Обърнат свят
/ брой: 220
Някога Оня Гошо създаде "БЗНС "Никола Петков" в СДС". И когато сините го прогониха, се получи "БЗНС "Никола Петков" в СДС" извън СДС. Сега Трифонов замина с Борисов на презокеанско турне. Не заедно, а по едно и също време. А тук остана "Шоуто на Слави" без Слави. Но не само затова светът е обърнат. Гостуващият в предаването Сашо Диков направи управлението и повечето министри за пет стотинки. Добре де, учудиха се сценаристите, при толкова критика продължаваш ли да си фен на премиера? Да, изохка в типичния си стил Диков, но вече съм много притеснен фен. Ако времето на предаването не беше свършило, сигурно щяхме да разберем, че той всъщност е фен на надеждата си най-после нещо в страната ни да се подобри, а Борисов просто е човекът, който в момента я олицетворява.
В този миг оттатък Океана заради забавянето на превода министър-председателят започна два пъти първата си реч от трибуната на ООН. Това нямаше как да смути лидера на правителство, което връща по два-три пъти дори задържаните, докато камерите на "нашата полиция" филмират в най-пълна степен драматизма на арестите. По-важно обаче е прозрението на премиера, че живеем в обърнат свят, който се нуждае от промяна. Прозвуча класически, почти като, а може би и по-добре от Марксовото: "Досега философите само по различен начин са обяснявали света, въпросът е той да бъде променен!"
На срещата с българската общност в Ню Йорк, от която някои запомниха само немалкото хумористични моменти, Борисов приземи на наша почва тезата си. "Бих дал много примери защо България е на този хал - каза той. - Какво най-напред беше приватизирано или в какво се изразяват най-много чуждите инвестиции? В ЕРП-тата, където всъщност стоиш на електромера на човека, във ВИК-тата, където му стоиш на водомера, в мобилните оператори, където му стоиш на телефона, в моловете, където му стоиш на чантата за пазар..." Вместо да продължи, изброяването свърши внезапно, и то не заради изчерпване на времето. А може би, защото щеше да стигне до някоя далечно-близка банка, която ти стои на винетките, на глобите от КАТ и на какви ли не още вземания-давания. И до един премиер, който ти стои на надеждата, че най-сетне нещо у нас ще тръгне към по-добро.
Този нашенски порив към "продавача на надежда", както би казал Джани Родари, не е от вчера. Достатъчно е да си спомним масовите тежнения към Костов и бившия цар, залитанията към Жорж Ганчев и Волен Сидеров и към кого ли още не. Редуват се еуфория при гласуването, силна подкрепа за първите действия, последвани постепенно от всеобхватно разочарование, стигащо чак до люти клетви, че "и този ни излъга". И търсене на нов продавач.
Заедно с първата година на сегашното управление си отиде и бурното му одобрение. Феновете му все още са налице, но мислещите сред тях вече са доста притеснени. И въпреки това продължават да го поддържат. Не защото нещо реално се подобрява, а тъй като надеждата умира ако не последна, то поне след онези, към които е била насочена. А признаци за скорошно фиаско на Борисов сякаш няма.
И как да има, като другите партии предпочитат да не променят нищо. Иска им се да бъдат харесани отново, но такива, каквито са били някога - преди пет, десет или повече години. Някои от тях заприличват на Костов, който след падането си от власт заяви, че не той ще отиде при народа, а народът трябва да разбере, че е бил прав, и да се върне при него. И като черен обелиск застана в очакване. В резултат на което сега и на половин дузина депутати пърха от щастие.
Други партии променят по нещичко в онова, което никой не чете - програми, концепции, платформи, позиции, сменят и по някое лице в периферията, но центърът не само остава почти неизменен, а и, което е още по-зле, в плен на илюзията, че отново ще бъде заобичан. Стига етюдът по напомнянето "какво е сега, пък какво беше преди" да бъде майсторски изигран. Вместо да се озъртат за нов продавач на надежди, тези формации преобличат стария. Или лустросват самите надежди. Та феновете на Борисов може и да са притеснени, но не виждат другиго, към когото да преадресират очакванията си. И си остават при стария продавач на надежди, колкото и да ги удря в сметките. Тъкмо поради това на тази ситуация въобще не й се вижда краят.
С подобен песимизъм са белязани и двете, запомнящи се от последните дни, публикации на бившите депутати д-р Николай Михайлов и Димитър Луджев. Любопитно е, че десни автори търсят изход от сегашното дясно управление. Много ми се иска подобни задълбочени анализи да направи някой отляво, но този ден май няма да дойде скоро. Какво да се прави - обърнат свят!
Други публикации от автора на: www.ivoatanasov.info