От дума на дума, та в... ДУМА
Пръв между първите кинаджии
/ брой: 247
Става дума за Захари Костов Жандов. Роден е на 1 октомври 1911 г. в Русе и е починал на 1 февруари 1998 г. в София. Син е на известната театрална актриса Елена Хранова и журналиста Коста Жандов. Следвал е математика и административни науки в Свободния университет, но любовта, страстта към киното така го привлича, че той хваща камерата и с течение на времето заснема близо двайсет филма, на пет от които е и сценарист... Както той казва по-късно: снимал съм само филми, в чиято тема съм бил влюбен!
Няма друг като него, който да е правил с еднаква страст документални и игрални филми. Неслучайно бай Яко Молхов пише за него: "Спомням си какво силно впечатление направи дебютът на Захари Жандов в документалното кино през 1947 година с филма "Хора сред облаците". Това беше един репортаж за хората от метеорологичните станции по високите върхове на планините, които измерват неспокойния пулс на времето. Като го гледахме, всички бяхме очаровани от черно-бялата поезия..."
И всички са били очаровани и от интелигентността на тези уж репортажи, в които личи класата на автора им. Това беше доказано и по-късно на международните фестивали, в които са награждавани няколко негови филма.
По-късно Захари Жандов става режисьор и на няколко игрални филма, в които личи закваската на документалиста, отнасящ се с изключително внимание към всяка снимка. Под негова режисура са излезли редица игрални филми. Като се започне от "Тревога" по пиесата на Орлин Василев, със сценарист Анжел Вагенщайн, и се продължи със "Септемврийци" (1954) на същия сценарист, "Земя" със сценарист Веселин Ханчев по повестта на Елин Пелин (1957), "Шибил" (1968) по Йордан Йовков и други.
Още с появата на "Тревога" Захари Жандов прави отрадно впечатление не само в България. Успоредно с това той заснема и редица филми, за които е трудно до се определи какви са, но са най-близо до документалните и най-точно е да ги определим като класика в своя жанр. Това са "Отвъд хоризонта" (1960), "Черната река" (1964), "Птици долитат" (1971), "Боянският майстор" (1981) и други.
Много артисти получават филмовото си кръщение при бай Захари. Ще спомена само няколко от тях: Ганчо Ганчев и Стефан Савов в "Тревога", Иван Братанов в "Септемврийци", Петър Слабаков и Доротея Тончева в "Шибил"...
Веднъж големият филмов теоретик Марсел Мартен проявил неблагоразумието да отбележи с ирония, че имаме само един вид сирене. Захари не му останал длъжен, като казал, че затова пък имаме триста хиляди народни песни... Не бих искал да съм на мястото на французина.
Спортист, планинар, скиор, подводничар, Захари Жандов е близък приятел на много български видни имена. Дружил е с Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Магда и Константин Петканови, Атанас и Любомир Далчеви, Любомир Пипков, Васил Казанджиев, Константин Илиев, Лазар Николов, Пенчо Георгиев, Илия Бешков и още други..
Понеже нямал син, третирал дъщеря си като момче. Говорели си на малко име. Тя била "обзаведена" с плавници и харпуни още по онова време. Това не й е пречило да обича модерния балет. А художникът Дари Икономов й подхвърлял: "Ей, Елено, твоят баща не се ли научи, че има момиче, не момче".
Още младеж Захари декларира, че ще прави филми само ако сюжетите им или съдържанието им го е прйвлякло с нещо. Може за нас, публиката, те да не означават много. Но обикновено той е намирал скритото им "имане"...
За малко от нашите кинорежисьори можем да кажем, че те са и добри кинодокументалисти. Захари в това отношение е образец на творец-професионалист, който се захваща с всяка работа, ако тя му е харесала.
След "Тревога" и "Септемврийци", след няколкото филма с камерни психологически сюжети като "Отвъд хоризонта" - филм по сценарий на Павел Вежинов, "Черната река" - по сценарий на Николай Тихолов, и "Птици долитат до нас" по Петър Славински, Жандов осъществява мечтата си да заснеме филма "Боянският майстор" по романа на Стоян Загорчинов "Празник в Бояна". В него той изразява своето разбиране за ролята на художника, дръзнал да създава реалистични образи. Заслужава да се отбележи и дързостта на Захари Жандов, който заснема цялостно, въпреки забраните, поклонението и погребението на цар Борис Трети...