Брюкселски безсъници
Шистови съмнения
/ брой: 160
Американският посланик Джеймс Уорлик посъветва българските власти да дадат на "Шеврон" да проучва и евентуално в бъдеще да добива шистов газ в Добруджа. Потенциалът на страната на добив на шистов газ е 25 милиарда кубически метра, каза той.
Това количество не е особено голямо, но действително би намалило зависимостта ни от руски газ за десетина години, ако производството се окаже възможно и ако България реши да го развие.
Аз лично не съм от тези, които се дразнят, че посланикът на САЩ много говори. Намирам за положително, че той поставя публично един въпрос, който наистина се нуждае от широко обсъждане. В противен случай нашите власти могат да вземат решенията без изобщо да разберем. А развитието на шистов газ е свързано със значителни екологически рискове, за които може би някой път ще пиша отделно. Но и ползите от подобно производство, осъществено досега единствено в САЩ, заслужава да бъдат обсъдени.
По стечение на обстоятелствата от известно време присъствам на всички конференции в Брюксел, свързани с бъдещето на шистовия газ в Европа. В САЩ добивът на шистов газ напълно промени енергийния баланс на страната - вече не е необходим внос, което освободи количества за други пазари и доведе до падане цената на природния газ. Затова интересът към "шейл гас", както се казва на английски, е огромен.
Само фирми от САЩ владеят технологията за добиване на шистов газ, която се извършва чрез хоризонтални сонди на голяма дълбочина, разпръскващи химикали, прибавени с големи количества вода в процес, наречен "фракинг" и наподобяващ малко земетресение.
Имах възможност да разговарям лично с шефа на Ексон Мобил за Европа Ричард Герант, когото запитах дали е възможно успехът на развитието на шистовия газ в САЩ да бъде повторен в Европа. Впрочем Ексон Мобил са лидери в този бранш.
Герант ми обясни, че колкото и да изглежда прималива и дори геополитическа идеята страни като Полша и Украйна да развият такова производство и да намалят значително зависимостта от руски газ, въпросът не може да бъде решен за кратко време. Смята се, че Полша и Украйна имат голям потенциал за добив на шистов газ, защото той обикновено присъства там, където има мащабен въгледобив. Други европейски страни, за които се смята, че имат потенциал да развиват производства на шистов газ, са Германия, Франция, Унгария, Австрия, Швеция и Великобритания. България досега не беше спрягана.
Проблемът, продължи Герант, е, че геологията навсякъде е различна и за всеки отделен залеж е необходим химикал, различен от тези, които се ползват на други места. Да се създаде подходящ химикал за различните находища в САЩ е отнемало средно по осем години, обясни той. Така че чудото не може да стане за дни.
Другият проблем е, че за разлика от традиционните начини за добив на природен газ, шистовят газ се нуждае от огромно количество кладенци. В САЩ даже строят железопътни линии, по които придвижват и местят кладенците. Затова добивът на шистов газ струва много скъпо.
Отделен проблем е собствеността на земята. Успехът на развитието на шистовия газ в САЩ се дължи на това, че в Тексас собствениците на земя са по правило сговорчиви, но опитай се да развиеш такова производство в района на Ню Йорк, където настроенията и грижата за околната среда са съвсем други...
Експертите обръщат внимание и на това, че Европа е по-гъсто населена от САЩ, което затруднява развитието на подобна индустрия.
Ева Залевска, директор в полското министерство на околната среда, сравни модата да се говори за развитие на шистовия газ с треска за злато. От 2007 г. Полша е дала 58 концесии за развитие на шистов газ на гиганти от САЩ като Ексон Мобил и КонокоФилипс, каза тя. Картата, която тя показа на местата, където се очаква да бъде намерен шистов газ, представлява огромна част от територията на Полша, от цялото й Балтийско крайбрежие по диагонал надолу до югоизточната част на страната. Предполагаемите залежи на Полша са от 1.4 до три трилиона кубически метра. На този фон посочените от Уорлик потенциални залежи в България наистина изглеждат скромни.
Казвам потенциални, защото до този момент никъде в Европа няма доказани залежи на шистов газ. Първата оценка в Полша се очаква след 4-5 години, а евентуалното начало на производство там - след 10-15 години.
Ханс Ван дер Ло, представител на Роял Дъч Шел също застъпи тезата, че залежите на неконвенционален газ в Европа тепърва трябва да бъдат доказани. Възможно е много фирми да загубят пари, вместо да спечелят, предупреди той.
А аз си спомних за чичо ми Борис Готев, който беше главен минен инженер в "Марица изток" и пръв в България още преди тридесет години правеше проучвания за добив на нефт от нефтошисти. Лека му пръст. Въпреки неговия ентусиазъм, това остана само мечта.