Да живее пазарлъкът!

Когато получих покана от моя приятел Селич Юсейн да му гостувам в Измир, без много да му мисля, се съгласих, защото исках да се запозная с живота на хората в южната ни съседка. Той ме посрещна на летището и с колата си ме закара до неговия дом - двуетажна къща в околностите на града с голям двор. Къщата е американски тип, от сглобяеми елементи, всеки етаж представлява четиристаен апартамент. Дворът е оформен като английска морава с барбекю. Турците не ядат свинско месо, но специално за мен домакинът беше поръчал да опекат свинска пържола.
На другия ден започна да ме развежда из Измир. До 1923 г. това е бил гръцкият град Смирна, но през войната Ататюрк го превзема, както и всички други градове в Мала Азия. От това потърпевши са оказват и българите, защото на конференцията в Сан Ремо ни отнемат завинаги Западна Егейска Тракия и я дават на Гърция.
Днешният Измир е третият по големина град в Турция с население 2,85 млн. души, с широки булеварди, блестящи търговски улици, в които се продават най-реномирани стоки от цял свят. Тук пазаруват шейхове от арабските емирства, финансови и петролни магнати, холивудски артисти, световноизвестни певци. Но цените са фантастични, дори човек не може да си представи, че такива цени са възможни.

Поминъкът

Според Селич Юсейн в различни селища на Източна Мала Азия живеят окоро 160 хил. изселници от България. Те обаче не представляват обединена общност. От тях по-голямата част са се преселили след събитията, свързани с възродителния процес, изоставили са имуществото си и тук започват от нулата. В България повечето от тях са отглеждали тютюн и картофи. Тук тези култури не виреят. Затова се е наложило да усвоят отглеждането на маслини. Грижата за дръвчетата е минимална, трябва само да се варосват стволовете за предпазване от вредители. Брането на маслини също е лесно - когато узреят, простират платнища и тръскат дръвчетата, докато плодът падне.
По-сложна и по-продължителна е обработката, за да стане маслината пригодна за употреба. Един сезонен работник изкарва средно около 600 лири (360 лв.) месечно. Нископлатените работници са с минимална заплата 700 лири (420 лв.). Но и те, след като навършат пенсионна възраст, която и за мъжете, и за жените доскоро е била 55 г., получават минимална пенсия от 400 лири (240 лв.). С такъв доход е много трудно да се преживява, затова почти всички продължават да работят на почасово заплащане.
Моят приятел Селич Юсейн идва в Турция през 1994 г. с предварително сключен договор за работа. Признават му дипломата за агроном, става управител на крупно земеделско стопанство със заплата 2500 лири (1500 лв.). Пенсионира се през 2012 г. и пенсията му е 1850 лири (1150 лв.). За прослуженото време при пенсионирането му дават 10 месечни заплати. С тях и със спестяванията си взима под аренда 300 дка, на които отглежда плодове - ябълки, круши, сливи, праскови, кайсии.

