"Бойният чук" на Ердоган

Дълги години военните среди в Турция са възприемани от външния свят като пазители на светските ценности на държавата. Вътре в страната те са се сдобили с огромна самостоятелност от останалите власти именно декларирайки, че по този начин те могат да защитават страната от крайните ислямистки попълзновения. В името на това военните дори извършват и четири преврата. Първата насилствена смяна на властта е през 1960 година, когато бива свален Еднан Мендерес. Преврати са направени и през 1971-а и 1980 година. Кабинетът на Реджеп Тайип Ердоган е може би първата политическа сила, която дръзва да се опъва на военните среди и при това има няколко успешни акции.
Още от идването на власт през 2003 г. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган влезе в остър конфликт със средите на армията. Известната като проислямистка политическа сила обаче се ползваше с подкрепата на масовия турски избирател и поради това не беше лесно влиянието й да бъде отслабено. Освен това според анализи в турската преса се смята, че зад ПСР стоят влиятелни кръгове от службите за сигурност.

Сблъсъкът

През февруари няколко десетки действащи и запасни офицери бяха арестувани по подозрение в участие в планирането на преврат, наречен операция "Боен чук". Според обвинението плановете водели началото си още от 2003 година и целели взривяването на джамии в Истанбул, създаването на безредици и в крайна сметка сваляне на новодошлото правителство на Ердоган. Арестите от февруари нанесоха тежък удар върху престижа на смятаната за недосегаема военна върхушка в Турция. Още повече че сред задържаните имаше и няколко авторитетни генерали от резерва, бивши командващи на видове войски и на специалните части. По време на разразилите се скандали отново се спомена и за аферата "ргенекон", в която отново бяха замесени висши военни, обвинени в опит да извършат преврат. Процесът, проведен по повод "Ергенекон", неслучайно беше наречен от турските медии "делото на века".
Действията на кабинета на Ердоган бяха определени от анализатори като твърде смели, като се има предвид дългогодишната хегемония на военната общност върху политическите и другите процеси в страната. Само че този път цивилните власти изглежда успяха сериозно да подкопаят престижа на безконтролност, който военните изграждат с десетилетия.

Нов удар

Сблъсъците между военното и цивилното ръководство на страната продължават вече месеци наред. В началото на август обаче правителството нанесе нов звучен шамар на генералитета. Причина за това станаха назначения на висши командири. Излизащият в пенсия в края на месеца началник на генералния щаб ген. Илкер Башбуг предложи поста му да бъде зает от неговия съмишленик ген. Ъшък Кошенер. Всъщност това стана и единствената одобрена кандидатура, предложена от висшето военно командване. Начело на сухопътните войски беше предложен досегашният командващ Първа армия генерал Хасан Ъгсъз, но назначението му беше осуетено и на негово място президентът Абдулах Гюл подписа за армейски генерал Ердал Джейланоглу. Името на генерал Ъгсъз беше замесено с подкрепа за фалшиви интернет сайтове, които били използвани за опетняване името на управляващата турска партия. Материалите от тези сайтове бяха използвани от главния прокурор, който през 1997 година се опита да постави под забрана Партията на справедливостта и развитието. Освен това други единадесет генерали и адмирали, обвиняеми във връзка с операция "Боен чук", не получиха назначения на високи постове, за които бяха предложени от генералитета. Те бяха сред 102-ата арестувани по обвинения в опит за държавен преврат, а военен, срещу когото има издадена заповед за арест, не може да бъде повишаван.
Интересното е, че в деня преди да бъде оповестено съгласието за новите назначения, съдът определи, че задържането на офицерите е незаконосъобразно. Това предизвика коментари на опозиционните среди, според които кабинетът оказва натиск върху военните, за да елиминира неудобните генерали и да си осигури надмощие на предстоящите парламентарни избори. Появиха се съмнения, че освобождаването на арестуваните е плод на сделка между ген. Башбуг и премиера Ердоган.

Битка за кормилото 

Погледнати отстрани, скандалите между военните и правителството в Турция, могат да бъдат оценени като битка за кормилото на държавната машина. И двете страни в спора имат аргументи в своя полза.
Военната общественост в страната, чийто отдавнашен съюзник е прокуратурата, недоволства и обвинява проислямисткото правителство в страната в опити да поеме по антиевропейски път на развитие. Всъщност именно европейската интеграция е основният мотив и на кабинета на Ердоган в битката за намаляване на влиянието на военните. Контролирането на военните е едно от условията, поставени от ЕС за влизането на страната в съюза.
Очаква се през септември на референдум да бъде поставен пакет от конституционни промени, предложени от кабинета. Тези изменения биха ограничили значително властта на военните. Една от тези промени предвижда при обвинения в заговори военните да могат да бъдат съдени и от цивилни съдилища, освен във военно време. Друга очаквана поправка е свързана със съдебната система, в която военните среди имат силно влияние от времето на преврата на ген. Кенан Еврен през 1980 година.
Съдебната власт в страната, заедно с военните, е в основата на светския елит и ПСР ще направи опит да направи промени в начина на избиране на Висшия съдебен съвет, ще опита да затрудни и забраната на политически партии.
Още от времето на процеса "Ергенекон" стана ясно, че правителството на Ердоган ще направи всякакви опити да подкопае позициите на военните среди в различни сектори.
Същевременно в средите на армията явно също има разнобой, който прави все по-трудно удържането на единство по отношение на принципите на кемализма.
Изходът от битката между управляващата партия и военните е неясен, но със сигурност ще има огромно значение за бъдещата ориентация на страната.