Прецапване през "ВАДА"-та

"Никогда такого не было, и вот опять." "Това никога не се беше случвало и ето пак се случва". Тази крилата фраза на покойния вече руски министър-председател Виктор Черномирдин като че ли най-добре илюстрира новите атаки срещу руския спорт от страна на Световната антидопингова агенция УАДА (WADA), която в Русия пишат и четат като ВАДА. 

На 9 декември изпълкомът на УАДА ще реши на заседание в Лозана дали да одобри драконовските препоръки на своята комисия по съответствията, Русия да бъде лишена за срок от четири години да приема международни съревнования, а на руските спортисти да им бъде забранено до 2023 г. да играят под националното знаме извън страната си. 

Причината този път е, че УАДА е открила манипулации с резултатите на стотици проби в държавната Московска антидопингова лаборатория, направени малко преди електронната база данни да й бъде предадена от руснаците през януари т.г. Ръководителят на Руската антидопингова агенция (РУСАДА) Юрий Ганус призна наличието на мащабни манипулации.  

Припомняме, че предаването на тази база данни бе едно от условията за връщането през 2018 г. на лиценза на РУСАДА, отнет три години преди това. Именно заради предишното отнемане на лиценза на РУСАДА руските олимпийци, и то далеч не в пълен състав, участваха в летните игри в Рио де Жанейро и зимните в Пьонгчанг под олимпийския флаг. Решение, което бе възприето от мнозина в Русия като участие "под бялото знаме" и предизвика, и продължава да предизвиква много спорове. 

Цялата история пък започна по същество през декември 2014 г., когато германският канал ARD излъчи уличаващ филм за допинга в руския спорт, а основни свидетели в него бяха заловената с анаболи лекоатлетка Юлия Степанова и съпругът й - сътрудникът на РУСАДА Виталий Степанов. Мина обаче почти цяла година и едва през ноември 2015-а започна

целенасочената кампания 

в световните спортни среди срещу руската антидопингова лаборатория. Точно в навечерието на лятната олимпиада в Бразилия.

Последвалото през януари 2016-а бягство в САЩ на бившия ръководител на Московската антидопингова лаборатория Григорий Родченков, заедно с голям обем материали за руския спорт и неговите изобличаващи интервюта в американската преса, обаче дадоха повод на редица хора, не само в Русия, да заподозрат, че той играе "на страната на врага", а не е воден от алтруистични подбуди. Още повече, че по-късно някои спортисти, набедени от него за вземащи допинг, успяха да изчистят името си в спортните съдилища. 

Да не забравяме, че всички тези събития се развиваха и се развиват в контекста на новата Студена война между Русия и Запада, започнала в началото на 2014 г. Всички коментари и от двете страни са подчинени на това противостоене. За едните, руснаците априори са били виновни, виновни са и ще бъдат виновни в допинговия скандал и всички други скандали, защото това е част от злонамерената им природа. За другите, руснаците са жертва на заговор, организиран от вековните им англосаксонски врагове, които са вечно заети за плетат козни срещу тях. Спорът пак е част от второто издание на Студената война, както беше част от старата.

Към действията и казваното от Родченков има редица въпроси. При това не само от страна на официалните руски лица. Съдят го и спортисти, и дори известният бизнесмен и покровител на биатлона Михаил Прохоров. Родченков се намира под контрола на САЩ, които водят антируска политика по редица фронтове и не крият това. При това положение нямаме основание да 

приемаме за чиста монета 

всичко, което ни се сервира под марката "руски допинг". 

Факт е обаче, че през май т.г., в писмо на спортния министър Павел Колобков и ръководителите на олимпийския и параолимпийския комитет Александър Жуков и Владимир Лукин, Русия фактически призна изводите в доклада на комисията "Макларън", които гласяха, че в страната от 2011 г. е имало институционален заговор за допингиране на елитните спортисти и се съгласи да изпълни условията на УАДА. Официалните лица обаче, категорично заявиха, че държавата не е била замесена в тези манипулации в антидопинговата система. 