Издръжката на живота

Още при беглото запознаване с цените на стоките и услугите в Турция става ясно, че издръжката на живота е около 3-3,5 пъти по-висока, отколкото в България. С изключение на хляба, който струва 1 лира (60 ст.) всичко друго е на по-високи цени. Килограм пилешко месо струва  16 лири (9,60 лв), сирене - 20 лири (12 лв.), кашкавал - 30 лири (18 лв.), овнешко - също 30 лири, агнешко - 40 лири (24 лв.), телешко - 50 лири (30 лв.). Кутия турски цигари струва 10 лири (6 лв.), а вносните са по 13-15 лири (7,80-9 лв.). Едно кафе или чай в заведение е 7,5 лири (4,50 лв.), дори бутилка минерална вода от половин литър е 2 лири (1,20 лв.). Токът е с 25% по-скъп, отколкото в България, а горивата - с 10%. Наемът за двустайно (необзаведено) жилище в покрайнините на градовете е 700 лири (420 лв.), а в централните части - от 800 лири (480 лв.) нагоре.
Наистина равносметката показва, че по усреднени цени издръжката на живота в Турция е около 3 пъти по-скъпа, отколкото в България. Но там минималната заплата и пенсия вече са 1200 лири (720 лв.), т.е. трудовото възнаграждение е над 2 пъти по-високо, а пенсиите са близо 5 пъти по-високи от българските. При това здравеопазването е напълно безплатно, както и 90% от лекарствата. А минималната заплата в Турция е доста условна, защото на всеки се дава възможност да припечели допълнително.
Записах се за екскурзия до Ефес и едно българско девойче с турски произход, от Момчилград, превеждаше разказваното от гида. Заплатата й е минимална - 1200 лири, но за всяка група получава допълнително по 200 лири, ползва безплатна квартира и храна и това много променя картината.
Посетих кожарска фабрика, в магазина към нея има двама продавачи, които са изселници от България. Получават по 1400 лири заплата, но и по 6% комисиона за продаденото от тях, докарват си до 2000 лири месечно допълнително.
Много български изселници и вече отрасналите техни деца са станали учители, получават заплата от 1600 до 2300 лири, а лекарите са със заплати около 3000 лири.

Бакшишът, комисионите и...

Бакшишът в Турция е общоприет, той е задължителна форма за отплата към работниците и служителите от определени категории. Да вземем шофьор, който превозва чуждестранни туристи или турски екскурзианти. Още с качването си в автобуса пътниците забелязват кутийка, където се оставя бакшиш, който обикновено е 1 лира. Нека от 50 пътници 30 пуснат, това са допълнително 30 лири към заплатата, при това необлагаеми с данъци. 22 дни в месеца по 30 - ето ти 660 лири към заплатата.
За пренос на багаж до асансьора в хотела, за пренос по стълби си има тарифа - бакшишът е 1-2 лири.
В Турция категоризацията на хотелите значително се различава от тази в повечето страни. Тези с 4 или дори с 5 звезди отговарят на нашите с 2 или 3 звезди. С бакшиш, обаче, всичко може да се подобри, а срещу по-голям бакшиш дори ще ви дадат стая, която наистина отговаря на категория 4 звезди.
Храненето в курортите е на самообслужване, но срещу 2 лири любезни момчета и момичета донасят храната на масата. При това, пак срещу 2 лири, те могат да ви осигурят най-качествените ястия, които уж са свършили...
Темата за бакшиша е многостранна и по нея може да се пише дълго, но тук ще разкажа нещо любопитно. Екскурзовод трябва да заведе туристите на пет исторически обекта. Той обаче ги завежда на три и включва два... търговски. Да кажем, единият е магазин за кожени облекла. За това той получава бакшиш, а и малка комисиона от продажбите. В същото време екскурзоводът се представя пред туристите едва ли не като техен благодетел и обявява, че заради него, ако купят, цената ще бъде намалена 50 на сто.
По време на моето посещение в Турция се убедих, че пазарлъкът винаги трябва да се използва при покупки. Разполагах с ограничени средства, но исках да купя някакви, макар и дребни, подаръци за близките си. В един магазин харесах сувенирни порцеланови чаши, струващи по 16 лири едната. Ако купя две - по 14. Три - по 12. Аз обаче имах само 30 лири и тръгнах да излизам от магазина. Продавачът обаче ми препречи пътя и каза, че понеже съм комшу, ще ми направи хаир - да са ми халал за 30 лири. Когато му платих, даже ме почерпи с чай, а като разбра, че пуша - и с цигара.
В Турция цигарите са скъпи, защото както и в България, са обложени с висок акциз, затова кутията струва 10 лири. Той ми предложи стек - тогава кутията става по 4 лири. Бяха ми останали само 20 лв., които по официален курс са 34 лири и той се съгласи с тях да му платя. Така кутия цигари излезе по 2 лв! Да живее пазарлъкът!


Грънчари и техните творения, които винаги впечатляват туристите

Нов квартал в Измир

Спокойствието и красотата на залива

Градският парк - чист и спретнат
Снимки автора