НИЕ ПАК СМЕ ТУК
Надеждата
/ брой: 183
Конгресът се събра. Делегатите слушаха. После обсъждаха. Решаваха. Пак обсъждаха. Избираха.
И се появи Надеждата. Огледа наоколо. Огледа и себе си и рече: "Леле, колко съм голяма! Или пък сме много?" - Надежда за справедливост. Надежда за честност. Надежда за чест. Надежда, че излишните битки са свършили. Надежда за сила. Надежда за единение и солидарност. Надежда за победа. Надежда за социализъм. Надежда за България. Надежда за по-добър живот. И още, и още...
Делегатите си тръгнаха.
В дъното на сцената стояха двама мъдреци. "Ти си емоцията на очакването на хубави резултати, добро развитие, удовлетворение на търсения и потребности", рече Философа. "Ти си златно чувство, но ти трябва голяма мъдрост. Можеш да донесеш вълнение и чудеса, силно да мотивираш. Да давааш енергия, възможности, промяна и удовлетворение. Но може и бързо да се превърнеш в разочарование и отчаяние, когато онова, на което се надяваме, не се случи", допълни Психолога.
Надеждата се разтрепери - никога не са очаквали толкова много от нея. И ще остане ли сама?
От редовете на опразнената зала усмихнато и обичащо я гледаше вечната мъдрост - София. И майченски й прошепна: "Когато съм до теб, никога няма да си сама. А за да сме силни, е време да потърсим и Вяра, и Любов".