Янко Янeв:
Без силно участие на държавата няма атомна енергетика
Използването на една ядрена централа е решение, което ще се изпълнява през следващите 100 години, казва специалистът от МААЕ
/ брой: 133
ЯНКО ЯНЕВ ръководи програмата за управление на ядрените знания в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). От 1991 до 1997 г. е председател на Комитета за мирно използване на атомната енергия (сега Агенция за ядрено регулиране). В МААЕ е от 1998 г. Близо 8 години е координатор на програмата за ядрена енергетика, а от създаването на програмата за управление на ядрените знания е неин ръководител. Секретар е на Съвещателната група на генералния директор на МААЕ по ядрена енергетика. Г-н Янев участва в международния ядрен форум "Българската атомна енергетика - национална, регионална и световна енергийна сигурност" от 9 до 11 юни във ваканционен комплекс "Ривиера".
- Как стои въпросът с ядрените специалисти - областта, за която вие отговаряте в МААЕ? В България първото поколение, което строи "Козлодуй", а след това работи в централата, се пенсионира или предстои да го направи. Все още има хора на средна възраст, които работят там, но след тях приемствеността се къса.
- Ядрената енергетика е държавна поръчка и държавата трябва да съзнава своята отговорност. Тя се изразява в това не само да има ядрен регулатор и контролен орган, какъвто е Агенцията за ядрено регулиране, но и да мисли за специалистите, за равнището на квалификацията им. Така ще се гарантира сигурна експлоатация на новите блокове и тяхната безопасност, когато сега съществуващите бъдат спрени.
Ако говорим за кадрите, нужно е въпросът да се отнесе към университетите. Тях попитайте: държавата грижи ли се за подготовката на ядрени специалисти или мисли, че ще дойдат от небето. Проблемът с кадрите е огромен за целия свят и най-вече за държавите, които сега се готвят да експлоатират ядрени централи. България разполага със солиден брой специалисти, но те са пред пенсия. Трябва да е ясно кой ще ги наследи. Има риск при тази несигурност за бъдещето на ядрената енергетика у нас - това е мое лично мнение, а не на МААЕ.
Световният пазар на ядрените специалисти е отворен. Не съществуват бариери да бъдат наети във всяка държава, защото им се предлагат изключителни условия за живот и работа. Затова има риск най-добрите ни специалисти да напуснат България, щом липсва сериозна, солидна и прозрачна ядрена политика за в бъдеще. А такава аз не виждам. Погледнете какво правят в ЕС, ние сме някъде назад в годините на застоя. Дори не разбираме важността на проблема. Във Великобритания индустрията създаде нов университет; във Франция "Арева" също, в него се обучават кадри за развиващите се страни. Слушам колеги от научните среди - всички се питат дали ще съществуват.
- Как гледа МААЕ на България?
- Като на една от солидните държави в ядрената енергетика. Зам.генералният директор на МААЕ Юрий Соколов я постави 12-а по добив на ядрена енергия като процент от общото производство в страната. България е член на международното ядрено общество, подписала е почти всички конвенции и документи, особено в областта на неразпространението на ядреното гориво. Тя е една от силните страни в това отношение. МААЕ разглежда тези държави и новия потенциал, който ще развива страната по-нататък в ядрената енергетика (интервюто бе взето часове преди изненадващото решение на премиера, че проектът "Белене" се замразява, опровергано после от енергийния министър - б.а.). Ако отидете в една от новите държави кандидати да развиват своя ядрена енергетика и искате да направите такава конференция като настоящата на "Булатом", то там няма да откриете местни авторитети. Говорейки с термин от футбола, на настоящата среща са събрани специалисти, всеки от които струва милиони. България трябва да продължи атомната си програма, тъй като е натрупала опит и има изградена инфраструктура - това трябва да бъде държавната политика.
МААЕ твърдо показва на правителствата, че атомна енергетика без силно участие на държавата не може и не трябва да има. Използването на една ядрена централа е решение, което ще се изпълнява през следващите 100 години. Ще споделя мое лично мнение - ако погледнете възобновения през 2002 г. проект "Белене" и ако бъде взето правителствено решение за строежа, той евентуално може да започне през 2012 г. Централата би могла да е готова през 2016-2018 г. Животът на реакторите е 60 години. Излиза, че трябва да има солидна държавна политика в тази област едно столетие, която да не се движи от това откъде духа вятърът и дали управлява моята или твоята партия. За ядрената енергетика е нужна концепция. Именно това напътства и МААЕ държавите, които искат да градят ядрени мощности. Не съществува вариант, в който държавата да се отдръпне изцяло и да каже: оправяйте се, както можете според пазарните принципи. Такъв подход МААЕ не препоръчва. Дори държави, развили съвършено пазарните принципи, като САЩ, днес дават държавни гаранции на компаниите, които искат да строят нови мощности.
- Когато мажоритарният дял от една централа е частен, има ли риск за отговорностите при евентуална ядрена авария - правя аналогия донякъде със случващото се в Мексиканския залив и отговорността на "Бритиш петролиум"? Според Закона за мирното използване на атома отговорност носи именно държавата, така ли е?
