Пакет от (не)решими проблеми

Формално той няма нищо общо с Русия и "Газпром". Реално е насочен срещу тях. Теоретично той трябва да направи живота на европейските потребители на газ и електричество по-лесен. На практика той раздели за пореден път страните от Европейския съюз и вероятно ще доведе до увеличаване на цените на енергоносителите в средносрочна перспектива.
"Той" е Третият енергиен пакет на Европейския съюз - план за либерализация на европейския енергиен пазар, приет от Европарламента през април м. г., който трябва да влезе окончателно в действие в следващите две години.
Вероятно сте обърнали внимание, че по време на съботната пресконференция на българския и руския премиер Бойко Борисов и Владимир Путин руски журналист зададе въпрос за влиянието на Третия енергиен пакет върху проекта за газопровода "Южен поток". Руският министър-председател не изключи възможността прилагането на енергийния пакет да доведе до покачване на цените на газа и електроенергията за крайните потребители, а също и до стагнация в развитието на енергийната инфраструктура.

На 29 октомври Полша и Русия се споразумяха за доставките на руски газ до 2037 година по газопровода "Ямал-Европа", което доведе до обтягане на отношенията между Варшава и комисаря Йотингер

"Това означава, че ще има инфраструктурни ограничения за доставката на енергийни суровини на европейския пазар. А в условията на ограничени доставки енергийните суровини ще държат високи цени", добави Путин на пресконференцията в София.
Така нареченият Трети енергиен пакет определя, че компаниите, които продават газ и електричество, не могат да притежават транспортните мрежи за техния пренос (газопроводи и електропроводи), тъй като това води до изкуствено повишаване на цените. Това е благовидният предлог, под който се въвежда тази законодателна мярка. Твърди се, че така ще бъде облекчен животът на малките компании - доставчици на газ и електричество, а следователно и ще се повиши конкуренцията в сектора, и това ще доведе до понижаване на крайните цени. Дали обаче това наистина е така?
Когато преди две години проектът за ново енергийно законодателство беше още в начална фаза на обсъждане, той предвиждаше големите енергийни дружества RWE и EON да разпродадат своите разпределителни мрежи. Това предложение раздели Евросъюза - Германия и Франция се обявиха против, защитиха големите си регионални енергийни монополи, евробюрократите претърпяха поражение (което нямаше да е последното) и в резултат беше намерен компромис - разпределителните мрежи могат да останат в собственост на продавача на електроенергия, но под наблюдението на независим регулатор. Което не променя кой знае колко нещата в сравнение с преди приемането на Третия енергиен пакет.
По отношение на доставките на газ енергийният пакет предвижда, че газопроводите и подземните газови хранилища трябва да бъдат или продадени, или предадени под контрола на независим оператор, който да се занимава с развитието на инфраструктурата и да допуска към нея други доставчици на газ. Образно казано, ако вземем за пример нашия участък на "Южен поток", нещата, по замисъла на Брюксел, трябва да изглеждат така: "Газпром" и Българският енергиен холдинг (БЕХ) изграждат газопровода за тяхна сметка, след което пристигат претеници от Брюксел, които обясняват, че съвместното дружество между "Газпром" и БЕХ трябва или да продаде тръбата на трето лице, или тя да остане формално негова собственост, но управлението на участъка да бъде поверено отново на трета страна, която да я експлоатира и да допуска до нея други доставчици на синьо гориво. Например любимите на посланик Джеймс Уорлик компании за добив на шистов газ. Пита се, коя е тази компания, която ще се съгласи при такива условия да инвестира огромни средства в подобен проект, над който ще загуби контрола, и ще се превърне в изпълнител на чужди инвестиционни решения?
Наскоро зам.-председателят на "Газпром" и ръководител на "Газпром експорт" Александър Медведев коментира в интервю, публикувано на корпоративния сайт, че Третият енергиен пакет издига своеобразна Велика китайска стена между продавача на газ и инфраструктурата за неговия пренос. По думите му пазарната практика показвала, че най-заинтересовани в развитието на газовата инфраструктура са именно големите компании-доставчици, защото тези проекти са много скъпи, инвестициите се възвръщат много бавно и поради това не са интересни за обикновените инвеститори.  Поради това реализацията на Третия енергиен пакет може да доведе до недоинвестиране в европейската газова мрежа, смята Медведев.
"Без възможност за получаване на разумен доход за времето на работа на газопровода, без възможност реално да се влияе върху неговата работа доставчиците няма да правят подобни големи инвестиции и ще започнат да търсят по-изгодни пазари и проекти", коментира зам.-шефът на "Газпром".
Но загубата на контрол не е най-лошото. Големите компании винаги могат да намерят начин да контролират "независия" контрольор. Истинската опасност, за която говори и Путин, е, че една подобна система за либерализация на газовия пазар всъщност може да доведе до обратния на търсения ефект, а именно до повишаване на цените. Причината е, че в момента "Газпром" доставя синьо гориво по дългосрочни договори. Една от целите на Третия енергиен пакет е именно ликвидирането на този тип договори, като вносителите предполагат, че това ще ограничи т. нар. енергийна зависимост от Русия.
Александър Медведев признава, че при новите правила дългосрочните договори стават излишни от гледна точка на потребителите. Но той обръща внимание, че без дългосрочни договори обемите от газ, които постъпват на пазара, започват силно за зависят от привлекателността на цената за продавачите.
