По законите на джунглата

В последните дни на декември издигналият се от зарзаватчия до килимар сирийски лондончанин Рами Абдулрахман, едноличен собственик на Сирийската обсерватория за човешки права (СОПЧ), съобщи, че най-накрая руснаците и американците в Сирия са се сбили. При това буквално - с юмруци. 

От 2011 г. насам "обсерваторията" на Абдулрахман, която е разположена в двустаен апартамент, е основният източник на информация за случващото се в Сирия за западните медии, пречупена през гледната точка на въоръжената опозиция, която вече девета година все по-неуспешно воюва с правителство в Дамаск, въпреки помощта на арабски монархии от Залива, Турция и САЩ. 

Според разказа на СОПЧ, коментиран от руското министерство на отбраната като "примитивен фейк", на 25 декември в градчето Тел Тамер в северната провинция Хасака пристигнали американски войници, за да съберат информация от местните жители. Те обаче ги обвинили, че са ги предали, защото президентът Доналд Тръмп е наредил войските на САЩ да напуснат района. По същото време в Тел Тамер пристигнали и руски военни полицаи, които сега действат по линията на съприкосновение между кюрдските милиции и протурските сили, които навлязоха в региона през октомври по време на турската операция "Извор на мира". По версията на СОПЧ руските и американските войници влезли в пререкания, прераснали в ръкопашна схватка. 

И ако този инцидент се оказа измислица или поне силно преувеличение, то напълно реален бе случаят, станал два дни по-късно, на 27 декември, в селището Тал Самин. Разположената там американска база първоначално била напусната, но по-късно заради промяната на политиката на Тръмп по изтеглянето от Сирия, войниците решили да се върнат. Конвоят на САЩ обаче бил с няколко часа

изпреварен от руснаците

които издигнаха националния трикольор на мястото на американското знаме. Кадрите от събитието бяха широко тиражирани по руските медии. 

И двете случки са свидетелство за хаотичната и нервозна ситуация, която през последните три месец се създаде в Северна Сирия. На първо място Турция започна в средата на октомври операция "Извор на мира", насочена срещу кюрдските бойни групировки, които Анкара разглежда като заплаха за националната си сигурност. Това доведе до разместване на пластовете в тази част на Сирия. САЩ, изправени пред вероятността да влязат във военен сблъсък със съюзника си по НАТО, фактически изоставиха кюрдите, които бяха принудени да потърсят контакти с Дамаск и Русия, за да си гарантират защита срещу турската армия и сирийските й съюзници. Правителствената армия и руска военна полиция навлязоха в контролираните от кюрдите райони, а в същото време американците напускаха, сподирени от камъните на недоволните кюрди. Изправена пред тежко военнополитическо фиаско, администрацията на Тръмп реши да промени плановете си за изтегляне от Сирия, каквито имаше още от началото на мандата си и намери най-разбираемата за привържениците му от едрия бизнес формула. Нефтът. 

Американските войски отстъпиха от някои райони, но се прегрупираха по източния бряг на река Ефрат, където са 90% от петролните находища на Сирия. Новата версия за оставането на американските войски е, че те ще "пазят" нефта от "режима" в Дамаск, за да го използват за благото на сирийския народ. Това вероятно е една от най-наглите обосновки за интервенция в чужда държава през последните години. 

Към 1 януари сирийската армия контролира 

малко над 62% от територията 

на страната, а заедно с районите, където има съвместно присъствие с кюрдските "Сирийски демократични сили" - над 65%. Самите кюрди контролират предимно в Северна Сирия територия над 25% от общата за страната. Ислямистите, именуваните от западните медии по инерция като "бунтовници", държат контрол върху 11% от сирийската земя, основно в провинция Идлиб и малки части от провинциите Латакия, Алепо и Хасака. Тук влизат както териториите, където с помощта на Анкара са се настанили протурски сирийски ислямисти, така и един обширен участък на границата с Йордания, където САЩ имат незаконна база. "Ислямска държава" пък все още действа на около един процент от територията на Сирия, в пустинни области в близост до иракската и йорданската граница. 

Над 80% от населението живее под властта на правителството, по-голямата част от останалите 20 на сто са основно в джихадитския Идлиб. Така излиза, че те, американците, няма за кого да "пазят" нефта. Нито пък някой ги е молил за това. Става дума за нагло присвояване на чужда собственост, за плячкосване на чужда държава, за бандитизъм. Президентът Тръмп не го и крие. На 3 декември след среща с генералния секретар на НАТО държавният глава на САЩ заяви: "Нефтът е в нас и можем да правим с него каквото си искаме". По-рано той дори посочи нефтените гиганти "Шеврон" и "Ексон Мобайл" като възможни оператори със сирийския нефт. Компаниите обаче не коментираха този апел. 

