Още едно лято с Митьо Очите

Грижата на партията и правителството журналистите да не останат без "горещи" теми през иначе дъждовното лято е похвална. Не че се оплакваме, но поне да сменят водещите персонажи от време на време. И тази година, както и предната, и най-вече по-предната Митьо Очите е хит по телевизионните екрани и това взе малко да омръзва. През 2016 г. бяхме подробно, буквално на кръгъл час, осведомявани за състоянието на ранения Димитър Желязков, през 2017 г. ни занимаваха с лечението на Желязков в чужбина, а сега ни занимават с разбиването на организираната престъпна група, на която уж той бил тартор. Вероятно в близките дни ще се пише как "Остават пет дена, три дена, докато Турция ни предаде Митьо Очите" и после: "Ето го, уважаеми зрители, Митьо влиза през Капитан Андреево".
Каква е вероятността обаче после Желязков да излезе от българския арест? Ако съдим по досегашната му "творческа" биография - много голяма. Както и на антуража му. Защото, както вече отбелязаха колеги журналисти, тая сцена с Митьо Очите и разбиването на поредната бургаска група за наркотрафик, рекет, побоища, кражби и заплахи се повтаря всяка година, все по едно и също време. И това плаши. Тъй като показва, че държавните органи не могат да намерят трайно решение.
Как иначе да си обясним, че едни и същи хора фигурират в полицейските сводки и съдебните дела години наред, с едни и същи обвинения. Не може ли поне веднъж да се приключи с тези групировки, с "добре облечените бизнесмени" с прякори, да се арестуват, да се осъдят и с делата им да се занимава управата на някой затвор. Поне едно лято да не ни занимават с приключенията на Митьо Очите или някой друг с интересн прякор. Засега това не се случва и докато не се случи, съмненията, че сме свидетели на представление, което цели помпане на рейтинг в нужния момент, а не реална борба с престъпността, няма да се разнесат. Най-вече подозренията ще останат поради твърдата убеденост на гражданството, че дългогодишната дейност на "добре облечените бизнесмени", макар че Митьо го хванаха по къси гащи, е възможна само с покровителството на властите и по никакъв друг начин. Тук трябва да отговаря сегашният ни, буквално борчески, министър-председател. Защото той сигурно още като главен секретар на МВР се е борил с групата на Димитър Желязков и все не може да се пребори. Защо бе, г-н министър-председателю? Преди ти пречеше съдът, а сега, като си от девет години на власт, кой ти пречи да се пребориш с мафията?
Фактът, че покрай Желязков излязоха и бивш депутат, и общински съветник, изобщо не е изненадващ. Той дори е задължителен за жанра. Разбира се, БСП ще понесе удари заради това, че общинар от нейната листа е замесен в общи дела с Очите. Това е неизбежно, политическите противници на партията няма да пропуснат този момент. Точно заради това е необходима безкомпромисна реакция. Независимо от това дали БСП ще има група в Общинския съвет в Бургас, независимо от възможните имиджови загуби. Друг път няма, ако опозицията иска да бъде алтернатива на режима, който ни управлява.
Няма какво да се заблуждаваме. Такива случаи има сигурно във всички общински съвети, на всякакви нива, от всички партии, и не само в местната власт. То заради това България е бедно и корумпирано място. Но трябва да се започне отнякъде, например от един Бенчо, защото иначе нищо от това, което правим, пишем, предлагаме, морализаторстваме, просто няма да има смисъл.