По следите на невястата

"То точно така се прави, ама ако всички правят като вас, ние какво ще ядеме!" 

Мъжете със загорели лица, които коментират, са се подпрели край джиповете си с десен волан и не изглеждат много доволни, че губят няколко клиенти. "Нещастниците" са предпочели да се обливат в пот, да пъшкат и стенат по екопътеката към панорамната площадка "Орлово око", вместо да си платят на местните, които срещу заплащане с удоволствие ще ги освободят от мъките им и ще ги закарат "екстремно" до родопския връх Свети Илия, извисяващ се над село Ягодина.

Тази година, в условията на КОВИД-криза, планината се оказа по-подходящо за възстановяване на нервите място, отколкото морето, където, освен че е опасно пренаселено, хората взеха и екзотично да загарят "на маска". Ако изберете района на Смолян и Пампорово за 4-5-дневен отдих, няма да сбъркате. Мястото е добра отправна точка, при положение че имате автомобил, да посети няколко туристически дестинации, отдалечени на максимум час с кола. Сред тях са екопътеките "Невястата" и "Смолянска крепост", "Каньонът на водопадите", Смолянските езера с Орфеевите скали, пещерите Ягодинска и Дяволското гърло, връх Свети Илия, Роженските поляни с едноименната обсерватория. Списъкът не е пълен, но опитът показва, че за по-ограничено време и тези дестинации са предостатъчни, за да добиете емоции от красотата и магнетизма на Родопите, а и да свалите част от излишното си тегло. 

Най-близката до Пампорово дестинация е "Невястата" и "Смолянската крепост". Всъщност и двете екопътеки тръгват от едно място - горе-долу на средата на пътя между курорта и Смолян, и отправната точка е трудно да бъде подмината, но не и невъзможно за по-разсеяните туристи. Впрочем и да я подминете, най-лошото, което може да ви се случи, е да се спрете в някой смолянски ресторант, и пак няма да сбъркате. Но стига сме говорили за ядене, макар родопските вкусотии да заслужават отделен напоителен разказ. 

"Невястата" е не само името на екопътеката, но и на централна улица в Смолян, хотел в Пампорово, ресторанти. "Невястата" се нарича и скалата над котловината на река Черна, в която е разположен областният център. Една от разновидностите на легендата гласи, че от въпросната скала се е хвърлила една девойка, която не искала да става жена на турски големец. Пътеката е около километър, лека е, добре утъпкана, напълно подходяща за хора с наднормено тегло. От въпросната скала се разкрива великолепна и неповторима гледка към Смолян. Внимавайте да не си изпуснете телефона в пропастта. 

След като се върнете обратно по маршрута, поемете по другата екопътека, която води до "Калето" или "Смолянската крепост". Това военно укрепление датира от времето на византийския император Юстиниан I, известен не само с опитите си да възстанови Римската империя под властта на Константинопол, но и с жена си Теодора - куртизанката, станала светица. За нея Прокопий Кесарийски пише, че преди да срещне императора: "...продавала своята млада красота, служейки на занаята си с всички части на своето тяло." 

Екопътеката "Каньонът на водопадите" се намира в самия край на смолянската улица "Миньорска". От пътя до същинското начало на пътеката има разбит асфалтов път, който отнема около 20 минути ходене нагоре, зависи как ходите, разбира се. Предприемчиви люде ви предлагат срещу заплащане да ви откарат с кола или кон до началото на резервата "Сосковчето", където са въпросните двайсетина водопади на река Герзовска. Хубавото на екопътеката е, че има кръгов маршрут. Минава се за три часа, но маршрутът е тежък за хора тип "Карлсон, който живее на покрива", но без перка, и/или такива, които пият по една торба лекарства. Ако обаче сърцето ви издържи и главата не ви гръмне от високото кръвно, изживяването си заслужава.

По пътеката е преселено. Младо и старо се катери по стълбичките и мостчетата, пъшка, сумти, деца прескачат възрастни, подмятат се хапливи забележки. По едно време усещаш, че козирката на шапката ти е станала като улук, по който потта се стича и се излива като от чучурче по пътеката. Всеки метър обаче си заслужава. Водопадите, макар и не много големи, са изключително живописни. Препоръчително е да направите кръговия маршрут. Връщането по него е леко, а и няма да се бутате в тези, които се изкачват насреща ви. 

Село Ягодина с връх Свети Илия и Ягодинската пещера се намира на около час път от Пампорово. Пътят към Девин е прекрасно ремонтиран. Нечия художествена ръчица е написала на една от бетонните стени срещу каменопада знаменитата реплика от "Дами канят": "Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?" Пътят за Ягодина отбива наляво при девинския квартал Настан и продължава през ждрелото на река Буйновска. "Това, като го минеш, може направо да ти дават книжката", споделя по-късно на върха един мъж. 

Шосето е изключително живописно, но много тясно и натоварено от екскурзианти, а след разклона за пещерата става още по-тясно. Въпросът как ще се разминем, ако насреща излезе камион, е животрептящ. Местните, които се препитават с извозването на туристи с джипове до върха, те прехващат още от пътя. Ако обаче се откажете от услугите им, защото все пак върховете се изкачват, а не те качват на тях, то, когато стигнете центъра на Ягодина, продължете пеша покрай джамията и училището, през ливадите над селото и боровата гора. И ако не получите инфаркт, ще се изкачите на по-равно място, откъдето някак си все ще додрапате до върха, като пътьом гълтате прахоляка от задминаващите ви джипове с клатушкащи се в тях "щастливци". Струва си. 

От наблюдателната площадка "Орлово око" се открива незабравима панорама към Буйновското ждрело, околните баири и села. Снимките от надвесеното над пропастта мостче тип "Леонардо зад Кейт на носа на "Титаник" са задължителни, при положение, че ви стиска. Обратното спускане е дълго, но приятно, защото внезапно свършва в ресторанта на близкия хотел, където готвачите имат лека ръка и чиниите се огъват от тежестта на порциите. Доказано е, че комбинацията от картофи и месо върши чудодейни неща с изморените пътешественици. 

Снимки авторът

Скалата "Невястата" над Смолян

Един от двайсетината водопада в "Каньона на водопадите"

Пътят към село Ягодина е изпитание за водачите

Изкачващите пеша връх Свети Илия често дишат прахоляка на преминаващите джипове