С нацисти в леглото

В дните, когато множество експерти от двете страни на Атлантика обсъждат разпалено дали Западът първо предаде, а после продаде Украйна или първо я продаде, а сетне я предаде със споразумението за "Северен поток-2" между Германия и САЩ, в самата бивша съветска република продължават да се развиват процеси, които поставят под съмнение самото ѝ съществуване като цивилизовано общество.

На 21 юли редица украински медии съобщиха, че в град Новомиргород, Кировоградска област, на 18 юли, в Деня на града, на организираното в рамките на празника състезание по стрийтбол (игра, подобна на баскетбола) се появил детски отбор със запомнящото се име... "Хитлеристи". 

Била извикана полиция, отборът променил името си, с децата била проведена разяснителна беседа, съобщават медиите, но още по-интересен, а всъщност още по-ужасяващ, е разказът на кмета на Новомиргород Игор Забажан, който разкрива как се стигнало до инцидента: "Изясни се, че четирима гимназисти се увличат от компютърни игри, в които има нацистка символика, и децата не са видели в името "Хитлеристи" нищо неприлично, а са искали да направят впечатление". Изданието Vesti.ua разказва, че на спортната площадка бил и бившият зам.-ръководител на Държавната инспекция по селското стопанство на Украйна Игор Немировски, родом от Новомиргород. Бившият чиновник два пъти чува името "Хитлеристи" и двата пъти не може да повярва на ушите си. Децата от другите отбори със смях му потвърдили, че има такъв тим. "Най-страшното беше, че тези "Хитлеристи" не вълнуваха никого. Като ще са "Хитлеристи" да са "Хитлеристи", няма проблем. "Страхувам се, че през април догодина в Новомиргород ще празнуват рождения ден на Хитлер", цитира Vesti.ua Немировски.

В този случай вече няма нищо частно. Този случай изглежда като напълно логичен на фона на националистическата вакханалия в Украйна, в която национализмът преминава в шовинизъм, обилно премесен с неонацизъм. Този случай показва, че в страната, която в битността си на Украинска ССР губи от 8 до 10 милиона от населението си по време на Втората световна война, съгласно съвременни украински оценки, поколението, израснало след 1991 г., има размити представи за границите между доброто и злото по въпроса за фашизма.

Впрочем, ще бъде лицемерно да се изненадваме от този инцидент, след като станахме свидетели как момичета пълнеха през май 2014 г. коктейли "Молотов", с които после бе подпален Домът на профсъюзите, в него изгоряха над 40 души, несъгласни с новия ред в Украйна. 

Ще бъде двулично сега да ахкаме и охкаме, след като станахме свидетели как през същата 2014 г. цели училищни класове в Западна Украйна подскачаха под речитатива "Москаляку на гиляку" ("Руснака на бесилката"). 

Ще бъде проява на притворство да смятаме, че всичко започва сега, след като пак през онази 2014 г. фашистите от "Десен сектор" и други неонацистки банди бяха използвани като таран от превратаджиите-олигарси и западните им покровители, за да бъде свалена законната власт и да започне процесът на трансформацията на Украйна в АнтиРусия. Процес, който криво-ляво, но успешно протича, друг въпрос е с какви последствия за самата Украйна.

Другояче не може и да бъде, след като от години нацистките прислужници и самопредложили се на хитлеристите палачи са героизирани и обявявани за национални икони в Украйна със съдействието на държавната власт, която в същото време уж се бори с неонацизма.

И на никого в просветената и цивилизованата Европа не му пука, защото всичко това е срещу Русия. Както писа по този повод украинският публицист в изгнание Владимир Скачко: "Прославянето на хитлеровия нацизъм и на украинските колаборационисти (ОУН, УПА, техните съвременни неонацистки последователи), които са служили на Хитлер, а днес възраждат паметта за него - това е идеологическо и психологическо оръжие 

за изваждането на украинците от т.нар. "зона на руското влияние". 

При това става дума далеч не само за известните и в България Степан Бандера и Роман Шухевич. През май т.г. Върховната рада включи в списъка на паметните дати годишнината (115-а) от рождението на писателя и журналист Улас Самчук. Яркият колаборационист Самчук е редактор в издавания от нацистите вестник "Волин". Политологът от Донецк и публицист в РИА "Новости" Владимир Корнилов припомни тогава в своя публикация какви ги е писал избягалият в Канада след войната Самчук: "Фюрерът на Великогермания с рицарските си войници ни донесе свободата. Не забравяйте това! (в оригинала с главни букви - бел. В. Корнилов). Ние благодарим на фюрера Адолф Хитлер и победоносните германски войници, обработвайки с удвоена грижа нашата земя". Посолството на Израел е протестирало срещу величаенето на Самчук заради неговия антисемитизъм. В публикация от ноември 1941 г. той е писал: "Там, където се строи украинската държава, там евреи няма", припомня Корнилов. 

Ден, след като гръмна скандалът в Новомиргород, стана ясно, че организационният комитет на Олимпийските игри в Токио е уволнил режисьора на игрите Кентаро Кобаяши заради неуместна шега за Холокоста. Ставало въпрос за негов скеч от далечната 1998 г., в който Кобаяши казва: "Хайде да играем на Холокост" и разпръсква изрязани от хартия фигурки на хора. Така реагират в Япония, страна с тежко шовинистично наследство, причинило през войната смърт и мъка за милиони азиатци. За някои тази реакция може би е пресилена, но все пак тя е разбираема. 

В същото време не може да има нищо разбираемо във факта, че когато на 15 юли в Киев бе организиран националистически митинг, отпразнуващ оставката на вътрешния министър Арсен Аваков, той бе оглавен от бившия ръководител на одеската секция на "Десен сектор" Сергей Стерненко - човек, който от четири години не може да бъде осъден за доказано убийство с нож, което уж извършил при самозащита. В същото време Стерненко се превръща във водеща фигура на националистическия украински политикум, редовно държи речи, дава интервюта, израства пред очите на обществото, така да се каже. 

На същото сборище включване по телефона е имала и друга персона, свързана с убийство - Юлия Кузменко, която 

е заподозряна по делото за убийството 

на журналиста Павел Шеремет. На 20 юли се навършиха пет години от неговата гибел. Шеремет бе взривен в автомобил в центъра на Киев, а заподозрени за това се оказаха участници в боевете в Донбас от националистическите среди. Според депутата Иля Кива от коалицията "Опозиционна платформа. За живота" зад убийството стоят националисти от печално известния полк "Азов", част от Националната гвардия на Украйна, известен с нацистката си символика и неприкрития неонацизъм и расизъм на създателите, командирите и част от членовете му. Депутатът Кива директно посочи като поръчители на убийството върхушката на "Азов" и политическото движение "Национален корпус" - Андрей Билецки и заместника му Сергей Коротких. Това е същият този "Национален корпус", който организира милитаризирани маршове из Киев и бе наречен през 2020 г. от Държавния департамент на САЩ евфемистично "група на омразата", заедно с неонацистката организация С14. 

Марш на дясната ултранационалистическа партия "Свобода" в Киев на 1 януари т.г. по повод 112-годишнината от рождението на Степан Бандера, смятан за идол на укринските шовинисти. 

Снимка БГНЕС

Именно представители на тази организация на 14 юли се изгавриха с паметта на убития през април 2015 г. писател, журналист и общественик Олес Бузина, който открито подкрепяше тезата за триединния руски народ - съставен от украинци, белоруси и руснаци. 14 юли е рождената дата на убития писател и точно нея тази година избра един от съучастниците в покушението му Сергей Бондар, член на С14. "Днес е рожденият ден на Бузина. Но той не празнува. Как мислите, защо", изгаври се във фейсбук Бондар. Този човек може да бъде толкова циничен и нагъл само, ако е убеден, че гаврата му ще остане безнаказана. И той има всички основания за това.

Физическите убийци на Бузина са установени отдавна. Това са участниците в крайнодесни групировки Андрей Медведко и Денис Полишчук. Двамата са си на свобода и си гледат живота. Особено Медведко, за когото следствието смята, че е дръпнал спуска на пистолета. Човекът има собствено кафене, от 2019 г. е член на Съвета за обществен контрол към Националното антикорупционно бюро на Украйна, а в свободното си време, както пишат украински медии, подава заявки за провеждане на марш в чест на СС-дивизията "Галичина".

И всичко това пред погледа на украинската власт, без значение дали начело на държавата е Петро Порошенко или Владимир Зеленски, чиито политики вече се сливат. Това неслучайно бездействие за пореден път потвърждава подозрението, че украинските власти използват различните националистически, крайнодесни и откровено нацистки формирования за своите политически цели или още по-лошо, че са зависими от тях и не смеят да им се противопоставят, за да не предизвикат нов обществен взрив. 

Така или иначе на фона на това, което виждаме и научаваме само в рамките на последните седмици, е напълно очевидно, че са 

лишени от основание претенциите на Украйна 

да бъде част от Европа, ЕС и НАТО. Те носят повече заплахи, отколкото възможности за някакво общо бъдеще. Нацизмът е като рака. Оставиш ли го без противодействие, той неизбежно ще затрие организма. Само допреди шест-седем години националистите и нацистите бяха макар и опасна, но все пак политическа екзотика. Сега, нищо, че са електорално нищожни, те са в състояние заради държавната импотентност да задават дневния ред на обществото, а то не реагира на тяхното предизвикателно поведение.

Докато неонацистите задават дневния ред на украинското общество, интеграцията на страната в Европа не би трябвало да бъде дори мислима за европейските ѝ партньори, колкото и меркантилни да са техните дългосрочни цели. 

Украйна си ляга с нацисти и от тази връзка се ражда монстър, който предвид напрегнатата международна ситуация може да подпали първо самата страна, а после и целия регион, който е прекалено близко до нас. Поради това въпросът не е само вътрешен за тази страна.

По съвпадение, когато статията беше завършена, дойде новината, че в Лвов е бил окончателно демонтиран Монументът на бойната слава на съветските въоръжени сили, издигнат през 1970 г. в памет на победителите над нацизма във Великата отечествена война. Част от фигурите (отсъстват от снимките) са преместени в музей, наречен "Територията на терора"...

Снимки Лвовска местна рада/city-adm.lviv.ua, Роман Балук