкретни алтернативи за преодоляване на кризата. Защото една друга Европа е възможна!
- Т.е. да се даде възможност за социален прогрес на европейците?
- И за социален прогрес, и за солидарност, защото противопоставянето на държавите в рамките на ЕС на страни от Източна и от Западна Европа е игра на капитализма. Не можем да обещаваме социален прогрес, ако не атакуваме финансовите пазари, може да има и по-различно финансиране. Което означава защита на бъдещето на ЕС, който днес боледува. Макар някои негови ръководители да твърдят, че са "единствено прави", но мерките на "Евро плюс" няма да излекуват Евросъюза, а на Европа е нужна алтернатива. Очаква се неолибералният ЕС да става все повече политически съюз, но ако той не съществуваше, европейските народи щяха да образуват друг свой, прогресивен съюз. Защото глобализацията е и интернационализиране на връзките и отношенията, светът налага познания без граници. Имаме нужда от ЕС, но трябва така да обновим съюза, както искат народите в него. Истина е, че вече се говори за разпад на ЕС, може би дори предстои разцепването му. Но точно затова ни е страшно нужен социален прогрес, затова ще събираме подписи под исканията, за да кажем гласа си и с надеждата да бъдем чути.
- Чрез граждански инициативи ще стане ли?
- Гражданската инициатива е нова клауза в ЕС, съгласно която, ако дадено предложение бъде подкрепено от един милион граждани на съюза, се провеждат публични дебати, които могат да доведат до решение, до нормативен акт в съответствие с направеното предложение. А предложението ни е: създаването на Европейски фонд за социално развитие и солидарност, предназначен да осигури кредити с много ниска лихва, дори без лихва, в полза на публичните инвестиции, за осигуряване на работни места, за разработването на учебни и научни изследвания, обществени услуги, развитие на инфраструктурата и опазване на околната среда. Приоритетът ще е върху социалното развитие във всичките му измерения на европейско ниво.
- Какво е да си комунист днес във Франция, г-н Гоу?
- Френската комунистическа партия е реалност с дълбоки корени. Партията ни съществува от 1920 г. и единството ни се корени и в комунистическото единство още по времето на Парижката комуна. Сътресенията, които настъпиха в източноевропейските страни, не ни засегнаха до степен да се притесняваме от думата комунизъм. Имахме няколко дискусии в партията дали да променим, или да запазим името си и всеки път 90-95 процента от членовете ни отстояваха мнението, че трябва да продължим да се наричаме комунисти. А да си комунист днес във Франция означава да можеш да работиш в условията на безпрецедентна капиталистическа криза, което изисква да търсим нови решения. Моята страна в момента изживява труден период - и от икономически, и от социален характер. От началото на м.г. в многото протестни движения и демонстрации се включиха около три милиона души, което е истинско социално движение с невероятен обхват. Но резултатите, за съжаление... Има наистина много хора, които искат да се освободят от десницата и от Саркози, но все още не си дават сметка какви са възможните алтернативи. Да, ясно е, трябва да победим Саркози, но след това трябва да направим и истинската промяна. Така че да си комунист днес означава да обединяваш все повече хора, не само комунисти, но и от по-широки среди, всъщност - всички хора с леви убеждения, които желаят истинска промяна на обществото. Има хора, които напуснаха социалистическата партия, те основаха нови партии, така че във Франция вече има Фронт на левицата. С този фронт ще участваме в изборите.
- С инициативата за Европейски фонд за социално развитие и солидарност ЕЛП се опитва да обедини, по примера на Франция, и цяла лява Европа ли, Жан-Франсоа?
- Цяла лява Европа никак няма да е лесно да обединим, никак... Ако обаче го направим, бихме били много щастливи! Опитите продължават - водим разговори не само с политическите сили, преговаряме и със синдикатите, с други леви формации. И не поставяме условия - да или не. Всичко е въпрос на диалог, представяме гражданската си инициатива за европейска солидарност и предлагаме да направим общи предложения за по-голям социален напредък, за атака срещу финансовите пазари. Инициативата ни трябва да е обща и заедно да съберем подписи за нея, така че подкрепата да не е само милионна, а дори тримилионна! Ако успеем, това може да стане началото на промяната в ЕС.
- Вярвате ли в успеха?
- Щом сме се заели, значи имаме надежда и вяра. Но дори това да не се случи, фактът, че гражданите на Испания, Португалия, Чехия, Великобритания, сега - и на България, вече знаят, че са заедно, че имат обща цел за бъдещето, ще допринесе за общото ни осъзнаване. В различните краища на Европа проблемите са едни и същи, всички сме хора на труда. И защото сме граждани, нашият глас може и трябва да бъде чут, а ЕС трябва да престане да бъде непрозрачна институция. Така, надявам се, ще можем да въведем в Евросъюза прозрачност и демокрация, а големите обещания за хората от страните членки ще могат да бъдат обвързани с конкретни действия. И ще можем да видим ЕС не като "костюмиран чиновник на фона на европейското знаме", а като хора, които знаят, че са заедно и отстояват правата си. Дълбоко вярвам в това, защото като французин съм минал през забележителен опит - кампанията от 2005 г. за приемане на Европейската конституция. Призивът ни беше да гласуваме срещу нея, проектът беше много дълъг, 150 страници, изпълнен с юридически термини, абсолютно неразбираеми за обикновените хора. Десницата, социалистите, Зелената партия подкрепяха проекта, въпросът беше "за" или "против" Европа сте?" Ясно е, 70% от французите подкрепят Европа, така че въпросът трябваше да бъде доизяснен. Създадохме обединение - една част от социалистите, синдикатите и други организации, и започнахме кампания. Обяснявахме на хората, че става дума за бъдещето им, проведохме образователни сбирки, имахме хиляди срещи с трудещите се. Хората идваха с проектодоговора, с бележки по него, с лист и с молив в ръка и задаваха конкретни въпроси. Гледката беше забележителна. А после резултатът от гласуването беше 54% против предлагания текст...
Трябва да имаме доверие в народите си. Когато народът е убеден, че ако се ангажира с кауза, тя ще реши бъдещето му, той ще го направи. Да, мисията ни ще е просветителска, апостолска. Но си струва! Не познавам достатъчно българите и България и не мога да си позволя да отправям съвети, но пожеланието ми е левите хора у вас да се справят с борбата, която водят в момента, при това в много трудни условия. Защото, въпреки случилото се в края на 80-те години в Източна Европа, лявото си остава, на мястото си сме! И защото всички искаме по-добър живот - и за себе си, и за децата си. Той може да бъде постигнат само чрез солидарност в общата ни, съвместна борба.