Сега всичко отново се завъртя по същия кръг. Отново в навечерието на лятна олимпиада. Този път в Токио. Това даде нов импулс на онези, които смятаха и смятат, че отиването на олимпиада или друго световно състезание под "белия флаг" на МОК, е предателство и позор, и че каквото и да направи Русия, каквито и унижения да изтърпи в името на "изчистването на името си", тя пак ще бъде смятана за виновна и гаврите с нея ще продължат. Защото това е част от по-обща политика за негативно въздействие върху руското общество, в духа на очернящите кампании от Студената война, в които истината обилно е премесена с лъжата. И няма особено значение дали спортистите са вземали допинг или не, гласи тази гледна точка, защото допинг вземат всички, просто някои ги хващат, защото срещу техните страни се води целенасочена кампания. Другите, от Запада, не, защото системата на световния спорт така е конструирана в момента, че е доминирана от западните страни, тъй като там се намират основните спонсори, големите пари за големия спорт. Плюс голямата политика. Която сега засега е антируска. След като не може да победите, поне трябва да направите така, че да избегнете 

възможността от нови удари

Поради това, казват и либералният публицист Георгий Бовт и антиподът му, не по-малко талантливият Михаил Леонтиев, Русия трябва да преразгледа напълно отношението си към "големия спорт", включително държавата да спре да се ангажира с него и той да стане чисто частна, комерсиална територия. Спестените огромни ресурси да се пренасочат към масовия, към детско-юношеския спорт, ще има повече полза за нацията. Що се отнася до въпроса за величието на държавата, демонстрирано и от спортните постижения, то, казват "изолационистите", ГДР и СССР също бяха велики спортни нации, но вече ги няма. Спортните постижения не им помогнаха да оцелеят.  

Опоненти на тази гледна точка са основно политиците и спортните кръгове. За първите въпросът стои така: ние сме велика държава и нашето величие ни задължава да имаме велики постижения, "а за ценой не постоим". А пък за спортистите е ясно - участието на световни състезания и успехът там е цел на живота им, но носи и немалки финансови изгоди. Обаче, когато голямата Елена Исинбаева говори за големия спорт от терасата на апартамента си в Монако и увещава да се ходи на Олимпиадата, ако щете под бял, ако щете под парцален флаг, защото такъв бил смисълът на съществуването на спортиста, това звучи по-доста особен начин за редовия руснак от панелката в родния й Волгоград, който се смята за патриот. Звучи му все едно в името на парите и личния успех държавата, която не е само висок спорт, трябва да застане в стойка партер и да стои така, докато конкурентите и неприятелите й не благоволят да й кажат да стане. Това е твърде висока цена, за да бъдат задоволени амбициите на определена група от обществото. 

Независимо какво ще решат УАДА, МОК, другите световни спортни организации, Русия сега трябва да реши какво тя иска - да остане в съществуващата, доминирана от противниците й система и да изпълнява това, което й се нареди с цената на позор, унижения, разгром на спорта й, без гаранции, че след четири години всичко ще започне "на чисто". Или да поеме по път, в който националният престиж не е водещ, но пък и държавата, и гражданите й, любителите на спорта, не са заложници на злонамерени действия на свои и чужди. 

Вероятността за второто развитие на нещата обаче е слаба, защото президентът Владимир Путин, който през 2015 г. даде индулгенция за участието в летните игри в Рио де Жанейро, също защитава тезата, че чистите спортисти трябва да имат възможност да осъществят мечтата на живота си и дори каза, че някои от тях "са мои приятели". А да си приятел с президента никога и никъде не е било и не е без значение. Само дето, когато веднъж свикнеш да вървиш под бялото знаме, може да ти стане навик да го правиш не само по спортните подиуми. Боли само първия път. 

Случващото се сега с руския голям спорт изглежда е от онези ситуации, в които няма верен ход. Пак в съответствие с друга крилата фраза на Черномирдин: "Хотели как лучше, а получилось как всегда". "Искахме да стане по-добре, а стана както винаги става."