"Ако цените са високи, ще има газ. Ако цената е ниска, то обемите могат да отидат към по-привлекателни пазари или да бъдат задържани до по-добри времена. Следователно надеждността на осигуряването на Европа ще се определя от конкуренцията с другите глобални газови пазари, преди всичко азиатските", коментира Медведев.
Преведено на потребителски език, това означава следното - газът ще отиде при този, който предлага по-изгодни условия за неговото купуване. Ако на азитските пазари цената е по-висока и местните потребители не възразяват срещу дългосрочните договори, то газът ще отиде при тях (в момента Русия вече се застрахова, като се занимава точно с това - строи газопровод към Китай и преговаря за същото с Южна Корея).
Теоретично е възможно при определени обстоятелства това да предизвика изкуствен дефицит на Стария континент, което от своя страна да доведе до естествено покачване на цените. И тогава либерализацията на пазара ще има тежки социални последствия за потребителите. Впрочем това е нещо, с което ние в България сме вече добре запознати.
Третият енергиен пакет е реална заплаха за проекта "Южен поток". Независимо че последствията за ЕС могат да бъдат тежки, не бива да се подценява желанието на евробюрократите да използват политически методи, облечени в законодателна форма, за да успокоят истинските и мнимите си страхове от Русия. Не напразно Бойко Борисов на няколко пъти спомена в събота името на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер и обстоятелството, че е разговарял с него по повод подписването на споразумението с "Газпром" за съвместно предприятие, което да управлява българския участък на "Южен поток". При добро желание и в нужния момент Еврокомисията може да окаже натиск върху България, за да бъдат лишени "Газпром" и БЕХ от контрол върху тръбата. А българските правителства са доказали, че много лесно се поддават на подобен натиск.
Нещо повече. Йотингер вече има негативен опит в подобна ситуация. Само преди няколко дни, на 29 октомври, Полша и Русия се споразумяха за доставките на руски газ до 2037 година по газопровода "Ямал-Европа". Това е точно този дългосрочен договор, срещу който се противопоставят Йотингер и компания. Собственик на "Ямал-Европа" е съвместното полско-руско предприятие EuRoPol Gaz, в което по 48% имат участие "Газпром" и полската държавна газова компания PGNIG. Другите 4% са собственост на фирма, която също е съвместна между двете компании. По новите правила Полша, първо, не би следвало да сключва дългосрочен договор и, второ, EuRoPol Gaz не трябва да управлява газопровода. Всъщност договорът за "Ямал-Европа" беше пробният камък на Третия енергиен пакет и при това действието се развиваше в държава, която, меко казано, има сложни отношения с Москва. Седмици преди подписването вестник "Ню Йорк таймс" излезе със статия, озаглавена "Европа се опитва да блокира полския газов договор". В нея ръководителят на създадения от Джордж Сорос изследователски фонд "Стефан Батори" Александър Смолар коментира: "Русия използва Полша като прецедент и наблюдава дали ще успее да заобиколи законодателството на ЕС. Сега въпросът е в това кой ще мигне пръв." Тъй като договорът е вече факт, вероятно г-н Смолар е получил отговор на своя въпрос.
Парадоксалното е, че страната, която от мнозина наблюдатели е сочена за англосаксонско "острие", насочено срещу Русия, прояви неочакван прагматизъм и сключи договор, който й осигурява стабилни доставки на газ на стабилни цени, вместо да се доверява на фантазиите за добив на шистов газ и на надеждите, че вносът на втечнен газ от Катар може да намали зависимостта от "Газпром". Полша предпочете добруването на потребителите си, вместо да се остави на пазарната стихия, както препоръчваше Еврокомисията. Това доведе до обтягане на отношенията с комисаря Йотингер, който дори не беше поканен да присъства на подписването на договора с руснаците. Така че г-н еврокомисарят определено има да си връща за това, че първият опит за прилагане на Третия енергиен пакет завърши с конфуз.
България обаче не е Полша. На нас не ни е известно до момента, които и да било управляващи да са имали обтегнати отношения с някой еврокомисар или еврочиновник в опит да защитят националните интереси. В този смисъл голяма въпросителна тегне над проекта "Южен поток", в случай че Еврокомисията реши да се заеме сериозно с прилагането на новите си правила върху него. Както е съмнително, ако съдим по досегашния опит, каква съпротива на еврочиновниците могат да окажат българските управляващи, а и опозицията. Но от примера на Полша е видно, че когато стане дума действително за национални интереси и когато има воля те да бъдат отстоявани, т.нар. европейското единство е първата жертва, а евробюрократите подвиват опашки.
И един последен щрих, който допълва картината. В момента руската и германската страна са в довършителна фаза на проекта "Северен поток" - газопровод от Русия до Германия по дъното на Балтийско море. Любопитното е, че Еврокомисията изобщо не си и отваря устата за съответствието на този проект на Третия енергиен пакет. Отговорът е прост. В договора за него има специална клауза, който не позволява този скъп и важен проект да бъде предаден за управление на трети лица. Все пак в него думата има Германия. Но това е много показателно докъде се простира влиянието на ЕК и законодателните инициативи на ЕС. С други думи, както са го казали древните римляни: "Това, което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика".