Точката над И-то
Приравниха Цветанов с редник Петров
/ брой: 122
Удивително е колко бързо казарменото управление възражда казармените вицове. Като този за редник Петров, за когото в поделението пристигнала телеграма, че баща му е починал. И командирът заповядал на старшината да подходи възможно най-деликатно при съобщаването на скръбната вест. А той курдисал войниците в една редица и изкомандвал: "Всички, които имат бащи, две крачки пред строя марш!... Петров, ти къде?!"
Същата деликатност споходи и дългогодишния номер 2 в ГЕРБ. На въпрос дали доскорошната машина на управляващата партия стои зад сделката за ЧЕЗ премиерът отговори: "Цветанов вече не е част от ГЕРБ. Все едно да питате БСП за Жан Виденов." Да оставим настрана колко е непочтено сравняването на единия с другия. Пък и в казармата, в която ни се падна да живеем, цинизмът сякаш е не само неизбежен, но и необходим. Да махнем с ръка и за начина, по който и ние, и самият Цветанов научи, че вече не просто не е втората по важност фигура в ГЕРБ, не само не е в партийното ръководство, но дори не е и редови член. Отлъчването бе оповестено изненадващо, на живо, съвсем като "Петров, ти къде?!", но без специален акцент, мимоходом, между другото, сякаш става дума за съвсем незначителна персона, незаслужаваща "дори на храчките честта".
Още по-удивителна е лекотата, с която Борисов отмята от партията и най-вече от себе си отговорността за онова, което е сторил Цветанов. Навярно никога няма да научим в пълния му обем какво е то. Списъкът изглежда безкраен - от присъдите срещу България в Страсбург заради "МВР Пикчърс" до подкрепата за съмнителни и скъпи сделки. За да се срине премиерското доверие към Цветанов и за да бъде изхвърлен той като не просто ненужна, но и вредна вещ, нещата сигурно са изключително сериозни. И тъкмо поради това не може отърсването от отговорността да стане с едно щракване с пръсти.
Самият Борисов признава, че доскоро Цветанов му е бил семейството. Вярно е, че това семейство беше странно, доколкото Вторият винаги е изпълнявал волята на Първия. Разногласията са били по дребни въпроси, като например дали Веселин Маринов да продължава участието си в предизборните кампании на ГЕРБ. Но за всичко онова, за което сега единият отстрелва другия, греховете няма как да са единствено на пропъдения, те най-малкото са поделени с лидера. Ето защо разводът може само да констатира разрива, но не и да почисти имиджа на когото и да е от двамата доскоро семейни.
В стремежа си да се скатае от командирската отговорност премиерът, изглежда, е почерпил опит от преобърнатите файлове на правосъдния министър. Конвертираш текста, снимките или събитията в удобен формат и те сякаш вече не са същите. Обръщаш файла и вината отива изцяло при Цветанов. Обръщаш го пак и върхът на българската индустриализация се премества в 1939 г. Обръщаш отново и думите, че и магарета да вържеш, ще бъдат избрани, се потвърждават.
Но ако ставаше с преобръщане на файлове, никой нямаше да говори за вините на партията, от която преди и Борисов беше част. Всичко щеше да бъде почистено и лъснато. Само че и на самия премиер му е ясно, че това е невъзможно. Затова, види ли се натясно, започва да размахва събития от историята, по чието време повечето от днешните социалисти дори не са били родени. Сигурно и Цветанов ще поразрови семейния архив. И не само от обида, че го сравниха с редник Петров. А тъй като и той е натясно.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info