"Някои стратегически работи" в Черно море

Много хора възприеха несериозно и дори подигравателно фриволната покана на министър-председателя Бойко Борисов към посланика на САЩ Херо Мустафа по време на инспекцията им на строежа на газовата връзка с Гърция: "Херо, може четвъртък-петък да пием по едно кафе и да си обсъдиме някои стратегически работи." 

Това се случи на 11 ноември. Три дни по-рано - на 8 ноември, Белият дом пусна кратко прессъобщение за предстоящата на 25 ноември визита на българския премиер във Вашингтон. В него се изброяват въпросите, които американският президент "очаква да бъдат обсъдени". Сред тях на първо място се оказва, че са въпроси от сферата на сигурността и "особено за гарантиране на стабилността на Черноморския регион". Разбира се, Тръмп очаквал да обсъди с Борисов и енергийната диверсификация и, има си хас, борбата със "зловредните влияния, застрашаващи суверенитета на България". Под последното очевидно става дума за борбата с руското влияние в България, което вече се изразява в преследване на русофилски настроените граждани. 

Що се отнася до енергийните проекти, тук нещата бяха обяснени на българската публика от официалния душеприказчик на американците в България - председателя на Евроатлантическия център за сигурност Цветан Цветанов. Натиреният със скандал от ГЕРБ бивш втори човек в партия, сега е зает да громи бившия си началник от правоверни атлантически позиции, като в последното му интервю за Би Ти Ви обърна внимание, че в последните месеци България увеличила зависимостта си от Русия в енергийната сфера. Цветанов очевидно имаше предвид подписаните договори със саудитската компания "Аркад" за изграждането на българския участък от "Турски поток", както и откриването на 11-километровата отсечка, която свързва турската част на въпросния газопровод с българската газопреносна мрежа, откъдето през 2020 г. ще получаваме доставките от руско синьо гориво. 

Макар енергийната сигурност на страната да е от ключово значение за нейното развитие и както показва досегашната практика - работата срещу Русия винаги е излизала през носа на България в тази сфера, има нещо 

доста по-притеснително 

от евентуалните американски искания за спирането на "Турски поток" през българска територия. Това е включването на страната ни в американските планове за противодействие на Русия в Черно море и създаването на зони на напрежение по руските граници. Все "стратегически работи".

България, по народопсихологически и исторически причини, не е сред държавите от "първата лига" на русофобите, където начело са зачислени Полша с трите прибалтийски републики, че и Румъния. Нашата страна обаче заема твърде важно геостратегическо място, за да остане подмината от натиска да се включи в още една "коалиция на желаещите". Впрочем бившият помощник-държавен секретар Виктория Нюланд през 2015 г. вече определи шест държави от НАТО са "по фронтовата линия на свободата", в контекста на реч за създаването на командни пунктове на Алианса като реакция срещу Русия. Тогава тя не ги изброи, но в България бе създаден такъв център, каквито впрочем има и в другите страни от военния блок. 

Кой знае дали не е и съвпадение, но една от темите на разговора на Борисов с Тръмп бе обект на изследване от небезизвестния американски център за анализи "Ранд Корпорейшън". В този документ, чийто адресат са политическите кръгове, става дума основно за черноморската стратегия на САЩ и НАТО срещу Русия. Неправителствените анализатори препоръчват сред военните средства за възпиране на Русия да бъдат и разполагането на съвременни системи за противовъздушна отбрана в България и Румъния, както и брегови ракетни системи за противокорабна борба. 

Пак сигурно е съвпадение, но миналата седмица по време на дискусия, организирана от НПО-то "Атлантически съвет", о.р. ген. Съби Събев държа реч в унисон с горните "съвпадения": 

"Не можем да бъдем пацифисти

защото Русия не се държи пацифистки... Русия се самопозиционира като заплаха, макар да твърди обратното... Стара максима е, че Русия разбира само езика на силата". 

След което ген. Събев предложи в рамките на колективната отбрана на НАТО България да поиска от разполагането на многонационални сили на своя територия, също и брегови ракетни средства с далекобойност поне до Крим, както и противовъздушна отбрана. Все неща, които ги пише в анализа на "Ранд Корпорейшън".

