Пианистката путинист
/ брой: 79
Юлия Ал-Хаким
И така - демократичната общност, ходещите мозъци на нацията, ангелите на хуманизма, висшите маниери и културната извисеност си имат нов враг: коварната пианистка Валентина Лисица, която имаше концерт у нас.
Каква ли болка представлява за изтънчените им души и гурме-съвестите им да слушат как една музикантка интерпретира Рахманинов по кремълска методология. Подозирам, че не могат да спят, а някои от тях, о ужас на ужасите, дори вероятно не успяват да дочетат "Времеубежище" на гения Георги Господинов, заради тези коварни пропагандни ноти...
Трагедия!
Сега сериозно - опитах се да прочета някакво нормално мнение за Лисица. Не открих. Но Георги Лозанов - да влязат санитарите!, е написал тежък и разтърсващ текст. Лисица, казва той, се е прочула със своята реч на омраза към украинците. Поддържала руската спецоперация. Позволявала си политически изявления. Пианистът и путинистът били двете страни на публичния й образ...
Някъде тук престанах да чета, защото животът е твърде кратък, за да си причинявам подобно интелектуално страдание.
Лисица си позволявала реч на омразата към украинците.
Имам една новина - тя е украинка.
Няма ли право да оценява собствената си държава и народ? Ако това е реч на омразата, всички български фейсбук-инфлуенсъри трябва да бъдат осъдени за реч на омразата към българите. То не бяха изригвания за селяците, танцуванията на хора, топванията в ледена вода на Йордановден. В произволна статия на Евгений Дайнов има повече език на омразата от всички изявления на Лисица.
Но тук има и нещо друго. Започнах да следвам Лисица в туитър още от 2014 година, когато през нейния профил Недоукраинка, тя започна гневно да разкрива истината за това, което се случва в Украйна.
Защо Недоукраинка?
Ами защото тогавашния премиер Арсений Яценюк нарече жителите на Донбас и Луганск "недочеловеками". Тоест - подчовеци. Старият нацистки термин, който изплува като официална политика на новите власти.
И украинката Лисица от първия миг разбра какво готвят на страната й нейните "сънародници". Така че георгилозановците у нас ще имат да вземат. У Лисица има повече интелектуална смелост и кураж, отколкото тяхната колективна общност някога ще притежава. Тя е човек, който се бори за страната и то от първите дни. Когато нашите съвести бяха слепи за всичко, което се случваше.
Толкова ми е писнало от тези комсомолски секретари и натегачи, че съм готова да вдигна паметник на Лисица.
Дори самото й присъствие у нас за пореден път осветли, че т.нар. "интелектуален елит" е пародия. То заради това вече и никой не ги взима на сериозно.