Пана от прежда лекуват душите

Иринка Радева е от Велико Търново, учила е българска филология в местния университет. Но сега се занимава с изработка на нестандартни пана - прави на ръка стенни картини от прежда с най-разнообразна тематика. Измисля оригинални форми на произведенията си, използва ярки цветове и различни видове конци. Според направеното от самата Иринка проучване подобни творби създава само тя - при това не само в родния й град, но и на територията на цяла България.
Майсторката има голямо желание да популяризира прекрасното си хоби, което в днешни времена на криза може да се нарече и професия. Иска да покаже красотата на този вид стенни картини от вълнена прежда на възможно най-голям кръг от хора. И може да се каже, че успява да го стори на доста високо ниво - Иринка има клиенти от Англия, Дания и Холандия, както и запитвания от други страни.

Все повече ценители на нейното майсторство разбират за паната й от приятели и си ги поръчват от чужбина. Въпреки това обаче в България този вид изкуство не е разпространен, кахъри се Иринка. Тя смята, че с чудните си произведения може да предизвика и по-голям интерес към града си - да се знае от всички, че те се правят единствено във Велико Търново. От друга страна, се надява, че хобито й има шанс да създаде положителен ефект и върху репутацията на цяла България, тъй като чужденците, които са си поръчали такива пана от прежда, изказват възхищението си, споменавайки и родното място на Иринка.
Понякога изработването на стенните картини тя нарича хоби, макар че не го чувства като такова. По-скоро търси някаква връзка и контакт с природата. Защото, както споделя самата Иринка, когато създава паната си от прежда, тя се разтоварва от страхотното напрежение, което ни заобикаля. Зарежда се от цветовете с енергия и се чувства много променена - в положителна насока.
Хрумването да се отдаде на това чудесно занимание се появява у Иринка преди време, когато работи 10 години в бившия СССР. Много интересен й се сторил фактът, че хората там си купуват скъпи персийски килими и ги закачат по стените. На въпроса на Иринка защо го правят, руснаците се смеели, но й дали много ясно и разбираемо обяснение. Първо, те са броили много пари за килимите и сърце не им дава да стъпват по тях. Другият аргумент бил, че просто така им харесва. Иринка приема тези разсъждения, въпреки че й се струват доста нестандартни.
Когато се прибира в България, решава и тя да пробва да закачи килим на стената. Всички обаче й казват, че това не е редно. Иринка си спомня как е ходила на гости у нейни близки, които си били купили килим, подобен на тези, които е виждала в СССР. "У нас също беше модерно. Аз се засмях и им казах, че не мога да стъпвам върху парите им. Тогава те така и не успяха да разберат хумора ми", споделя търновката. Така историята с килимите приключва, но само донякъде...
През това време намирането на работа става голям проблем и жената отива в Домашния социален патронаж като санитарка.
Майката на Иринка - Стефка Денева, от много време се занимавала с плетене на мильота на една кука. Това за нея наистина е хоби. Има много различни размери и модели. Съвсем импулсивно на Иринка й хрумва да пробва да вплете нещо в едно от мильотата, което й се сторило, че сякаш изглежда недовършено. Нарязва си конци от някакво кълбо, взема куката и много бързо и лесно започва да вмъква различни шарении. Тогава нямаше много голям избор на цветове, а те са в основата на това изкуство, спомня си Иринка. Но тя пробва с прежда от естествена вълна, като в началото разполага само с три цвята - бяло, кафяво и меланж. В крайна сметка вижда, че се получава нещо нестандартно, но същевременно хубаво, интересно, макар и безсмислено. Това обаче не обезкуражава Иринка, а напротив, кара я да започне да търси по-особени и ярки прежди. Така, полека-лека събира доста разнообразна галерия от цветове.
Майсторката твърди, че нито едно от паната си не прави по предварително начертани скици и модели. Самите цветове й подсказват как да ги комбинира. Единственото условие е дебелината им да е еднаква, иначе става грубичко.
Иринка толкова е увлечена по създаването на картини от прежда, че не може със сигурност да каже дали възприема заниманието си като хоби. "За самата мен е своеобразен вид изкуство. Някои няма да го приемат насериозно, но мисля, че цветовете могат да въздействат на настроението на хората, да говорят и да успокояват. Е, разбира се, не всеки успява да го усети. Убедена съм обаче, че това изкуство може да се използва като арт терапия и да лекува душите на хората. Живеем в страшно изнервен свят, труден и много сложен. Често пъти ни липсва най-важното - спокойствието, душевният мир. Лично мен изработването на пана страшно много ме променя, зарежда ме с енергия. По някакъв необичаен начин релаксирам, докато ги правя", откровена е Иринка.
За творбите си тя избира предимно топли цветове. Казва, че с душата си усеща кои точно да използва. Размерите на картините от прежда са различни, зависят от основата, върху която твори майсторката. Много от паната са нестандартни - има триъгълни, трапецовидни, правоъгълни. "Мой познат ги свърза с пирамидата, чиито очертания също действат положително на човешкото тяло", допълва Иринка.
Изработването на картините става бързо, стига тя да има свободно време. Някои от тях прави за два-три часа, други й отнемат малко повече. Но майсторката не се уморява, напротив, по този начин се разтоварва, мозъкът й си почива. Фигури на животни и портрети Иринка се въздържа да "рисува". "То е малко по-сложно за изпълнение. Трябва да се скицира предварително фигурата, за да могат да се получат размерите. Също трябва предварително да се обмисли дължината на преждата", разсъждава майсторката.
Нейни приятели в чужбина са запознати с особените й творения. Когато се връщат за кратко в България, те решават да пробват да изнесат стенните картини извън страната. Иринка им дава пана с различни модели - две кукерски маски, един малък "Звук и светлина" на Царевец и няколко с преливащи цветове. Но с бизнеса в чужбина така и не се получава. Засега. Майсторката буквално подарява произведенията си.
"Не всеки може да разбере това изкуство. Да вземем една картина. Гледат я 20 човека - 10 може да я харесат, а останалите не. Това, разбира се, не означава, че картината не е хубава. Напротив. Трябва да вникнеш в нея, за да я разбереш", разсъждава Иринка.
Освен създаването на нестандартни пана от прежда тя има и друга слабост - пише стихове и проза. Все още не ги е публикувала в книга, но е започнала да я подготвя. Иринка споделя, че преди 5 години си купила къща в прочутото с минералните си лековити води село Обединение, община Полски Тръмбеш. "Това е родното място на незабравимата Мита Стойчева. Всяка година там правят фолклорен фестивал, посветен на нея. Имам големи планове за това село. То има бъдеще", убедена е жената. Пред къщата си тя направила разкошна градина с прекрасни цветя, на които много се радва.
В момента Иринка е в "малък застой", както самата тя казва. Но все пак е решила, като захладнее да започне да прави различни кукерски маски и народни български носии. Досега не е имала тематични поръчки за стенните си картини от прежда. Просто чака един ден някой да звънне и да й каже да се захваща за работа. Вярва искрено, че и това ще стане...