Излишно е да коментираме, че по-нататъшното въвличане на България в действия срещу Русия и вдигането на градуса на напрежението в региона няма да се отрази добре на българо-руските отношения и на започнатите съвместни начинания. Което, изглежда, е и целта на задачата. Досега Борисов лавираше, както умее, и отби, или поне така ни се струваше, атаките за съвместни военни флотилии с други държави в Черно море. Реализацията на тази идея всъщност би било скрито заобикаляне на конвенцията от Монтрьо и би размила отговорността при хипотетичен военен инцидент с руски бойни кораби.  

Нямаме представа какво точно ще иска от българския премиер американският президент във връзка със "стабилността в Черноморския регион". Но каквото и да бъде, то ще бъде свързано с американския, а не българския интерес, а те далеч не съвпадат. През последните години САЩ не са вече онзи така рекламиран през 90-те години износител на сигурност. Обратното. Те носят голяма част от отговорността за преврата в Украйна от 2014 г., довел след себе си сецесията на Крим и гражданската война в Донбас. Те носят пряка отговорност за унищожаването на Либия, за разпалването на войната в Сирия и последвалите дестабилизиращи вълни от мигранти към Европа. 

САЩ са и 

основният изгодополучател 

от напрежението между Украйна и Русия. Те реанимираха НАТО, макар френският президент Еманюел Макрон да констатира наскоро "мозъчната смърт" на Алианса, и сега продават оръжията си на "уплашените" европейци, които са обявени за жертва на "руската агресия". При това американците остават някак си встрани от вършенето на черната работа. Искат други да бъдат на острието на атаката срещу геополитическия им противник, а те отстрани да бъдат само бенефициенти. 

"Даваме оръжие на украинците да воюват с Русия", каза откровено тези дни държавният секретар Майк Помпео и така потвърди черната шега, че САЩ ще воюват с Русия до последния украинец. Едва ли съществуват разумни аргументи, поради които България би трябвало да бъде тъпкана с американски бази и оръжия, насочени срещу Русия, да бъде дразнител за Русия и при това да спира развитието на двустранните икономически отношения в името на търговския интерес на САЩ. 

Нямаме нужда от това. Америка не ни пази. Няма от какво. Приказките за руската "пета колона" в България и завземането на страната от Путин, може й да вървят пред някаква "атлантическа" аудитория, излизащи от устата на Цветанов и Росен Плевнелиев, но не и пред що-годе сериозна публика. Реално никой не вярва в това. Но има хора, за които тиражирането на "руската заплаха" се е превърнало в доходна професия, защото така правят менторите им.

Америка иска да икономизира своята роля на "защитник" на Европа и поради това й трябва образът на руския враг, за да намира някакво що годе прилично обяснение за исканията да й се плаща - за скъпите оръжия, за базите. За да може поне от кумова срама да не прилича поведението й на рекет. 

Българските власти следва да 

отхвърлят такива искания

ако бъдат отправени на предстоящите срещи във Вашингтон. Практиката на тази администрация на Белия дом, е да иска все повече пари за услугата "чадър" при това срещу измислен враг. Предни дни президентът Тръмп пожела Япония и Южна Корея в пъти да увеличат парите, които плащат за американските бази. Дали нещо такова не ни готвят и нас? България - най-бедната страна в ЕС, чрез сделката за изтребителите Ф-16 "Вайпър", вече показа, че е готова да влезе дори в дългове, за да удовлетвори американците. Наскоро узнахме, че освен двата милиарда лева за осемте недоставени все още самолети, българите ще се бръкнат още 300 млн. лв. за наземна инфраструктура. И това не е пределът. 

Защо пък още един път този народ да не бъде одран? Нали номерът е минал вече веднъж. 

Тук има и друг момент. У нас може и да се внушава проамериканска истерия "от телевизора", но в Европа, а и в близките до нея региони, текат процеси, които поставят под голямо съмнение бъдещето на хегемонията на САЩ. На фона на пълзящата еманципация на водещите играчи от ЕС, от САЩ, засилването на американското и то военно присъствие, би било плаване срещу едно все по-усилващо се течение. Все едно да тръгнем да си купуваме фабрика на 8 септември. Но тези анализи все са били далече от ежедневието на министър-председателя ни, който е доста по първосигнален на ситуацията. 

Проблемът с Бойко Борисов в случая е, че той се страхува от американците повече, отколкото от собствения си народ. И това вече е и наш проблем.