Сенаторът от Републиканската партия Линдзи Греъм суфлира на 23 октомври на Тръмп: "Ние можем също така да използваме част от печалбата от петрола, за да платим за нашите военни усилия в Сирия." Т.е. да използват чуждото богатство, за да финансират незаконното си присъствие в чужда страна. Перфектна схема, само дето е крещящо нарушение на международното право. "Това не е само съмнителен правен ход, той изпраща послание до целия регион и по света, че Америка иска да открадне петрола", цитира "Ройтерс" Брус Ридел, бивш съветник по националната сигурност и старши сътрудник в "Бруукингс", предаде "Нюз.бг". Това мнение е допълнено от схващането на доцента от университета "Браун" Джеф Колган: "Идеята САЩ да "държат нефта" в ръцете на "Ексон Мобайл" или на друга американска компания 

е неморална и евентуално незаконна"

Вероятно и в Белия дом, и на Капитолия си дават сметка, че обосновката им за оставането на войските в Сирия е напълно лъжлива. Но те нямат голям избор, освен ако не искат да признаят провала на американската политика. Впрочем Тръмп го направи преди време, но собствената му партия и опозицията му вързаха ръцете и тук. Залогът от тяхна гледна точка е прекалено голям. Политическото поражение в Сирия може и вероятно ще повлече след себе си отстъпление и от други позиции в Близкия Изток и Източното Средиземноморие, при това частично в полза на Русия, стария нов архипротивник. 

Поради това САЩ се опитват, използвайки всякакви оправдания, най-вече за вътрешна консумация, да се закрепят още малко в региона. Конгресменът от Демократическата партия и кандидат за президент на САЩ през т.г. Тулси Габард говори точно за това в интервю за "Фокс нюз", като осъди действията на Тръмп: "Тези петролни ресурси всъщност принадлежат на сирийския народ и оставяйки войските в опасен регион да изпълнят такава задача, Тръмп ги позори и обезценява жертвите, които те и техните семейства правят."

САЩ все по-трудно удържат положението в региона. Бунтовете срещу присъствието им в Ирак, срещу безогледнато използване на сила, както и когато им скимне, са нагледно доказателство колко крехки в момента са позициите на американците. Другояче не може и да бъде. Те просто не знаят вече какво правят там. 

Ако целта им продължава да бъде свалянето на "режима на Асад", то тя е вече недостижима. Такава е още от септември 2015 г., когато Русия директно се намеси във войната срещу Сирия. Целта не е и разгром на терористите от "Ислямска държава". Те са вече победени и в Ирак, и в Сирия. Лидерът им Ал Багдади е мъртъв. Останалите в Идлиб терористи са успешно унищожавани от сирийските сили и руската авиация. Дамаск с руска помощ води конструктивни преговори с кюрдите. Изобщо ситуацията в Сирия успешно се решава, макар и бавно, и мъчно, в триъгълника Москва, Анкара, Техеран. Вашингтон просто се опитва да остане в играта, като използва единствено достъпния му в момента ресурс - силовия. И поради това действа по законите на джунглата, с правото на силния. Но е илюзия да смятат, че така ще постигнат нещо. 

През септември руската секция на Би Би Си представи книгата на бившия френски посланик в Дамаск Мишел Дюклю "Дългата сирийска нощ" ("La longue nuit syrienne"). В интервюто си за британската медия той казва, че войната в Сирия е нанесла тежък удар върху западния свят с неговите идеали и ценности. Сирийският конфликт, казва Дюкло, доведе до ръст на популизма в Европа и преразпределяне на силите в Близкия Изток. "На този етап поражението на Европа в Сирия е очевидно. Европейците почти не присъстват в региона, американците мечтаят да го напуснат, Путин държи в ръцете си бъдещето на конфликта заедно с Ердоган, Нетаняху и Иран", цитира Би Би Си книгата на френския дипломат. 

Свършеното е свършено, геополитическата партия в Сирия не може да бъде преиграна, както искат някои в САЩ, но тя ще бъде доиграна. Това ще отнеме още време, още ресурси и още човешки животи. 2020 г. едва ли ще бъде последната година на този конфликт. 

*Статията е писана дни преди извършеното от САЩ убийство на иранския генерал Касем Солеймани, което ще наложи своя отпечатък върху ситуацията в региона