- Тя винаги носи отговорност. Виенската конвенция е подписана от държави, а не от компании. Друг е въпросът, че законодателството за отговорността при щета обикновено насочва отговорността към оператора и в рамките на ЕС, и в рамките на Виенската конвенция. Конвенцията е ограничена по отношение на компанията, държавата носи допълнителна отговорност за случващото се. Затова е много важно, независимо кой управлява, отговорността на държавата да е ясна.
- Животът на V и VI реактор в "Козлодуй" изтича през 2017-2019 г. Но и да бъде продължен с още 20 години, се явява проблемът със съхраняването на средно и високорадиоктивните отпадъци, с отработеното гориво. ЕК иска всяка страна да строи свое хранилище. Това не обезсмисля ли продължаването на живота на реакторите?
- Въпросът с отработеното ядрено гориво (ОЯГ) е сложен. Съгласно изискванията за управление на ядреното гориво, подписани от България, тя трябва да намери сама подходящото решение. Дали ще го преработва, при което 100 пъти се намалява обемът на вредните отпадъци, или те после ще бъдат транспортирани и превърнати в безопасни, са все варианти за управление на ядрения цикъл. България е само оператор, произвеждащ енергия. Очевидно е, че е нужно да говорим за регионален горивен цикъл, в който държавата - доставчик на гориво, поема отговорност за транспортиране и преработка на ОЯГ. ЕС е регионална организация. В нея членуват страни, нехомогенни по отношение на овладяването на ядрената енергия. Франция е с най-развита ядрена програма, но има други държави, които конституционно са заявили, че няма да използват ядрена енергия. В такава компилация трудно се избира правилно решение. Очевидно е, че един от ядрените рискове е разпространението на ядреното оръжие. Бъдещето в една или друга степен ще показва кой е най-добрият подход, за да се ограничи възможността за двойната употреба на ядрения материал от централите. САЩ, Русия и други предлагат т.нар. компактни реактори. Те работят, след това държавата си ги взема обратно, затова ги наричат и "реактори батерии". България и Източна Европа ще продължават да си служат с регионалната схема, при която доставчикът си прибира горивото срещу заплащане. Не само Русия действа така, Япония кара гориво до Франция и после го складира на своя територия. Това е полезна схема и доколкото може да се възприеме, зависи от държавите участнички, след като те си направят икономическа сметка на печалбата, за влиянието на околната среда и дали е възможно въобще на своя територия да съхраняват високорадиоактивни отпадъци.
- Могат да не разполагат с нужните природни дадености?
- Дали имат геологически, хидрологически, земетръсни условия, за да ги градят. Живял съм 2 години в Холандия и не мога да си представя, че тя, която има 1 малък реактор, ще закопае отпадъци на 300 м, след като на 30-40 см от повърхността излиза вода. Това означава ли, че Холандия няма право да използва ядрена енергия? Сега в парламента и сред обществото се обсъжда нуждата от използването на тази енергия. При Италия решението е в напреднал стадий, тя се връща към нея, след като използването й след аварията в Чернобил бе замразено. Решиха да строят нови блокове с "Електрисите дьо Франс", защото тя ще съхранява ОЯГ във Франция. Решението за съхраняването му не е лесно. Швеция и Финландия лежат на гранитни блокове - т.нар. Европейска плоча, а заради геологията у нас трудно би могло да се съхраняват високорадиоактивни отпадъци. Да не говорим, че дори Америка още не е решила проблема. За да стане, е нужна промяната на закон, разрешаващ преработването му за повторно използване в реакторите.
- Кое е най-доброто авангардно техническо решение?
- Реакторите на бързи електрони, при които днешните ядрени отпадъци ще се преработват в гориво и ще могат да захранват енергетиката поне за 200 години напред. Решение, взето на принципа "всеки да се оправя както може", е нелогично. То ще се вземе от страни, които не използват ядрена енергия. Решението на ЕС трябва да бъде по силата на новия Лисабонски договор и да бъде взето от заинтересованите държави. Австрия, Дания, Ирландия са страни, които не използват ядрена енергия. Защо да решават в ущърб на заинтересованите държави? Щом има договореност с Русия за извозване на ОЯГ, а с друг няма, това е най-доброто решение за България като горивен цикъл. Ако купите реактор например от Франция, първо трябва да се види как ще се реши този въпрос. За европейските реактори е нужно европейско решение, а Русия го предлага. Тя има огромна територия с всички видове геологически структури. Не виждам защо България трябва да се отказва от готово решение, другите няма да го направят.
- Заговори се за възможността да се ползва гориво на "Уестингхауз". Според министър Трайков това било пътят за диверсификация на доставките.
- По принцип такова гориво би могло да се използва. Но всеки да си направи сметката как ще бъде затворен горивният цикъл. Ако го ползваме, означава ли, че ще го връщаме на американската компания? Икономически по-изгодно ли ни е то? По-безопасно ли е от руското? Фактът, че в чешката централа "Темелин" се отказаха от американското гориво, навява съмнения и е най-добре да се говори първо с чехите за причините. Диверсификацията не може да бъде самоцел. В МААЕ говорим за сигурност на доставките на ядрено гориво. Заработи международен фонд, в който са вложени много пари. ОАЕ даде 10 млн. щ.д., други държави - 100 млн. С него ще се гарантират доставките на отработеното гориво.